Решение № 4288 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9607/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение 1010/03.08.2023 г., постановено по адм. дело 1312/2022 г., по описа на Административен съд София-област (АССО), с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-С1825-0126705/05.12.2022 г. на Началник Отдел Оперативни дейности София, в ГД Фискален Контрол при ЦУ на НАП и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и при неправилно приложение на материалния закон касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Настоява да се приеме за неправилни изводите на първостепенния съд за недоказаност на факта на нарушението, обосноваващ приложението на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г. от ЗДДС; за немотивираност на Заповедта, досежно срока на мярката; че приложената ПАМ не съответства на целта на закона, а и е предприета в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. По подробно изложени в касационната жалба доводи в този смисъл, настоява за отмяна на съдебния акт с разрешаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против ЗНПАМ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Сакса ООД, чрез упълномощения си процесуален представител адв. Тодорова, в писмен отговор, и чрез адв. Кирянов в становище по съществото на спора оспорва основателността на жалбата и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът при Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АССО е законосъобразността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-С1825-0126705/05.12.2022 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" София, в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Сакса ООД, гр. Долна Баня, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект бензиностанция, находяща се в с. Живково, стопанисван от Сакса ООД, както и забрана за достъп до обекта за срок от 5 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" вр. с чл. 118, ал. 6 ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, както и чл. 3, ал. 3 Наредба Н-18/2006 г. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: При извършена проверка на 19.01.2022 г. в горепосочения търговски обект органите по приходите са констатирали, че е на лице несъответствие между данните за количеството гориво отчетени по нивомерна система и доставените количества по документ, като: 1. на 07.10.2022 г. по АДД 01000000000007242824 доставката по документ е за 1 385,32 лева, а по нивомер е в размер на 677 литра, установена разлика от 708,32 литра; и 2. На 08.10.2022 г. по АДД 01000000000007246553 доставката по документ е за 13 015 литра, а по нивомер е за 12 710,70 литра, установена разлика от 304,30 литра, като по установената дистанционна връзка с НАП са били надлежно изпратени и двата типа данни. Административният орган е приел, че е извършено нарушение на чл. 3, ал. 3 Наредба Н-18/2006 г., нарушена е разпоредбата на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, с оглед на което и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "г" ЗДДС е наложена процесната ПАМ. В хода на съдебното производство е установено наличие на техническа повреда в поплавъка на нивомерната система в резервоара за газ, отстранена макар и след извършената проверка (така заключението по СТЕ, приложените доказателства и дадените свидетелски показания, като този факт не е оспорен от административния орган), съответно редовност в подадените след това данни, вкл. и от съответната нивомерна система, за количествата горива и в двата проблемни резервоара. При така събраните доказателства съдът е приел, че причина за обективното извършено от юридическото лице нарушение, е възникнал технически проблем с измервателната система, като не се дължи на неправомерно поведение, няма опит за манипулация на ЕСФП, както и че горивото, за чиято доставка са издадени процесните АДД, е намерило надлежно счетоводно отразяване, при което стриктно са изпълнени задълженията, произтичащи от данъчното законодателство. В обобщение съдът е постановил, че не може да се приеме за безспорно установено, че жалбоподателят е нарушил реда или начина за подаване на изискуемите данни в НАП, поради недоказаност от страна на административния орган за причините за това, както и че това се дължи именно на въведената от търговеца организация в търговския обект. Според съда административния орган не е съобразил тези обстоятелства при постановяване на наложената мярка, с което при постановяването й е нарушена целта на закона; не е изложил мотиви относно нейната продължителност, поради което и срокът, макар и определен към минимума, в конкретния случай не е съобразен с целената превенция и с принципа за съразмерност, посочен в чл. 6, ал. 2 от АПК. Предвид горното АССО е отменил като незаконосъобразна наложената на търговеца ЗПАМ. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС ПАМ - запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подаде на данните по чл. 118 в Националната агенция по приходите. Относимата разпоредба на чл. 118 ЗДДС в случая е тази на аления 6, според която всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива, както и чл. 3, ал. 3 Наредба Н-18/2006 г., според който всяко лице е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Правилата за установяване на дистанционна връзка, данъчен терминал (ДТ) и подаване на данни се съдържат в т. IIIб на приложение 1 към чл. 8, ал. 1 от наредбата. Съгласно т. 2, б. "а" от т. IIIб на цитираното приложение дистанционната връзка с НАП се осъществява посредством задължителна съставна част на ФУ данъчен терминал. В т. IIIб, т. 3 от Приложение 1 на наредбата са регламентирани видове данни за определяне на наличните и продадените количества горива, предавани от ЕСФП по установената дистанционна връзка - а) данни от нивомерната система за доставка на горива и за наличните количества горива (подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната система); б) данни за продадените количества горива от сумарните броячи на средствата за измерване на разход (автоматично от електронните броячи или ръчно въведени от ЕСФП показания на механичните броячи при липса на електронни броячи); в) данни за доставени количества горива по документ за доставка при приключване на доставката. В конкретиката на казуса по делото не е спорно, че дружеството има монтирана в търговския обект бензиностанция ЕСФП включваща в състава си и нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от цитираната Наредба, като извън констатираното некоректно подаване на данните по смисъла на т.IIIб от Приложение 1 т. 3, б. а), иначе с коректно подадени данни по смисъла на т. 3, б. в от същото приложение след приключване на доставката /така и заключението по СТЕ и приложените писмени доказателства/, не са констатирани други нарушения, респ. неспазване изискванията на Наредба Н-18/2006г. на МФ и ЗДДС, вкл. и това за коректното подаване на останалите данни, вкл. и за разглежданите доставки по осъществената дистанционна връзка с НАП. В случая както правилно е акцентирал и първоинстанционният съд по делото липсват данни/твърденията, още по-малко доказателства, че неточното подаване на данни /а не пълно неизпълнение на това задължение/ е станало в резултат на виновно поведение на задълженото лице, поради манипулация на системата или други подобни неправомерни действия. В този порядък не може да се приеме, че е нарушено на правилото на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Не може да се пренебрегне обстоятелството, че всъщност причините за некоректно подаваните данни са отстранени (това не е спорно), поради което и както правилно е приел и първостепенният съд дори и формално запечатването на обекта не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а се превръща в санкция, каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват. За административно нарушение по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. /В този смисъл решение 7198 от 14.05.2019 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. 1410/2019 г. и решение 13189/30.10.2018 г. на ВАС, първо отделение по адм. дело 5363/2018 г. и др./. След като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата като незаконосъобразна, Административен съд София-област е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изхода на спорна и своевременно заявена претенция за това на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. По делото са ангажирани доказателства за уговорен и изплатен адвокатски хонорар в размер на 1 500 лева. Основателно е възражението на процесуалния представител на касатора за неговата прекомерност. Предвид фактическата и правна сложност на казуса и конкретно осъществения обем процесуално представителство (отговорът на касационната жалба рефера към оплаквания относно незаконосъобразност в дейността на административно-наказващ орган, но в случая не се оспорва издадено наказателно постановление), същият следва да бъда редуциран до минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 000 лева. По правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на Националната Агенция за приходите. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,