Решение № 12426 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6761/2017 г.

Решение № 12426 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6761/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Областна администрация на област с административен център Кюстендил, представлявана от инж. Л. С., в качеството му на областен управител и по касационна жалба, подадена от С. К., чрез пълномощника й адв. А. И. – АК Кюстендил срещу Решение № 60 от 26.04.2017 г., постановено по адм. дело № 253/2016 г. от Административен съд Кюстендил.

Страните са недоволни от съдебния акт и го оспорват в осъдителната, респективно – в отхвърлителната му част като твърдят, че съдът неправилно е приложил материалния закон. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. С. К. претендира присъждане на понесените по делото разноски.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че постановеното съдебно решение е правилно и не страда от пороци, допускащи неговата отмяна.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледана по същество е основателна касационната жалба на С. К. при следните съображения:

Пред решаващия съд е бил предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който г-жа К. претендира да бъде осъдена Областна администрация на област с административен център Кюстендил да й заплати обезщетение в размер на 45 000 лв. за понесени неимуществени вреди - стрес, уплаха, влошаване на здравословното състояние във вид на тежка депресия, психично разстройство с преминаване на ТЕЛК, дезинтеграция в обществото, в периода от 27.06.2011 г. до завеждане на исковата молба – 29.07.2016 г., настъпили в резултат на отменени, като незаконосъобразни административни актове – заповеди № 3016 от 27.06.2011 г., № РД-09-65 от 13.11.2012 г. и № 4Р-01-05 от 24.02.2014 г., издадени от Областния управител на Област с административен център Кюстендил, както и законната лихва върху размера на обезщетението от подаване на исковата молба до окончателното му изплащане и деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

Съдът е приел иска за основателен, поради наличието на изискуемите от нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ елементи от фактическия състав, и за доказан, предвид събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, които е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Досежно размера на обезщетението съдът се е позовал на чл. 52 ЗЗД и се е обосновал, че сумата от 2 400 лв. е достатъчна да овъзмезди понесените от ищцата неимуществени вреди. За основателна е приел и претенцията за присъждане на лихви, които ответната страна следва да заплати от датата на завеждане на исковата молба – 27.07.2016 г.

Решението е необосновано в осъдителната му част и ще следва да се отмени, а спорът – да се реши по същество - при следните съображения.

С. К. е депозирала пред АС Кюстендил искова молба, с която е предявила три обективно съединени осъдителни иска срещу ответника – Областна администрация на област с административен център Кюстендил, а именно:

1. Иск за понесени, в периода от 27.06.2011 г. до 29.07.2016 г., неимуществени вреди (общо описани като стрес, уплаха, влошаване на здравословното състояние във вид на тежка депресия, психично разстройство с преминаване на ТЕЛК, дезинтеграция в обществото), настъпили вследствие на отменена, с влязло в сила съдебно решение (№ 182 от 21.11.2011 г., постановено по адм. дело № 220/2011 г. от АС Кюстендил, потвърдено с Решение № 13907 от 06.11.2012 г., постановено по адм. дело № 16365/2011 г. от ВАС), като незаконосъобразна, Заповед № 3016 от 27.06.2011 г., издадена от областния управител на област с административен център Кюстендил, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2016 г.;

1. Иск за понесени неимуществени вреди (общо описани и посочени по-горе), настъпили вследствие на отменена, с влязло в сила съдебно решение (№ 44 от 12.03.2013 г., постановено по адм. дело № 332/2012 г. от АС Кюстендил, потвърдено с Решение № 2025 от 12.02.2014 г., постановено по адм. дело № 5059/2013 г. от ВАС), като незаконосъобразна, Заповед № РД-09-65 от 13.11.2012 г., издадена от областния управител на област с административен център Кюстендил, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2016 г.; и

1. Иск за понесени неимуществени вреди (вж. 1. и 2.), настъпили вследствие на отменена, с влязло в сила на 11.06.2015 г. съдебно решение (№ 80 от 27.05.2015 г., постановено по адм. дело № 74/2015 г. от АС Кюстендил), като незаконосъобразна, Заповед № № 4Р-01-05 от 24.02.2014 г., издадена от областния управител на област с административен център Кюстендил, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2016 г.

