Решение № 6550 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9525/2011 г.

Решение № 6550 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9525/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Ненко Илиев Ненков от гр. Варна, чрез адв. Г. Амуджиев, против Решение № 1357 от 6.06.2011 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 825 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за регистрация по ЗДДС № 030421000021891/26.11.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 1040 от 18.02.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: липса на собствени мотиви по спорните правни въпроси; съдът направил необоснован и незаконосъобразен извод, че жалбоподателят е осъществявал независима икономическа дейност по отдаването на парични средства на заем на свързани с него акционерни дружества срещу лихви; неправилно е приложена разпоредбата на чл. 96, ал. 3 ЗДДС относно определянето на облагаемия оборот от значение за задължителна регистрация по ЗДДС - неприложима е разпоредбата на § 1, т. 3 от Закона за регистър БУЛСТАТ относно дефинирането на понятието "основна дейност" на лицето; дори да се приеме, че посочената законова дефиниция е приложима за случая, най-голям дял в нетния размер на приходите от дейността имат доходите от продажба на акции на регулиран пазар и доходът от дивиденти, но тя не формира облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 3 ЗДДС. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на акта за регистрация, евентуално - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество - основателна поради следното: Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че в ревизирания период, ревизираното лице е получило доходи от осъществявана дейност по управление и контрол на ЮЛ; доходи, реализирани по договор за поръчка; доходи от продажба на акции на регулиран пазар и доходи от дивиденти и доходи от лихви по договори за заеми, предоставяни на "Гифта" АД. Органите по приходите са приели, че доходите от лихви са в резултат на независима икономическа дейност на лицето, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗДДС, тъй като към двата договора за паричен заем са били сключени няколко анекса, поради което тази дейност може да се характеризира като извършвана редовно или по занятие. Органите по приходите са приели, че съгласно чл. 96, ал. 3 ЗДДС (изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) в облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3. Доставките по ал. 2, т. 2 и т. 3 са доставките на финансови услуги по чл. 46 и на застрахователни услуги по чл. 47. Органите по приходите са приели, че за определяне на понятието "основна дейност" на лицето следва да се използва определението на § 1, т. 3 от ДР на Закона за регистър БУЛСТАТ, съгласно което "основната икономическа дейност" на единиците в регистъра се определя съгласно най-ниското ниво на Националната класификация на икономическите дейности, като последователно се прилага избраният критерий при определянето на раздела, групата и класа. Изборът на критерий е в съответствие с наличните данни за единицата, при спазване на следния приоритет: а) най-голям дял в нетния размер на приходите от дейността; б) най-голям размер на брутното производство на стоки и услуги, продукт на съответната дейност; в) най-голям размер на изплатените надници и заплати за дейността; г) най-голям брой заети в дейността. Приели са също, че най-голям дял в нетния размер на приходите от дейността имат приходите от финансовите услуги, каквито представляват даването на пари назаем срещу лихви, защото доходите от управление и контрол и тези от продажба на акции и от дивиденти не попадат в обхвата на независимата икономическа дейност на лицето, доколкото първите са изрично изключени от обхвата на понятието, съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2 ЗДДС, а вторите са в резултат на еднократно извършена доставка, която не материализира дейност осъществявана редовно или по занятие. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че спорът по делото е концентриран върху въпроса: налице ли е независима икономическа дейност на жалбоподателя по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, осъществявана редовно или по занятие в ревизирания период. Съдът е приел, че доходите от лихви са в резултат на такава дейност, защото за периода 12.06.2009 г - 31.10.2010 г. жалбоподателят е предоставял парични суми на заем многократно, срещу което е получавал редовен доход от лихви. С едно изречение и без всякакви собствени мотиви, съдът е повторил заключението на органите по приходите, при прилагане на чл. 96, ал. 3 ЗДДС вр. § 1, т. 3 от ДР на Закона за регистър БУЛСТАТ, че най-голям дял в нетния размер на приходите от дейността на лицето имат доходите от лихви от предоставените заеми. Основателно е касационното оплакване, че първоинстанционното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, защото съдът е ограничил предметът на спора единствено до общия въпрос дали в ревизирания период жалбоподателят е осъществявал независима икономическа дейност. Съдът законосъобразно и обосновано е приел, че доходите от лихви срещу предоставените заеми са резултат от такава дейност и че посоченото легално определение е приложимо при липса на такова в ЗДДС, но изобщо не е поставил въпроса - кои от установените получени доходи имат най-голям дял в нетния размер на приходите от дейността на лицето и е дал формален и необоснован отговор на този въпрос, повтаряйки разрешението на органите по приходите. Конкретно, при доходи от продажби на акции и от дивиденти в размер общо на 11 061 573,69 лв. /многократно надвишаващи по размер доходите от лихви/ за периода 2008-2010 г., съдът въобще не е обсъдил дали тези доходи са получени редовно или по занятие, за да се приеме, че са в резултат на независима икономическа дейност на лицето. Отговорът на този въпрос е от значение за това дали доходите от лихви би следвало да се включат в облагаемия оборот, съгласно чл. 96, ал. 3 ЗДДС, съответно дали жалбоподателят подлежи на задължителна регистрация. Затова посоченото нарушение е съществено и нарушава правото на защита на жалбоподателя, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение