Решение № 13207 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9484/2012 г.

Решение № 13207 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9484/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 237 и чл. 239, т. 1 АПК. Иван Пейчев, Маруся Кльонска и Елена Рашева молят на основание чл. 239, т. 2 АПК да бъде отменено решение № 5871/25.04.2012 г. по адм. д. № 13155/2011 г. на Върховния административен съд, III отделение, с което е изменено решение № 686/13.09.2011 г. на МС за отчуждаване на имоти и части от имоти, като е увеличено определеното парично обезщетение на 2922,48 лв. Поддържат, че в решението неправилно е определено обезщетението по оспореното заключение на вещото лице. Моли обезщетението да бъде определено в по-голям размер. Ответникът по молбата Министерския съвет на Република България по съображения в писмено възражение иска молбата за отмяна да бъде отхвърлена. Останалите ответници Мария Недева, Снежана Вучкова и Верка Тончева, редовно призовани, не изпращат представител. Заинтересуваните страни Министъра на регионалното развитие, Министъра на финансите и Изпълнителния директор на Агенция "Пътна инфраструктура" поддържат, че молбата за отмяна е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. По чл. 239, т. 2 АПК на отмяна подлежи актът, когато по съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. В молбата не се излагат обстоятелства, които да съставляват основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по описаните в чл. 239, т. 2 АПК хипотези. Молителят е посочил като обстоятелства, на които основава искането си изчисляването на обезщетението в съдебното решение по заключението на вещото лице, против което е подал възражение. Видно от протокола на съдебното заседание на 2.04.2012 г. тричленният състав на ВАС е изслушал заключението на вещото лице. Били са поставени въпроси на вещото лице, на които е дало обосновани отговори. Молителят е подал възражение по изчисленията на вещото лице, не е поставил въпроси на вещото лице, не е оспорил заключението на вещото лице, нито е поискал назначаването на тройна експертиза. Съдът като е основал решението си на приетото по делото заключение на вещото лице, което не е оспорено от страните не е лишил молителя от право на защита. В съдебното заседание молителят е заявил, че представя възражение, а също да се приеме заключението на вещото лице. Подаването на възражение по заключение на вещото лице в съдебно заседание, без да е оспорено заключението не попада в хипотезите на чл. 239, т. 2 АПК, съставляващи основание за отмяна на съдебното решение. Молбата за отмяна като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 244 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,