При изясняване на фактите по делото съдът е процедирал законосъобразно, установил е фактическата обстановка и е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства. Те са обсъдени в мотивите на обжалвания акт, вкл. и във връзка с възраженията на страните. Въз основа на това съдът е стигнал до обоснования и законосъобразен извод за наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, ангажиращ безвиновната отговорност на Държавата в конкретния случай.

Мотивите на първостепенния съд досежно размера на дължимото обезщетение обаче не се споделят от настоящия съдебен състав.

За да определи обезщетението в размер на 2 400 лв. съдът се е обосновал със заключението на назначената по делото комплексна медицинска експертиза и е приел за установено, че психичното и неврологично заболявания на ищцата не са в пряка причинно-следствена връзка с издадените незаконосъобразни заповеди, тъй като "... началото на заболяванията предхожда първото прекратяване на служебното правоотношение с ищцата, а обострянето и хроничният им ход не са свързани с датите на последващите уволнения и медицинските критерии за повлияване на заболяванията от стресовия характер на уволненията. "

От друга страна е приел за безспорно, че "... уволненията представляват сами по себе си стресови събития. Като техен резултат ищцата на три пъти е загубила работата си и е нормално, психологично обяснимо да се появят безпокойство, тревожност и невротични симптоми. Тези симптоми са безспорно установени и доказани от показанията на свидетелите. Това са хората, които във времето от 2011 г. и понастоящем са в близки отношения с ищцата и имат непосредствени възприятия за нейните душевни изживявания. Липсата на връзка на тези емоционални вреди с влошаване на здравословното й състояние по отношение диагностицираните психично и неврологично заболявания не изключват отговорността на ответника, т. к. правнорелевантна е връзката на вредите с незаконосъобразните административни актове... "

И още: "... Липсата на заявено от ищцата желание да упражнява трудова дейност след приключване на адм. дело № 74/2015 г. на КАС е равнозначна на отсъствие след тази дата на негативни душевни преживявания, свързани с това уволнение... ".

Така изложените от съда съображения са противоречиви, не кореспондират на събраните доказателства и не се споделят от настоящия състав.

Няма спор, че в производствата по специалния закон – ЗОДОВ – доказателствената тежест принадлежи на ищеца и той следва да докаже, с всички, допустими по закон доказателства и доказателствени средства, твърдяните вреди. Следователно, вредите, описани в исковата молба, не се презюмират, а подлежат на доказване. Именно затова съдът присъжда обезщетение само за доказаните, а не и за нормалните, житейски разбираеми вреди, претърпени от ищеца.

В случая съдът се е позовал на заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза и на свидетелските показания, но не ги е обсъдил в тяхната пълнота.

В заключението на назначената от съда съдебно-психиатрична експертиза е посочено, че г-жа К. е с диагноза [диагноза] от 12.05.2004 г., което заболяване периодично се обостря и налага хоспитализация. Данните са потвърдени от Експертно решение на ТЕЛК № 1548/19.09.2011 г. и приложените болнични листи (л. 24-л. 74). При явяването на ищцата в ТЕЛК на 07.09.2011 г. комисията е установила данни за "дискоординационен квадрипаретичен синдром", което сочи на прогресивно влошаване на заболяването. Към посочената дата "първата" заповед за уволнение е налице - № 3016 от 27.06.2011 г. В т. 7 от заключението експертите са посочили, че съгласно епикриза от 21.10.2014 г. от МБАЛ "Д-р Н. Василев" – НО К. е с прогресираща слабост в долните крайници и затруднена походка, като при изписването е налице "долна спастична парапареза". Следва второ решение на ТЕЛК - № 458 от 05.03.2014 г. с диагноза [диагноза]. От двете експертни решения е видно, че има влошаване на заболяването. В момента болната е значително имобилизирана със спастична квадрипареза, по-подчертана за долните крайници, като е невъзможно самостоятелно придвижване в рамките на жилището".

