Решение № 55 от 7.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5169/2014 г.

ВКСIII гражданско отделение07.04.2015 г.докладчик т Мария Иванова

Диспозитив

ОТМЕНЯ въззивното решение на Сливенски окръжен съд по гр. д. № 163/14 г. от 22.05.14 г. в частта, с която искът на Й. В. М. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София е отхвърлен за сумата от 1102 лв. и за разноските и вместо него постановява: ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на Й. В. М. от [населено място] още 1102 /хиляда сто и два/ лв., обезщетение за неползвания допълнителен платен отпуск по чл. 211, ал. 5, т. 2, пр. 2 ЗМВР, отм., ведно със законната лихва от 11.04.13 г., както и деловодни разноски от 352 лв. за всички инстанции по компенсация. ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното въззивно решение в останалата отхвърлителна за иска част. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 55 от 7.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5169/2014 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Й. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Сливен /ОС/ по гр. д. № 163/14 г. в отхвърлителната му за иска част. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса: може ли съдът, ако предявеният иск е основателен, да го отхвърли поради недостатъчно данни за размера му. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност, на изводите на въззивния съд за отхвърляне на иска, претендира се отмяна на въззивното решение в тази му част и постановяване на ново, с които искът да бъде уважен, като се присъди обезщетение и за часовете извънреден труд, компенсирани с допълнителен платен отпуск по чл. 212, ал. 4, вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР, отм. Ответникът по жалба Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не изразява становище при разглеждане на жалбата. ВКС на РБ, трето г. о., като разгледа жалбата, намира следното: ОС е отхвърлил иска над сумата от 1935 лв. - възнаграждение за извънреден труд за периода 15.11.10 г. - 30.08.12 г. / когато е прекратено служебното правоотношение на страните за заеманата от ищеца длъжност "гл. надзирател" в Затвора - С./ - до предявения размер от 5 063 лв. Приел е, че работодателят дължи обезщетение на ищеца и за часовете извънреден труд, компенсирани с допълнителен платен отпуск по чл. 211, ал. 5, т. 2, пр. 2 ЗМВР, отм., който ищецът не е ползвал към освобождаването му от служба. Базата за определяне на размера на това обезщетение обаче е различна в сравнение с възнаграждението за извънреден труд, което е определено с помощта на назначените експертизи - чл. 277, ал. 1 ППЗМВР, отм.. Поради неустановения размер на обезщетението за неползван компенсаторен допълнителен платен отпуск по чл. 211, ал. 5, т. 2, пр. 2 ЗМВР въззивният съд е отхвърлил иска над присъдената като възнаграждение за извънреден труд сума. По поставения въпрос: В практиката на ВКС - цитираното при допускане на обжалването р. по гр. д. № 1242/10 г. на трето г. о. и др., е разяснено, че при наличие на доказателства за основателността на иска, съдът не може да го отхвърли поради липса на достатъчно данни за размера му. В такъв случай, съгласно императивната норма на чл. 162 ГПК съдът трябва сам да определи размера, а ако за това са необходими специални знания, които той не притежава - да назначи експертиза. По основателността на жалбата: С исковата молба ищецът е поискал заплащане на всички часове положен, но незаплатен му извънреден труд или претенцията му включва и часовете извънреден труд, компенсирани съгл. чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР, отм. с допълнителен платен отпуск, който ищецът не е ползвал към момента на освобождаването му от служба. От данните по делото - коригирано експертно заключение на л. 60 и сл. от въззивното дело, ценено с оглед на ограничителната разпоредба на чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР, отм., се установява, че размерът на компенсаторния допълнителен платен отпуск на ищеца за процесния период е 21 дни. За него на ищеца се дължи обезщетение в размер на 1102 лв. / определено от ВКС при ползване на фиша за заплата за м. август 2012 г., на л. 12 от делото на РС/, ведно със законната лихва от завеждане на иска. Отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон - ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ, на които се позовава касаторът за пълно овъзмездяване на положения извънреден труд, са неприложими. Касационната жалба е частично основателна - въззивното решение, с което искът е отхвърлен за посочената сума е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което на ищеца се присъдят още 1050 лв., обезщетение за неползвания компенсаторен допълнителен платен отпуск по чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР, отм. Поради изложеното, на осн. чл. 293 ГПК, ВКС на РБ, трето гр. отделение

Цитирани разпоредби

1