Решение № 13043 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7798/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ОГЛ - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия (OGL-Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH), чрез адв. Г. Горанов, срещу решение 8198/11.06.2024 г., постановено по адм. дело 3177/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение РТД 3000-431/09.03.2022/32-77707, издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив в Агенция Митници . Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно с твърдение за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че крайното заключение на съда е в противоречие със събраните доказателства по делото и задължителното тълкуване на чл. 75, § 5 Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията от 13.03.2017 г., дадено с решение на СЕС от 21.09.2023 г. по дело С-770/21. Счита че в случая не са налице основания за отхвърляне на реално платената цена 129,60 евро/100 кг. за домати и 71 евро/100 кг. за тиквички. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което подадената жалба срещу административния акт да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на ТД Митница Пловдив, чрез юрк. С. Димитрова, оспорва касационната жалба в хода на делото и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а решението на първоинстанционния съд потвърдено като правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на oсмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е било решение РТД 3000-431/09.03.2022/32-77707 на директора на ТД Митница Пловдив в АМ, с което на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 е отказано освобождаване на представените от ОГЛ-Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия обезпечения в размер на 979,15 лв. за стока 3 - пресни домати тип кръгъл, розов (Pembe) и в размер на 664,42 лв. за стока 5 пресни тиквички, по митническа декларация MRN 21BG003010026348R4 от 21.04.2021 г. и същите са задържани като плащане на вносно мито (А01). С решението митническият орган е разпоредил да се извършат съответните корекции в МД за посочените стоки по отношение на информацията за определяне на стойността и данъците: ЕД 4/6 (дължим размер на вносното мито-А01); ЕД 4/5 (ставка мито А01); ЕД 4/4 (данъчна основа - В00); ЕД 4/6 (дължим размер на ДДС-В00), вземане под отчет на определеното ново митническо задължение - вносно мито (А01) 1 643,57 лв. и определяне на недължимо внесена сума за ДДС от 373,55 лв. От фактическа страна решаващият съд е установил, че на 21.04.2021 г. в МБ Свиленград е регистрирана процесната МД, с която от името на жалбоподателя са поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление пресни зеленчуци с произход Турция. Декларираната митническа стойност за стока 3, с нето тегло 1 680 кг., е в размер на 139,99 евро/100 кг., а за стока 5, с нето тегло 3000 кг., е в размер на 81,38 евро/100 кг. Вносителят е предоставил обезпечения поради наличие на разлика повече от 8 % между декларираната митническа стойност и определената за деня СВС. Едновременно с това от вносителя са изискани доказателства за реализация на стоките на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. С молби от 19.05.2021 г., 18.05.2021 г. и 17.06.2021 г. са представени документи, според които цялото количество от партидата пресни домати, тип кръгъл, розов (Pembe) е продадено на цена от 143,00 евро/100 кг., а цялото количество пресни тиквички на цена от 98 евро/100 кг. Приложените доказателства чрез пълномощника на дружеството са описани в решението. Със съобщение от 25.08.2021 г. оспорващото дружество е уведомено, че ще бъде издадено решение поради неизпълнение на условието по чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, както и че предоставените обезпечения ще бъдат усвоени. С молба от 27.09.2021 г. на Ренус България ООД, в качеството на пълномощник, са изложени възражения срещу предстоящото издаване на неблагоприятно митническо решение, което е прието за неоснователно при издаване на процесното от 09.03.2022 г. С него е мотивиран отказът за освобождаване на обезпечението с продажбата на загуба на внесената партида стоки - за стока 3 домати, при вносна митническа стойност в размер на 139,99 евро/100 кг., с декларирани разходи в МД преди продажбата 153,12 евро/100 кг., е продадена за цена от 143 евро/100 кг., съответно за стока 5 пресни тиквички, при вносна митническа стойност в размер на 81,38 евро/100 кг., с декларирани разходи в МД преди продажбата 104,91 евро/100 кг., е продадена за цена от 98 евро/100 кг. За изясняване на делото по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е приобщено към доказателствата. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на ОГЛ-Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия като е прието, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Първоинстанционният съд е основал преценката си за материална законосъобразност на акта предвид установените факти и събраните писмени доказателства по делото. Заключението на ССЕ е кредитирано частично, тъй като е използвана различна база за сравнение и не се представят данни в дългосрочен период на каква цена се извършва продажбата на тиквички и домати от посочения вид, а вносителят не е доказал че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност. В случая вносителят е избрал да определи митническата стойност на партидата въз основа на декларираната договорна стойност и съгласно чл. 75, § 5, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, в негова тежест е да установи, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 Регламент (ЕС) 952/2013. На основание т. 3 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-770/21 административният съд е достигнал до извод, че в конкретния случай декларираната договорна стойност на партидата внесени стоки е значително по-висока в сравнение с стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия 87,20 евро/100 кг. на доматите и 51,10 евро/100 кг. на тиквичките. Макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, същата води до необходимост жалбоподателят да докаже че другите условия за освобождаване на тази партида също потвърждават правилното определяне на посочените цени. Правилно митническите органи са приели, че представените пред тях доказателства не са удовлетворяващи за условията на освобождаване на стоките, като предпоставка за освобождаването на внесената гаранция, а извършеното оспорване на декларираната договорна стойност от дружеството на процесните стоки е законосъобразно. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд и направените изводи са основани на доказателствата, събрани при надлежно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса. Оплакванията на касатора не се установяват при извършената проверка от касационната инстанция. При вноса на процесните продукти домати тип кръгъл, розов (Pembe), 240 кутии 1 680 кг. и тиквички ПРЕСНИ (CUCURBITA PEPO) 600 кутии 3 000 кг., е приложим механизмът, наречен входна цена , установен в чл. 181 Регламент (ЕС) 1308/2013 на ЕП и на Съвета във вр. с приложение VІІ на Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. Разпоредбата на чл. 75 Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно чл. 75, § 2 от него, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в чл. 70 Регламент (ЕС) 952/2013, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на чл. 181, § 2 Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция е равна на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. Задължен да установи обстоятелството, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените посочени в чл. 70 Регламент (ЕС) 952/2013 или да определи митническата стойност по вторичния метод на чл. 74, § 2, б. в) същия регламент, е на вносителя. Неоснователно е твърдението на касатора, че данните за ст. 3 по МД от 21.04.2021 г. домати, розов (Pembe), изобщо не са били анализирани от митническите органи и решаващият съд е достигнал до неправилен извод в тази насока. Напротив, предмет на обжалваното решение РТД 3000-431/09.03.2022/32-77707, са само описаните стоки ст. 3 и ст. 5, доколкото декларираната договорна стойност по отношение на ст. 1 пресни домати тип кръгъл червен 1 248 кутии 7 488 кг. не е довела до последващи корекции. Правният спор в случая е ограничен законосъобразно до съдебната преценка на обстоятелствата, че в случая липсват ангажирани преки доказателства, удостоверяващи начина на договаряне на цената на съответната стока; че в случая МОС е с повече от 50% по-висока от изчислената за деня от Комисията Фиксирана стойност при вноса; двете стоки са продадени на загуба или за ст. 3 от МД при отчетени разходи от 153,12 евро/100 кг., е продадена за цена от 143 евро/100 кг., съответно за ст. 5 пресни тиквички, при отчетени разходи от 104,91 евро/100 кг., е продадена за цена от 98 евро/100 кг.; за да се приеме, че представените от вносителя доказателства не доказват, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Правно издържан е изводът на първоинстанционния съд, че сам по себе си фактът на реализация на стоките под тяхната себестойност, не може да определи като непълно доказването на освобождаването на партидата според условия, потвърждаващи правилното определяне на митническата стойност съгласно чл. 70 Регламент (ЕС) 952/2013. Изложените аргументи в тази насока са в съответствие решението на СЕС по дело С-770/21. Така според разясненията в т. 81 и т. 82 от него, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида - т. 85 от решението по дело С-770/21. С оглед на ангажираните доказателства е правилно заключението на съда за наличие на първото прието от СЕС условие - декларираната договорна стойност на конкретната партида внесени стоки (определена по правилата на чл. 70 във вр. с чл. 71 Регламент (ЕС) 952/2013 е в размер на 139,99 евро/100 кг. за стока 3 и в размер на 81,38 евро/100 кг. за стока 5) е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия (съответно 87,20 евро/100 кг. и 51,10 евро/100 кг.). Дори да бъде възприета защитната теза на касатора, че действително се касае до разлика от над 20%, а не с повече от 50 %, каквито са фактите в рамките на спора, по който е произнесено цитираното решение на СЕС, то преценката за същественост се прави от националния съд и съобразно фактите по всеки един от разглежданите от него казуси. Касационните доводи в случая неправилно са обвързани единствено със стойностите по фактурата от 16.04.2021 г. 129,60 евро/100 кг. домати, розов (Pembe) и 71 евро/100 кг. за тиквичките като са игнорирани фактите във връзка с реалната себестойност на стоките. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК, съдът е обсъдил надлежно ССЕ и резултатите по служебно поставения въпрос с резолюция от 28.11.2023 г., р. II от заключението. В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че фактическата обстановка е аналогична с приетото от ВАС в решение 11982/07.11.2024 г., постановено по адм. дело 5351/2024 г. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното митническо решение и е отхвърлил оспорването, Административен съд София - град е постановил правилно решение, което не страда от твърдените пороци в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора претенцията на ОГЛ - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия, за присъждане на разноски е неоснователна. Предвид своевременното искане на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 200 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,