По повод заболяването ищцата е провеждала скъпоструваща терапия с Интерферон и др. медикаменти – кортикостероиди, вливания на водно-солеви разтвори, Н2 блокер и др.

От приложената на л. 129 от делото епикриза е видно, че усложненията в основното заболяване и невъзможността да се движи без чужда помощ са довели до уроинфекция, сепсис и бъбречна недостатъчност

Второто основно заболяване, установено от вещите лица и предхождащо "първото уволнение" е "Биполярно афективно разстройство – БАР", диагностицирано от 2004 г. За него К. също е лекувана стационарно и е "ползвала временна неработоспособност за по-продължителен период, вкл. и след решение на СТЕЛК по психични заболявания № 0996/04.07.2011 г. С Експертно решение на ТЕЛК № 465/26.03.2012 г. е определено 64% трайно увреждане за срок от две години (л. 88). При хоспитализация през 2011 г. в МБАЛ "Д-р Н. Василев" – психиатрично отделение в епикризата е записано: (т. 4) "... Касае се за жена, която след реални житейски проблеми, съчетани със съкращения в работата и реална заплаха от това, обострила както неврологичната, така и психиатричната болест. Чувствала се притеснена, че ще загуби работата си, което засилило мислите за безизходност, ненужност и вина.... " Към датата 29.06.2011 г. експертите са проследили етапна епикриза от лекуващия психиатър, в която е регистрирана нестабилна ремисия на наличното заболяване БАР. Към датата на освидетелстване - 13.11.2012 г. - заболяването не било обострено, а при третото уволнение ищцата е отказала преглед и заключение за психиатричното си заболяване. Експертите сочат, че при различните автори е дадено различно заключение относно влиянието на психичния стрес върху заболяването БАР.

От съдържанието на ЕР № 465/26.03.2012 г. е видно, че К.: "... в периодите на подтиснатост често плачела, чувствала се в безизходица, "не знаела какво ще прави по-нататък". Лекувала се е амбулаторно и поддържащо в домашни условия, освен престоите й в болнично заведение.

Третото заболяване датира от 2012 г. – [диагноза] на дясно око и многократно прекаран [диагноза] на двете очи, придружено от [диагноза] (л. 83, 84).

Описаните от вещите лица заболявания са се повлияли негативно във времето от стреса, преживян във връзка с уволненията и заведените дела, несигурността, постоянното безпокойство, чувството на несигурност и безпомощност, липса на достатъчно финансови средства, вкл. и за адекватно лечение, което да забави хода на основното заболяване – МС, за което свидетелстват разпитаните по делото близки. Техните показания не са отразени в експертното заключение, т. к. са дадени след приемането му от съда.

От показанията на разпитаната по делото св. Г. – дъщеря на ищцата – се установява, че в исковия период К. е била "много притеснена" от поредицата уволнения, тъй като е изплащала ипотека, била е "изнервена", непрекъснато е говорела, че ще загубят апартамента, който изплаща и че няма да може да си намери работа. Сочи още, че след като е била приета в гимназия с изучаване на чужди езици (2011 г.) майка й е останала без работа, като възникналите финансови проблеми са наложили да се отдели от нея и да отиде да живее в друг град, при баща си. Притесненията от друга страна са довели до "влошена двигателна активност" предвид заболяването МС.

Свидетелят М. – първи братовчед, който има близък контакт с ищцата сочи, че поредицата уволнения са повлияли много зле на С., която била "много напрегната", чувствала се "несигурна", вкл. и във финансов план, подтисната", грижела се за дъщеря си – ученичка в прогимназия по това време. Според свидетеля несигурното й положение в работата определено е причина за влошаване на състоянието й, имала е "светли" и "тъмни" периоди.

