Решение № 12213 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4667/2009 г.

Решение № 12213 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4667/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 33 и сл. ЗВАС, във връзка с § 4, ал. 1 ПЗР на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Елка Благоева Проданова чрез своя пълномощник - адвокат Цв. Михайлова от САК, срещу решение по адм. д. № 2428/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "д" състав. Касаторът не е доволен от съдебното решение в частта, с която е отхвърлена неговата жалба и моли то да бъде отменено по отношение на частта от процесния имот с площ от 580 кв. м по букви А, Б, В, Г, Д, А, оцветена в зелен цвят на скицата на вещото лице, а по съществото на спора да се отмени и заповед № 186/15.2.2006 г. на Кмета на Столична община, Район "Искър" в тази част. Счита, че решението в обжалваната част е необосновано и е и постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с твърдение, че съдът неправилно е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза, според която тази част от имота представлява прилежащ терен към изградения жилищен блок, като настоява, че мероприятието по отреждане на пасажерен хотел и клуб не било реализирано и не били налице и други елементи на парково благоустрояване. Излага доводи и за противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Кметът на Столична община район Искър - редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като първоинстанционният съд правилно е преценил, че имотът, чието възстановяване е било отказано с атакуваната заповед № 186/06 г. на кмета на район "Искър", издадена на основание чл. 11, ал. 4, 13, ал. 4 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ, е застроен. Намира за неоснователно касационното възражение, че част от имота може да бъде възстановена, и че "незастроената" част от имота представлява площ извън сервитута на жилищния блок с довод, че тази част от имота представлява неразделна част от инфраструктурата на жилищния комплекс, съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗУТ. Обосновава извод, че правилно съдът е приел, че мероприятията за отреждането са реализирани на място и няма свободна за възстановяване площ от имота. Касационната жалба е подадена от надлежно упълномощен в първоинстанционното производство по реда на чл. 20, ал. 1, б. "а" от ГПК адвокат-пълномощник в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение от 28.11.2008 г. по адм. д. № 2428/2006 г., в производство по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 33 - 45 от ЗАП (отм.) вр. с § 4 и § 142 от ПЗР на АПК, Софийски градски съд, Административно отделение, трети "д" състав отхвърлил като неоснователна жалбата на Елка Благоева Проданова срещу заповед № 186/15.2.2006 г. на Кмета на Столична община, Район "Искър", с която е одобрено решение по преписка № 94-Е-27 от 9.6.2005 за имот № 30012 к. л. 554 м. "Герено", попадащ в кв. 52,УПИ I, отреден за "ОЖС, пасажерен хотел" по плана на ж. к. "Дружба-1" и се определя като имот, върху който са изградени жилищен блок и околоблокови алеи и зелени площи и не е свободен. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят не е опровергал констатациите в решението на комисията и въз основа на обстоятелствата, изложени в приетото заключение на вещото лице /основно и допълнително/, е стигнал до същия като на административния орган извод - че имот № 30012 к. л. 554 м. "Герено", попадащ в кв. 52,УПИ I, е изцяло застроен по смисъла на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. По отношение на оспорената пред настоящата инстанция част от решението досежно частта от процесния имот с площ от 580 кв. м. по букви А, Б, В, Г, Д, А, осветена в зелен цвят на скицата на вещото лице е посочил, че тя попада в предблокови зелени площи с оформени алеи, като целият имот попада в УПИ I в кв. 52 с отреждане за ОЖС и пасажерен хотел . Така постановеното съдебно решение е правилно. От данните в неоспорената техническа експертиза се установява, че бившият имот № 30012,нанесен к. л. 554, попада в кв. 52,УПИ I, отреден за "Обществено жилищно строителство и пасажерен хотел" съгласно ЗРП на м. Дружба 1, че мероприятието изграждане на ОЖС е реализирано, а отреждането за ОЖС включва жилищно строителство и междублоково пространство. По отношение на процесната част и след оглед на място вещото лице установило, че частта от бившия имот между букви А, Б, В, Г, Д, А, осветена в зелен цвят на скицата на вещото лице, попада в предблокови зелени площи с оформени алеи и детска площадка, които са в междублоково пространство. Този негов извод - че няма свободна за възстановяване площ от имота, не е променен и след отговора по задачата в допълнителното заключение. Предвид горните съображения се явява неоснователен довода за неправилно приложение на материалния закон относно тази част от имота, В тази си част решението на съда е обосновано и съобразено с материалния закон - § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, в която разпоредба изброяването не е изчерпателно. Зеленото строителство, съобразно константната практика на ВАС представлява строителна дейност по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. В отредените за комплексно жилищно строителство терени се считат за застроени площи и тези, върху които са реализирани съответните обслужващи мероприятия като част от предвидената инфраструктура на комплекса, а именно: улици, градинки, зелени площи, съоръжения и др. При безспорно установените обективни технически данни, че мероприятието "ОЖС " е реализирано, единственият правен извод е, че няма свободна от застрояване площ, какъвто извод правилно е извел СГС. Във връзка с довода за необоснованост на оспореното решение следва да се посочи и още, че може върху имота да няма строеж по смисъла на ДР на ЗУТ, но има съоръжения по смисъла на 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, които освен че не позволяват възстановяване на собствеността, са пречка един имот да се определи като незастроен. Освен това в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се преценява издадената заповед на кмета за определяне на застроената площ на земеделски земи и съдът не се произнася относно възможността за земеделска реституция, а в конкретния случай процедурата за издаването на процесната заповед е спазен. Решението на Софийски градски съд е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, във връзка с § 4, ал. 1 ПЗР на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Върховният административен съд - Четвърто отделение,