Решение № 13293 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5493/2020 г.

Решение № 13293 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5493/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1002 от 24.01.2020 г., постановено по по адм. дело № 425/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което по жалба на "БУЛТРАНС-73" ЕООД, с ЕИК 202744843, със седалище и адрес на управление гр. Харманли, ул. "Алеко Константинов" № 7, представлявано от Т. Андонов – управител е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16002618003387-091-001 от 28.12.2018 г. потвърден с Решение № 142 от 11.03.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, за непризнат данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 8 934, 92 лв. и начислени лихви за забава в размер на 3 032, 92 лв. за данъчен период м. 06, м. 07, м. 08 и м. 09. 2015 г. по фактури за доставки на дизелово гориво, издадени от "ТРАНСКАР ССБ" ЕООД и "АРТКОД РС" ЕООД и Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив е осъдена да заплати на "БУЛТРАНС-73" ЕООД, сумата в размер на 1 104 лева. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на вещите лица по назначените експертизи, съдът е стигнал до неправилен извод за реалност на доставките. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всичките инстанции в размер на 5 000 лв., както и платената държавна такса в размер на 95. 74 лв. Моли да се има предвид, в случай че се претендира възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция над минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г., то на основание чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 161, ал. ДОПК, същото да бъде намалено, като считате настоящото за възражение за прекомерност на възнаграждението. Ответникът – "БУЛТРАНС- 73" ЕООД, чрез адв. Попова, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски по делото в размер на 1 068 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил РА № Р-16002618003387-091-001 от 28.12.2018 г. потвърден с Решение № 142 от 11.03.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, за непризнат данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 8 934, 92 лв. и начислени лихви за забава в размер на 3 032, 92 лв. за данъчен период м. 06, м. 07, м. 08 и м. 09.2015 г. по фактури за доставки на дизелово гориво, издадени от "ТРАНСКАР ССБ" ЕООД и "АРТКОД РС" ЕООД. На ревизираното лице не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури: № 184 от 22.06.2015 г. за 4002 л. (на стойност - 6377. 85 лв. и ДДС – 1 275. 57 лв.), № 217 от 02.07.2015 г. за 5065. 5 л. (на стойност – 8 011. 90 лв. и ДДС – 1 602. 38 лв.), № 246 от 11.07.2015 г. за 5043. 4 л. (на стойност – 7 845. 82 лв. и ДДС – 1 569. 16 лв.), № 305 от 30.07.2015 г. за 5057. 3 л. (на стойност – 7 806. 78 лв. и ДДС – 1 561. 36 лв.), издадени от "ТРАНСКАР ССБ" ЕООД и моторно дизелово гориво по фактури № 41 от 19.08.2015 г. за 5061. 2 л. (на стойност – 7 488. 89 лв. и ДДС – 1 497. 78 лв.), № 94 от 03.09.2015 г. за 5000 л. (на стойност – 7 143. 33 лв. и ДДС – 1 428. 67 лв.), издадени от АРТКОД РС" ЕООД. За да отмени РА първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и събраните по делото гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е приел, че процесните фактури обективират реално възникнали данъчни събития. Съдът е приел, че са събрани достатъчно доказателства, от които да се установи съществуването на стоката и нейното предаване от преките доставчици на данъчнозадълженото лице. Приел е също така, че от представените доказателства се установява безспорно и последващата реализация на стоката. За да обоснове изводите си административният съд се е позовал на заключението на съдебно - счетоводната експертиза (ССЕ) и съдебно-техническата експертиза (СТЕ). Съдът е приел за ирелевантни за правото на приспадане на данъчен кредит, констатацията на органите по приходите, че процесиите доставчици превозвачи не са разполагали с материално-техническа обезпеченост за извършване на доставките, респективно превоза на гориво, като се има предвид, че транспортът е бил за сметка на доставчика. В тази насока съдът се е позовал на приложимата практика на СЕС. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационните оплаквания на жалбоподателя са неоснователни. Съдът правилно е приел, че по делото са представени доказателства въз основа на които се установи съществуването на стоката (гориво) и нейното предаване от преките доставчици на задълженото лице. Във връзка с издадените фактури от "ТРАНСКАР ССБ" ЕООД, са представени заявки за товарене на горива с автоцистерна за извеждане от склад и доставка до склад на жалбоподателя в гр. Свиленград, приемо-предавателни протоколи, с който "Пауър тийм газ" ЕООД, в качеството си на складодържател, предава на доставчика "ТРАНСКАР ССБ" ЕООД, в качеството си на вложител, дизелово гориво, доклади за товарене, от които е видно началото на товарене - ден и час, от база на "Пауър тийм газп" ЕООД, клиент "ТРАНСКАР ССБ", превозвач и № на автомобила, който ще превозва горивото, АДД, установяващи облагането с акциз на процесиите количества горива, мястото на разтоварване и данни за контрахентите, товарителници с изпращач "Пауър тийм газ" ЕООД, получател ревизираното лице и превозвач "Камберо" ЕООД, от които се вижда маршрута вида на товара "дизел", шофьора - В. Пейчев, per. № на автомобила, издадена към пътен лист, датата на товарене, датата на разтоварване; декларация за съответствие на качеството на течните горива, електронни документи за получаване на дизелово гориво, с издател "БУЛТРАНС - 73" ЕООД и банково извлечение по сметка на "БУЛТРАНС - 73" ЕООД, удостоверяващо плащане. За доставките, изпълнени от "АРТКОД PC" ЕООД са представени документи, установяващи реалната сделка, а именно: заявки за товарене с автоцистерна, от които се установява заявеното количество гориво за извеждане от склад и доставка до склад на жалбоподателя, приемо-предавателни протоколи, доклади за товарене, от който е видно началото на товарене - ден и час, от база на "Пауър тийм газ" ЕООД, клиент прекия доставчик, превозвач и № на автомобила, който ще превозва горивото, АДД установяващи облагането с акциз на процесните количества горива, мястото на разтоварване и данни за контрахентите, товарителници, с изпращач "Пауър тийм газ" ЕООД, получател ревизираното лице и превозвач "Камберо" ЕООД, декларации за съответствие на качеството на течните горива и извлечения от счетоводството на "БУЛТРАНС - 73" ЕООД. Съдът правилно е кредитирал приетото без оспорване заключение на вещото лице, където е проследен целия стоков поток от внасянето на горивото от Гърция в страната и влагането му в акцизен склад до извеждането му от там, натоварването на цистерни и получаването му от ревизираното лице. Правилно е прието от съда, че по всяка доставка са налични съпътстващи я документи, както и пълно съответствие между представяните документи, от акцизния складодържател, прекия доставчик, транспортната фирма и жалбоподателя както и правилното им осчетоводяване. Транспортирането на стоките се установява и от показанията на разпитаните свидетели В. Пейчев и Р. Аначков - шофьорите на цистерните превозвали горивото. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението на вещото лице по СТЕ въз основа на което се установява, че ревизираното лице притежава резервоар за съхранение на гориво, а от ССЕ е видно, че е налице съвпадение на отразените в Информационната система на НАП "Контрол на горивата" на декларираните и осчетоводени данни. От заключението на вещото лице по СТЕ, се установява и последващата реализация на стоките, а именно закупеното дизелово гориво след заприходяване в склада на дружеството е използвано и разходвано за извършване на транспортни услуги, съгласно основния предмет на дейност. Предвид горното, редовното осчетоводяване на процесните стоки при РЛ, доказаното прехвърляне на собствеността върху тях от доставчика към дружеството, както и последващата им реализация, водят до извод за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит и липса на основание за отказ от признаването му. По изложените съображения касационният съд намира решението на административния съд за правилно. Въз основа на събраните доказателства и изяснената фактическа обстановка се приема от касационния съд, че по процесните фактури са извършени доставки, настъпили са данъчни събития, правомерно е начислен данъкът, поради което и поради липса на други пречки за упражняване на правото на данъчен кредит, ревизионният акт, с който е отказано правото на приспадане по фактурите, се явява незаконосъобразен. Съдът правилно се е позовал и на приложимата в случая практика на СЕС. Неоснователно е оплакването на касатора, че в настоящият случай е налице хипотезата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като РА не е отменен само въз основа на представените пред съда доказателства. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски на "БУЛТРАНС- 73" ЕООД следва да се присъдят такива. По отношение направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът намира, че правният спор, с който е бил ангажиран пълномощника на ревизираното лице, се отличава със значителна правна и фактическа сложност. За това присъденият размер е обоснован и справедлив като съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на присъденото възнаграждение. Заплатеният хонорар от 1 068 лв. е в съответствие с посоченото в наредбата, като не надвишава съществено този размер, поради което на "БУЛТРАНС- 73" ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 1 068 лв. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,