При анализа на установените факти съдът недостатъчно е оценил описаните душевни и емоционални преживявания на ищцата, сравнително високият интензитет на засягане на личната й сфера, дългата времева продължителност на притесненията, стреса, несигурността, както и наличието на целенасочено, упорито и последователно във времето поведение на администрацията по издаване на един след друг три незаконосъобразни акта с една и съща насоченост – освобождаване от работа. В същото време не е отчел други фактори – тежкото основно заболяване на ищцата се нуждае от скъпоструващо ежемесечно лечение, което е било животоспасяващо. Имала е неизплатен ипотечен кредит и е живяла с мисълта, че ще загуби семейното жилище. Страдала е от чувство за вина, защото не се справя финансово, което е наложило да се раздели с дъщеря си. Чувството за безизходност, стресът и отчаянието, в крайна сметка, са фактори, които според свидетелите са довели до влошаване на здравето до степен да е наложително да ползва чужда помощ.

Тъй като експертите не са обсъдили в заключението си всички доказателства по делото заключението им, че в трите случая на уволнение преживяното стресово събитие не е довело до влошаване на състоянието на ищцата не се възприема от настоящата инстанция. Налице е пряка причинно-следствена връзка между отменените, като незаконосъобразни, административни актове и описаните в исковата молба неимуществени вреди.

По общоприетия критерии за справедливост и практиката на съдилищата, както и на осн. чл. 52 ЗЗД на г-жа Каролева следва да бъде присъдено обезщетение, което да отговаря на критерия "справедливост", а това не е сумата от 2 400 лв., приета от решаващия съд. Настоящият съдебен състав счита, че ответникът следва да заплати обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 29.07.2016 г., каквото искане е отправено до съда, до окончателното й изплащане.

В останалата част – до размера на претендираната сума от 45 000 лв. искът е неоснователен и основателно е бил отхвърлен.

При този изход на правния спор и с оглед нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на ищцата на пълния размер на заплатените ДТ от 5 лв. и възнаграждението на адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лв.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 Върховният административен съд, трето отделение

Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 60 от 26.04.2017 г., постановено по адм. дело № 253/2016 г. от Административен съд Кюстендил в частта, с която искът на С. К., ЕГН [ЕГН] срещу Областна администрация на област с административен център Кюстендил е отхвърлен за разликата от 2 400 (две хиляди и четиристотин) до 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 27.06.2011 г. до 29.07.2016 г. в резултат на отменени, с влезли в сила съдебни решения незаконосъобразни заповеди № 30-16/27.06.2011 г., № РД-09-65/13.11.2012 г. и № 4Р-01-05-/24.02.2014 г., издадени от Областния управител на Област с административен център Кюстендил, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2016 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Областна администрация на област с административен център Кюстендил ДА ЗАПЛАТИ на С. К., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сумата от 7 600 (седем хиляди и шестстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 27.06.2011 г. до 29.07.2016 г. в резултат на отменени, с влезли в сила съдебни решения незаконосъобразни заповеди № 30-16/27.06.2011 г., № РД-09-65/13.11.2012 г. и № 4Р-01-05-/24.02.2014 г., издадени от Областния управител на Област с административен център Кюстендил, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2016 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 60 от 26.04.2017 г., постановено по адм. дело № 253/2016 г. от Административен съд Кюстендил в частта, с която искът на С. К. присъждане на обезщетение е отхвърлен за разликата от 10 000 (десет хиляди) до 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева.

ОСЪЖДА Областна администрация на област с административен център Кюстендил ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. И. от АК - Кюстендил сумата от 500 лв., представляващи възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 60 от 26.04.2017 г., постановено по адм. дело № 253/2016 г. от Административен съд Кюстендил в частта, с която Областна администрация на област с административен център Кюстендил е осъдена да заплати деловодни разноски в размер на 170 лв. в полза на С. Каролева, ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] и сумата от 100. 27 лв. (сто лева и двадесет и седем стотинки) в полза на адв. А. И. – АК Кюстендил, представляващи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно.