Решение № 15448 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3452/2009 г.

Решение № 15448 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3452/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Светослав Иванов Савов от гр. София против решение № 2 от 15.01.2009 г. по адм. дело № 4904/2008 г. на Административен съд София-град. Жалбоподателят е изложил съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като иска отмяната му и вместо него да се постанови друго, с което да се реши спора по същество, като се отмени обжалваният административен акт. Ответникът - директорът на Столична дирекция "Полиция" (СДП), оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като спрямо касатора са налице предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските документи за самоличност (заглавието изм. ДВ, бр. 82/2009 г.). Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователно оспорването на Светослав Савов срещу заповед № З-10073 от 15.07.2008 г. на ВНД директора на СДП, с която на основание чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС на същия му е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на Република България" до погасяване или обезпечаване на вземането. За да постанови този резултат, съдът е приел, че спрямо касатора са налице предпоставките по чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС - Светослав Савов има установени по съдебен ред парични задължения към физическо лице в големи размери, които не се покриват от личното му имущество и за които същият не е представил пред административния орган надлежно обезпечение. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, а и не се отрича от касатора, че последният е лице с парични задължения в големи размери към българско физическо лице. Паричното задължение на Светослав Савов към Герасим Герасимов в размер на 33 261 лв. не е обезпечено изцяло, като от приложените по делото писма от частния съдебен изпълнител Георги Дичев до Агенцията по вписванията от 18.03.2008 г. е видно, че е направено искане да бъде вписана възбрана за обезпечение на вземането на Герасим Герасимов за сумата от 11 787, 47 лв., т. е. липсва надлежно обезпечение, както обосновано е приел и решаващият съд. Спорният по делото въпрос е дали личното имущество на длъжника може да покрие размера на дължимата сума. Доказателствената тежест за установяването на положителните предпоставки по чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС принадлежи на жалбоподателя в първоинстанционното производство, който твърди наличието на факти, които го ползват. В случая, обаче, както пред съда по същество, така и в касационното производство лицето не е представило доказателства, които да установят по несъмнен начин, че личното му имущество може да покрие неговите задължения. Извлеченията от Службата по вписванията не представляват надеждни доказателства, които да установят лично имущество на каква стойност притежава касатора. Напротив, от същите справки е видно, че длъжникът не е едноличен собственик на цитираното имущество, а е съсобственик наред със съпругата си и трето лице на име Илка Арсенова. По делото не са представени доказателства каква идеална част от тези имоти принадлежи на лицето, както и липсва експертно заключение за стойността на имуществото, за да се прецени достатъчно ли е то, за да покрие задълженията му. По изложените съображения, като е направил извод, че жалбоподателят в първоинстанционното производство не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за наличието на лично имущество, което да покрие задълженията му, решаващият съд е постановил решение, съответно на събраните по делото доказателства. Нови доказателства, опровергаващи установеното от административния съд, не са представени и пред тази инстанция. Изложените съображения обуславят извода, че при издаване на оспорената заповед на директора на Столична дирекция "Полиция" са налице материалноправните предпоставки по чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС и административният орган законосъобразно е упражнил дадената му от закона правна възможност да наложи ограничителна мярка. Като разсъждава по този начин, решаващият съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,