Решение № 9238 от 2.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 841/2010 г.

Решение № 9238 от 2.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 841/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона българските лични документи (ЗБЛД). Образувано е по касационна жалба на Димитър Борисов Милкотев, от гр. Асеновград, срещу решение № 1454/12.11.2009 г. по адм. дело № 1578/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на оспореното решение поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с приложимия материален закон - основания за касиране по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Претендира се отмяна на съдебния акт и на оспорената заповед. Ответникът - директор на ОДМВР Пловдив, не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, т. к. е подадена в срока за касационно обжалване от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът счете същата за основателна по същество. С оспореното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Димитър Борисов Милкотев срещу заповед № 2467/12.07.2007 г. на директора на Областна дирекция (ОД) "Полиция" - Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС; понастоящем заглавието изменено на "Закон за българските лични документи", ДВ, обн., бр. 82 от 2009 г.; текстът на чл. 76 ЗБДС при издаване на административния акт е в редакция, изм., ДВ - бр. 105 от 2006 г., преди изменението с ДВ, бр. 82/2009 г.), изразяваща се в забрана за напускане на страната и в отнемане на издадените/отказ за издаване на паспорти и заместващи ги документи. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят е длъжник по изпълнително дело № 20078210400008, образувано от частен съдебен изпълнител № 821 с район на действие Окръжен съд - Пловдив, за задължения към физическо лице в големи размери - над 5 000 (пет хиляди) лева. Счел е, че директорът на ОД "Полиция" - Пловдив е издал заповедта за налагане на ПАМ при наличие на законовите предпоставки за това, а именно - искане на частния съдебен изпълнител (ЧСИ), който е посочил, че жалбоподателят не е представил надлежно обезпечение за задължението и не притежава лично имущество, върху което да се насочи изпълнението. Прието е, че оспорената заповед е издадена при обвързана компетентност от административния орган, при съблюдаване на задължението за уведомяване на адресата, т. е. спазени са административнопроизводствените правила за издаването й и същата е надлежно мотивирана с посочване на фактическите и правни основания за налагането на ПАМ в хипотезата на чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.). Решението е неправилно. Съгласно нормата на чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.) може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. При това нормативно предписание, наличието на лично имущество, чиято парична равностойност надхвърля размера на съдебно установеното вземане, съставлява отрицателна предпоставка (правопогасяващ факт) досежно публичното право на административния орган да наложи ПАМ, обезпечаваща удовлетворяването на кредитора. За да отхвърли жалбата на Димитър Борисов Милкотев, първоинстанционният съд е установил, че същият има съдебно установено парично задължение към българско физическо лице в размер на 13 000 лева, ведно със законната лихва, начиная от 19.01.2007 г., което попада в хипотезата на чл. 76, т. 3 (отм.), вр. с § 1, т. 5 ДР на ЗБЛД. При тези данни и без да изследва имущественото състояние на длъжника и възможността му да обезпечи вземанията, предмет на образуваното изпълнително производство, съдът е приел, че са налице условията за прилагане на ПАМ. Пред настоящата инстанция са представени документи, от които е видно, че Милкотев е собственик на идеални части от недвижими имоти в гр. Смолян и гр. Кричим, както и на лек автомобил. Още в първоначалната му жалба е било посочено, че притежава недвижими имоти, вземания в търговски банки и дружествени дялове в капиталови търговски дружества, чиято парична равностойност надвишава размера на дълга. Описаните факти са правно значими за законосъобразността на акта за прилагане на ПАМ, поради което в съответствие със задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, съдът е следвало да укаже на страната - жалбоподател да ангажира доказателства в подкрепа на фактическите си твърдения и формирания на тяхна база довод за незаконосъобразност на заповедта. Допуснатото процесуално нарушение на правнорегламентираната дейност на първоинстанционния съд е довело до постановяване на съдебния акт при неизяснена фактическа обстановка, с оглед на което решаващият правен извод, че по отношение на Димитър Милкотев са били осъществени материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, е неправилен. Нарушението е съществено, т. к. е пряко относимо към правилността на оспореното решение. При това положение касационно оплакване, че при произнасянето си Административен съд - Пловдив е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила се оправдава от фактическа страна. Незаконосъобразно съдът по същество е счел, че оспорената заповед е издадена след извършена обективна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Игнорирането на обстоятелството, че адресатът притежава имущество, годно да покрие задължението е довело до постановяване на обжалваната заповед в нарушение на приложимия материалния закон - чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.). Налице е релевираното с жалбата касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да установи посочените факти и в зависимост от това да се произнесе по законосъобразността на заповедта. С оглед нормативно въведената с чл. 220 АПК забрана за установяване на нови факти от касационната инстанция и необходимостта от събиране на доказателства във връзка с посочените обстоятелства, Върховният административен съд не може да разреши за първи път материалноправния спор за законосъобразността на оспорената заповед за налагане на ПАМ. Искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности е неоснователно. В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора е формулирал запитване по чл. 628 ГПК, вр. с чл. 144 АПК със следното съдържание - "Приложими ли са директивите на ЕС директно в правната система на Република България и възможно ли е да се налагат забрани за пътуване на граждани в ЕС във връзка с установени техни задължения към физически или юридически лица?" Съгласно чл. 628 ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности (от 1.12.2009 г. Съда на Европейския съюз). При всички случаи е необходимо коректно посочване на приложимата общностна норма и съответните разпоредби от националния закон. В съответствие с разпоредбите на ДЕО преценката дали поставеният въпрос е от значение за делото и е свързан с общностното право е в правомощието на националния съд и в случая формалното поставяне на искането от защитата на касатора не обуславя наличие на изискванията по чл. 628 - чл. 629 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за допускане на преюдициално запитване. Искането не е съобразено с условията и предпоставките на Глава петдесет и девета от ГПК. Въпросите са формулирани общо и хипотетично и касаят принципни положения, поради което поставянето им е безпредметно. Не са цитирани точните разпоредби от националния закон, нито съответната общностни норми. Следователно искането за преюдициално запитване е неконкретизирано и няма връзка с предмета на делото - спора за правилността на постановеното от Административен съд - Пловдив решение. Независимо от това следва да бъде отбелязано, че с оглед възприетия от настоящата инстанция правен резултат въпросите, по които се иска отправяне на преюдициално запитване, са ирелевантни за правилното му решаване, поради което националният съд не е длъжен да отправи запитване по реда на чл. 234 ДЕО (респ. чл. 628 и сл. ГПК). Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,