Решение № 34 от 11.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 621/2009 г.

Решение № 34 от 11.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 621/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 324/09 г. по описа на Окръжен съд - гр. Шумен и отмяна на постановеното по него решение № 113 от 7.08.2009 г., като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. В искането на Главния прокурор се изтъкват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на закона, като не е приложил разпоредбата на чл. 42б, ал. 1 от НК (изм.) - ДВ бр. 27 от 10.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г. Твърди се, че това изменение има характер на по-благоприятен за осъдения закон, поради което е следвало да намери приложение. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор, по съображенията изложени в него и моли същото да бъде уважено. Осъденият В. В., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява и не изразява личното си становище по искането за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното решение на ОС-Шумен е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. С присъда № 762 от 25.05.2009 г., Шуменски районен съд, 17 състав, постановена по нохд № 728/09 г. е признал подсъдимия В. П. В. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "Б" от НК го е осъдил на наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за срок от една година. Със същата присъда на основание чл. 343г от НК на подсъдимия е било наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и пет месеца. С решение № 113 от 7.08.2009 г., Шуменски окръжен съд, по внохд № 324/09 г. е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. При постановяване на акта си, Шуменски окръжен съд е допуснал нарушение на закона, като не е приложил разпоредбата на чл. 42б, ал. 1 от НК, която го е задължавала да определи периодичност на явяването и подписването на осъдения В., по повод наложената му пробационна мярка "задължителна регистрация по настоящ адрес". Решението на въззивната инстанция е постановено след 01.06.2009 г., от който момент са в сила измененията в разпоредбата на чл. 42б, ал. 1 от НК - ЗИДНК, обн. ДВ бр. 27/09 г. Преди тази промяна пробационната мярка "задължителна регистрация" се е изпълнявала с явяване и подписване на осъдения седем пъти седмично, а след посочените по-горе изменения, тази периодичност се определя задължително от съда, като има единствено ограничение да не е по-малко от два пъти седмично. Ето защо, така както се твърди и в искането за възобновяване, действалата към момента на постановяване на въззивното решение редакция на нормата на чл. 42б, ал. 1 от НК се явява по-благоприятен за осъдения закон, поради което е следвало да намери приложение. Независимо, че исканото на Главния прокурор е за възобновяване и отмяна на постановеното от ОС-Шумен решение, настоящият състав на касационната инстанция намира, че следва да упражни правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, като измени въззивното решение и определи сам периодичността на прилагане на пробационната мярка, тъй като това ще е в полза на осъдения. Отчитайки всички данни, касаещи деянието и дееца, периодичност в минимален срок от два пъти седмично се явява достатъчна, за постигане резултатите, които се целят с изпълнението на тази пробационна мярка. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение