Решение № 3038 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13801/2008 г.

Решение № 3038 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13801/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Химик" АД гр. Разград, подадена чрез адв. Марин Кинов, срещу решение № 62/16.09.2008 г. по адм. дело № 98/2008 г. на Административен съд - гр. Разград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на такса битови отпадъци № 1/14.03.2008 г. на Кмета на община Разград. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли на основание чл. 222, ал. 2 от АПК да се отмени решението, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС - Разград. Алтернативно моли да се отмени решението и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - Кметът на община Разград в писмена защита от 11.02.2009 г., изготвена от гл. юрисконсулт Кремена Приставова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения подробно изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПK. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли жалбата на дружеството Административният съд е приел следното: Съгласно чл. 6 от ЗМДТ общината събира местна такса за битови отпадъци, която се определя и администрира с наредба на Общинския съвет съгласно чл. 9 от с. з. В случая това е Наредба № 14 от 17.02.2003 г. за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Разград, многократно изменяна и допълвана (приложена по делото). През процесния период 2003 - 2007 г. Общински съвет Разград е възприел ТБО да се определя пропорционално на данъчната оценка на недвижимите имоти, като хипотезата, която урежда ал. 1 на чл. 67 ЗМДТ - според количеството на битовите отпадъци, не е уредена в Наредба № 14. Съдът е посочил, че в конкретния случай размерът на ТБО е определен съобразно нормата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, т. е. единствено условие, за да бъде дължима, е реално да бъдат предоставени услугите по чл. 62 от ЗМДТ, но по този въпрос страните не спорят. Неотносими към спора според съда се явяват оплакванията на жалбоподателя, че въпреки подадените от него заявления за определяне на ТБО по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ - според количеството на битовите отпадъци и броя на ползваните съдове, общината не ги е определила по искания от него начин. По отношение на възражението относно неполучаване на съобщения за размера на ТБО за съответните години, АС е отбелязал, че същите имат статут на акт за установяване на вземането по чл. 9б от ЗМДТ, които могат да се обжалват по реда на АПК, и неполучаването им за съответната година не означава, че съответното лице не следва да ги заплати. С оглед изложеното, АС - Разград е отхвърлил жалбата на дружеството и е потвърдил оспорения АУТБО. Така постановеното решение е неправилно. Нормата на чл. 71 от ЗМДТ урежда хипотезите, при които лицата по чл. 64 от с. з. не дължат ТБО. Съобразно т. 1 от цитираната разпоредба не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината. Първоинстанционният съд не е изследвал в мотивите си хипотезата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, тъй като в тази насока не са били представени доказателства както от страна на жалбоподателя, така и от ответника - община Разград и решението му би било правилно и законосъобразно, ако не бяха приложени едва с касационната жалба доказателства в този смисъл - Разрешително № 2 - ЗОВВООС (21.07.2003 г. за дейности по третиране на битови отпадъци, издадено от Община Разград на "Химик" АД и писмо изх. № 26-00-485/21.07.2003 г. на Кмета на Община Разград. Видно от цитираното по-горе разрешително на дружеството - касатор, на основание чл. 18, ал. 2 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда е издадено разрешение за извършване на дейности по събиране и транспортиране на битови отпадъци формирани от "Химик" АД валидно от 1.08.2003 г. до 31.12.2004 г. С писмо от 21.07.2003 г. Кмета на Община Разград уведомява дружеството, че на основание чл. 71, т. 1 от ЗМДТ за същия период не следва да му се начислява такса "сметосъбиране и сметоизвозване", като таксите за "поддържане на чистотата" и "обезвреждане на битовите отпадъци в депа" са дължими за 2003 г. и 2004 г. С оглед тези нови писмени доказателства, относими за разрешаване на правния спор и тъй като същите не са били известни на първоинстанционния съд, настоящия състав намира, че решението на АС следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да бъде допусната ССЕ, като вещото лице следва да преизчисли размера на дължимата ТБО и съответните лихви, като се вземат предвид новите писмени доказателства, касаещи периода 1.08.2003 г. до 31.12.2004 г., както и изложеното в настоящото решение. С оглед изхода на спора, разноски ще се следват при решаването му по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,