Решение № 14046 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7688/2016 г.

Решение № 14046 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7688/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. Д., в качеството му на пълномощник на [фирма], гр. [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от И. Т. С., срещу Решение № 825 от 14.04.2016 г., постановено по адм. дело № 3344/2015 г. по описа на Административен съд Варна с доводи за неправилност като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяната му, както и решаване на спора по същество. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Ответната страна – Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" чрез процесуалния си представител юрк. Н. С., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Пред АС – Варна е предявен иск от [фирма], гр. [населено място] срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати понесените, във връзка с обжалването на Наказателно постановление (НП) № 03-004396 от 05.03.2015 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Варна, имуществени вреди, представляващи заплатените от търговското дружество суми за адвокатско възнаграждение за правна помощ и процесуално представителство по НАХД № 2260/2015 г. по описа на РС – Варна и по КНАХД № 2632/2015 г. по описа на Административен съд Варна.

С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил иска, като е приел, че не са налице кумулативно изискуемите от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника.

За да обоснове правните си изводи съдът е направил служебна справка относно документите, представени по НАХД № 2260/2015 г. на ВРС и по КНАХД № 2632/2015 г. по описа на Административен съд Варна, при която е "установил" наличието на договор за правна помощ и съдействие; факта на уговорения размер и факта на заплащането на адвокатско възнаграждение по първото дело и отсъствието на такива документи по касационното дело.

Решението е неправилно. Същото е постановено при допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяна на съдебния акт.

1. Решението противоречи на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г., постановено по ТД № 2/2014 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, в точка първа на което е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища, и на Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. постановено по ТД № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

1. Претенцията за присъждане на обезщетение от 673. 66 лева се основава на посочените в исковата молба обстоятелства, че в производството пред Районния и Административния съд Варна ищецът е бил представляван и защитаван от адвокатско дружество "Г. и Д. ", с което са сключени два отделни договора за правна защита и съдействие: от 20.03. и от 10.08.2015 г.; уговорено е възнаграждение от 360 лева за представителството и защитата пред РС Варна и още 360 лв. за представителството и защитата пред касационната инстанция - АС Варна; заплатени са посочените суми, съответно на 27.03.2015 г. и на 21.08.2015 г., съгласно издадени фактури и по делата са приложени извлечения от сметки на адвокатското дружество. Редукцията в размера на търсеното обезщетение е обоснована с правилата за присъждане на разноски на ГПК и по-точно с обстоятелството, че обжалваното НП е изменено от РС Варна като е намален размерът на наложеното от административния орган наказание, от една страна, а от друга – е изменено и основанието за налагане на административното наказание.

1. Доказателствената тежест да установи посочените обстоятелства е на ищеца, който в подкрепа на твърденията си към исковата си молба е приложил решенията по НАХД № 2260/2015 г. по описа на РС – Варна и по КНАХД № 2632/2015 г. по описа на Административен съд Варна; договори за правна защита и съдействие – 3 бр.; фактури – 3 бр. извлечения от сметки – 3 бр.

Представянето на доказателствата, необходими на съда за правилното решаване на спора, извън рамките на производството, за което те са относими и след приключването му, когато вече е постановено решение по спора не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е длъжен да издири истината относно фактите, релевантни за спорното право като извърши съответните процесуални действия. В случая – да изиска и приложи НАХД № 2260/2015 г., по описа на Районен съд Варна и КНАХД № 2632/2015 г. от Административен съд Варна, където се намират доказателствата, посочени от ищеца.

Като не е изискал делата съдът е направил необосновани правни изводи, които настоящата инстанция не е в състояние да провери.

По изложените съображения обжалваното решение ще следва да се отмени, а делото – да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение