Решение № 1677 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10093/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) - Митница София (ТДМ София) при Агенция Митници (АМ), чрез гл. юрк. А. Владимирова, срещу Решение 1365 от 18.07.2024 г., постановено по адм. д. 141 по описа на Административен съд - Кюстендил (АС - Кюстендил) за 2024 г. С обжалваното решение, по жалбата на СН 4Х4 ЕООД, е отменено Решение с рег. РЗМ-5800-160/32-707728 от 22.01.2024 г., издадено от директора на ТДМ - София при АМ. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу извода на съда, че не е обосновано приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 във връзка с чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/. Сочи, че липсвали доказателства за разплащане, а приложеният по делото договор бил напълно бланкетен. Иска да се отмени решението на АС- Кюстендил и да се постанови ново, с което да се потвърди митническото решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, както и заплатената държавна такса за касационното оспорване. Ответникът - СН 4Х4 ЕООД, представлявано от управителя Н. А., в писмено становище оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Кюстендил е било решение РЗМ-5800-160/32-707728 от 22.01.2024 г. издадено от директора на ТД Митница София при Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1., т. 1 от ЗМ във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Регламент (ЕС) 952/2013 (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447) е определена нова митническа стойност на стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с MRN 23BG005705030216R4/14.09.2023 г. употребяван пътнически автомобил, марка Сузуки; модел: Гранд Витара; тип: бензин; бр. места 5; първ. peгистрация: 28.01.2009 г.; цвят: сив; раб. обем: 2736 куб см; мощност: 138 KWDIN; двигател: : 0, шаси: JS3TD947474203801, внос от Швейцария, в размер на 4 340 лв. и на вносителя СН 4Х4 ЕООД са определени задължения за довнасяне на мито и ДДС в общ размер на 1072,80 лева. От фактическа страна съдът е установил, че вносителя СН 4Х4 ЕООД с митническа декларация с MRN 23BG005705030216R4/14.09.2023 г. е декларирал при режим допускане за свободно обращение посочения по-горе употребяван пътнически автомобил, Сузуки; модел: Гранд Витара с митническа стойност в размер на 1 500 CHF, определена по метода на договорната стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Към декларацията дружеството е приложило договор за покупка на автомобила от 30.08.2023 г. на стойност 1500,00 CHF, регистрационен талон, фактура за транспортни разходи 0000000963/13.09.2023 г., експортен списък 1528514500 от 04.09.2023 г., описан в МД като декларация за износ на стоки 1528514500/04.09.2023 г., декларация за стойността на услуга оформяне на митнически документи, фактура за извършени разходи за транзитна операция от Швейцария до България с номер 232847/01.09.2023 г., декларация за външен транзит на Общността Т1 23СН00000312931686 от 04.09.2023 г. Митническата декларация е била предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал.1, т.1 ЗМ, в резултат на който за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, вследствие на което е определена нова митническа стойност по метода, предвиден в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и допълнителни задължения за довнасяне на мито и ДДС. На 14.09.2023 г. е извършен физически контрол на автомобила, за което е съставен Протокол за извършена митническа проверка 23BG005705М034350, като е изготвен и снимков материал. Поради липса на компетентно лице, което да установи техническото състояние на автомобила и породени в митническите органи съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, съгласно чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., вносителят е информиран за необходимостта от предоставяне на обезпечение, и след писмен отказ от негова страна да обезпечи стоката, е изготвена декларация за отговорно пазене, с която вносителят се е задължил да съхранява стоката поставена под митнически контрол в непроменено състояние. С писмо рег. 32-556908/14.09.2023 г. вносителят е уведомен за предприети действия за проверка на декларираната митническа стойност по подадената митническа декларация, на основание чл. 188 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са изискани да представи допълнително посочени документи, данни и информация в 7 дневен срок от получаването на писмото. В предоставения срок вносителят не е представил пред митническите органи писмен отговор. В производството пред митническия орган е изготвена оценка за определяне на пазарната стойност на процесното превозно средство от независим лицензиран оценител. Оценката е изготвена на 16.10.2023 г. (л. 56 от делото), като от експерта е определена пазарна стойност на автомобила в размер на 4 340 лв. без мита и ДДС. На основание чл. 22, § 6, ал. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. до СН 4Х4 ЕООД е изпратено съобщение с peг. 32-629399/14.11.2023 г., с което е уведомен, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница София, с което ще се определи нов размер на митническата стойност за стоката по МД с MRH 23BG005705030216R4/14.09.2023 г. В определения срок не е постъпило становище. След преценка на събраните доказателства е издадено оспореното митническо решение, с което е извършено изменение на декларираната митническата стойност на стоката, като е определена митническата стойност в размер на 4 340 лева и е установен за досъбиране размер на вносно мито и ДДС за вземане под отчет и заплащане в общ размер от 1 506.80 лева. В хода на съдебното производство пред АС-Кюстендил е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). По делото е разпитан като свидетел Н. Н. А., син на управителя, който работи в дружеството. Според показанията му автомобилът заедно с други автомобили е закупен от баща му в Швейцария в негово присъствие. В показанията се посочва, че цената на автомобила е 1500 франка, която е заплатена в брой на ръка на продавача. Относно състоянието на автомобила се твърди, че има външни забележки и проблеми по спирачките. Административният съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен орган в съответствие с изискването за форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, първостепенният