Решение № 4394 от 28.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10393/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. В. Т. чрез нейния пълномощник срещу решение 2682/22.04.2024 г. по адм. дело 9840/2023 г. на Административен съд София-град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата й срещу решение 653 по протокол 41 от 14.10.2021 г. на Столичния общински съвет, с което е одобрен проект за подробен устройствен план изменение на план за регулация и застрояване на м. [населено място], в частта за урегулиран поземлен имот (УПИ) VIII-2091 от кв. 16. Счита обжалваното решение за нищожно, недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски. По делото е постъпила частна жалба от Б. В. Т., чрез нейния процесуален представител срещу същия съдебен акт в частта му с характер на определение, в която е прекратено производството по жалбата й срещу решение 653 по протокол 41 от 14.10.2021 г. на Столичния общински съвет, с което е одобрен проект за подробен устройствен план изменение на план за регулация и застрояване на м. [населено място], в частта за УПИ V-2089 от кв. 16. Претендира отмяна на решението в оспорената част и присъждане на разноски. Ответникът В. Р. Д. чрез своя процесуален представител в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна. Не изразява становище по частната жалба. Ответникът Столичен общински съвет, не взема становище по жалбите. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете жалби. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу решение 653 по протокол 41 от 14.10.2021 г. на Столичния общински съвет в частта му, с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 ЗУТ е одобрен проект за подробен устройствен план изменение на план за регулация и застрояване на м. [населено място], допуснато е отклонение от правилата и нормативите за устройство на уличната регулация съгласно § 8 ПЗР на Наредба РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии и са одобрени план-схемите на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура по части Ел, ВиК и план за вертикално планиране на посочената местност, придружени от надлъжни профили на уличната мрежа и част геология с геоложки доклад, относно УПИ VIII-2091 и УПИ V-2089 от кв. 16. С обжалваната с касационната жалба част на решението, постановено след обезсилване на предходен съдебен акт по съществото на спора и връщане на делото със задължителни указания от касационния състав за конституиране като заинтересована страна собственика на имот УПИ V-2089, съдът е отхвърлил жалбата на оспорващата в частта за УПИ VIII-2091 като неоснователна и е оставил без разглеждане жалбата в частта за УПИ V-2089 от кв. 16. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: С оспореното решение не е предвидена промяна в регулационната граница между двата имота, тя съвпада с кадастралната граница между имотите по заповед 18-9073/20.11.2015 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър. С оспорената заповед не е налице промяна в застрояването на съседния имот, поради което жалбоподателката няма качеството на лице по чл. 131, ал. 2 ЗУТ и жалбата в тази част е недопустима. Според съда вещото лице е посочило, че е налице несъответствие между кадастрални и имотни граници само по отношение на съседния имот. С плана е нанесена регулационна граница, която съвпада с имотната граница по кадастралната карта, но не съвпада с регулационната граница по плана от 1967 година, като по този начин планът създава невярно графично изобразяване на регулацията на имотите. Съдът е намерил, че са налице предпоставките на чл. 134, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ЗУТ и чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е налице промяна в предвиждането за строителство в регулираната територия, извършено е такова, приет е Общ устройствен план, приета е нова кадастрална карта през 2010 г. Решението е валидно, допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано при следните съображения: На първо място, дали регулационната граница между двата имота съвпада с кадастралната граница е въпрос по съществото на спора, а не на неговата допустимост, поради което решението в неговата прекратителна част е неправилно. Според заключението на вещото лице предвидената линия за застрояване за двата имота в процесния план е на 3 метра от улично-регулационната линия, поради което изводът на съда, че с оспорената заповед не е налице промяна в застрояването на съседния имот е необоснован и не се подкрепя от съдебно-техническата експертиза. На второ място, приемайки, че вещото лице е посочило, че е налице несъотвествие между кадатрални и имотни ганици само по отношение на съседния имот, съдът не е изложил мотиви по кои граници е налице това несъотвествие, след като по заключението на вещото лице вътрешните граници между двата имота в двата плана съвпадат. В този смисъл обжалваното решение е вътрешно противоречиво, като от една страна е прието, че нанесената с плана регулационна граница съвпада с имотната граница по кадастралната карта, а от други приема несъотвествие между кадастрални и имотни граници по отношение на съседния имот. По делото не е представена и не е изискана от съда графичната част на плана, от която да е видно какви точно промени в регулационния и застроителния план са предвидени и от която графична част да се установи дали заключението на вещото лице е изготвено при съобразяване на графичната част на плана. Съдът избирателно е посочил някои изводи от заключението на вещото лице, като не е обсъдил същото в съвкупност с другите твърдения на жалбоподателката и доказателства по делото. Всъщност и заключението на вещото лице е противоречиво. Така от една страна вещото лице приема, че кадастралните граници не отговарят на страничните регулационни линии на имотите, защото в кадастралната карта са нанесени като граници на имотите заснетите изместени огради от север и северозапад. От друга страна вещото лице счита, че се променя регулацията на УПИ V-152, като имотът се увеличава за сметка на улицата по линията на незаконната ограда и така регулацията в оспорения ПУП узаконява подпорна стена и ограда в УПИ V-152, която не е премахната и е нанесена в кадастралната карта от 2010 г. като имотна граница. Същевременно според вещото лице незаконният строеж-ограда навлиза в улицата, от което не е ясно къде точно по оспорения план е регулацията на УПИ V-152, нов УПИ V-2089. Пак според заключението на вещото лице от страната на имотите е предвидена улица с тротоар с ширина 1, 5 м до 2 м, като прекъсването на тротоара е около 10 м в участъка на изместената регулационна граница на УПИ V-152, заета от непремахнатия незаконен строеж в УПИ V-152, подпорна стена и ограда, заемащи част от улицата. Така неяснен остава въпросът в уличната регулация ли навлиза незаконният строеж или в рамките на новото урегулиране на имота с процесния план. Неясно е и изявлението на вещото лице, дадено в открито съдебно заседание, че застроителният план не предвижда сгради, а само линия на застрояване, като от друга страна в самото заключение е направен извод, че линията на застрояване за двата имота в процесния план е на 3 м от улично-регулационната линия. След като има линия за застрояване, то безспорно се предвижда такова застрояване, като не е изяснено от съда по предвиденото с плана застрояване какво точно се предвижда да се застрои и какви точно сгради се запазват, още повече, че според заключението на вещото сградите в единия от имотите не са на достатъчно разстояние до регулационната граница с другия имот и до уличната регулация. Предвид изложеното решението е необосновано. Съдът не е изложил мотиви защо приема, че са налице основанията по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ за изменение на плана за регулация и плана за застрояване. В този смисъл решението не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 172а, според която съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Съдът изобщо не е посочил кои фактически обстоятелства установява и въз основа на какви доказателства. Предвид липсата на установени фактически обстоятелства и мотиви за материалната и процесуална законосъобразност на обжалваната заповед настоящата инстанция не може да провери правилността на обжалваното решение с оглед съответствието му с материалния и процесуалния закон. С оглед забраната на касационната инстанция да установява нови фактически констатации обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В случая не е налице хипотезата на чл. 227, ал. 1 АПК, тъй като първото решение по съществото на спора е обезсилено и производството е прекратено. Поради това обжалваното в настоящето производство решение е първо по съществото на спора и при отмяната му делото подлежи на връщане за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да постанови мотивиран акт досежно процесуалната и материалната законосъобраност на обжалваната заповед, включително и чрез назначаване на нова експертиза и изискване на графичната част на оспорения план. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,