съд е обосновал извод за неговата незаконосъобразност като постановен в несъответствие с материалноправните норми. В мотивите си съдът е посочил предпоставките за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 -74 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, като е приел, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В случая според АС - Кюстендил административният орган не е обосновал съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 в декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. В тази връзка съдът е акцентирал, че вносителят е представил договор за покупко-продажба и други документи, които доказват цената на стоката. Аргументирал се е със заключението на ССчЕ, според което стоката е заведена в счетоводството на дружеството. Дал е вяра на показанията на св. А. за заплащане в брой на сумата за закупения автомобил от дружеството. АС-Кюстендил не е възприел мотивите на органа за неприложимост на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74, § 2 МКС. Доколкото съдът е обосновал, че митническата стойност на стоката е незаконосъобразно определена съгласно чл. 74, § 3 МКС, съответно е направил извод, че незаконосъобразно са определени и сочените като възникнали задължения за мито и ДДС и е отменил процесния митнически акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е установил пълно и правилно относимите за спора факти, като е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение, в резултат на което е достигнал до правилни правни изводи. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. По дефиниция на чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, това е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Едновременно с това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Така посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Решението по дело С- 263/06, т. 52 на Съда на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че тежестта за доказване на наличието на възникналите основателни съмнения е върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Настоящият касационен състав споделя извода на административния съд, че по делото са приложени документите, доказващи придобиването на автомобила и продажната му стойност, още повече, че оспорващият е представил своевременно на митническите органи същите, а именно договор за покупна на автомобила от 30.08.2023 г. на стойност 1500,00 CHF, регистрационен талон, фактура за транспортни разходи 0000000963/13.09.2023 г., експортен списък 1528514500 от 04.09.2023 г., описан в МД като декларация за износ на стоки 1528514500/04.09.2023 г., декларация за стойността на услуга оформяне на митнически документи, фактура за извършени разходи за транзитна операция от Швейцария до България с номер 232847/01.09.2023 г., декларация за външен транзит на Общността Т1 23СН00000312931686 от 04.09.2023 г., които не са били оспорени досежно тяхната автентичност, поради което не може да се приеме, че са налице основания за неприемане на декларираната стойност и определяне на нова по-висока такава. Тоест налице са били доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност по посочената митническа декларация. В допълнение на гореизложеното в хода на съдебното производство е представена и квитанция от 30.08.2023 г., която удостоверява, че продавачът е получил сумата в размер на 1500 франка. Съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза, автомобилът е заведен по сметка 304/1 "Стоки" със стойност 3066.21 лв. в кореспонденция със сметка 502 "Каса във валута" (аналитична сметка швейцарски франк 1500 CHF) и обяснителен текст "платено в брой на продавача в Швейцария". Освен това обосновано административният съд е ценил показанията на св. А., според които сумата за покупка на автомобила е платена в брой и предвид факта, че същият е присъствал на сделката. Наред с горното не са посочени кои налични и събрани в хода на административното производство данни са обусловили извода на митническите органи за необходимост от назначаването на оценителска експертиза. В този смисъл и с оглед представените по делото доказателства, правилно съдът е заключил, че митническите органи не са обосновали и доказали доводите си за възникнали основателни съмнения по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 относно действително заплатената или подлежаща на плащане цена за внесения автомобил с МRH 23BG005705030216R4/14.09.2023 г. Дори да се приема за основателен довода на касатора за липса на убедителни доказателства за плащане на договорената и декларирана стойност на автомобила, то не са налице предпоставките административният орган да пристъпи към прилагане на способите по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност. В оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74 § 2 от регламента е направена справка с системата МИС3А, като не е открита достатъчно изчерпателна информация, без обсъждане и прилагане като част от административната преписка на справките, не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Това твърдение на митническия орган подлежи на доказване във всеки конкретен случай по отношение на всеки от методите. Не са посочени нито разумните способи, които са използвани за формиране на посочената от митническия орган стойност на вноса за процесната стока по МД, нито в какво се състои тяхното съответствие с принципите, изброени в Споразумението за прилагане на член VII от Общото Споразумение за митата и търговията, в съответствие с изискванията за прилагане на този метод. В контекста на изложеното, правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че при издаване на оспорения акт не са установени основателни съмнения по смисъла на чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за промяна на митническата стойност на процесната стока, както и не са доказани основанията за определяне на митническа стойност чрез прилагане на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Следователно, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, Административен съд - Кюстендил е постановил правилен съдебен акт. Ответникът по касация не претендира разноски за настоящото производство, поради които такива не следва да му бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение