Решение № 2444 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5422/2013 г.

Решение № 2444 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5422/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Охрана на обществения ред и териториална полиция при ОД на МВР - Пловдив, против решение № 476 от 26.02.2013 г., постановено по адм. дело № 2489/2012 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена заповед рег. № ЯЗ/РЗП - 907/13.07.2012 г. на началника на сектор ООР и ТП към ОД на МВР - Пловдив, за наложено на Николай Петров, гр. Пловдив дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С оглед на това се иска отмяната на обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Николай Петров Петров срещу административния акт. Ответната страна - Николай Петров Петров от град Пловдив оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Атакуваното решение е валидно и допустимо. С обжалваното решение състав на Административен съд - Пловдив (АСП) е отменил заповед рег. № ЯЗ/РЗП - 907/13.07.2012 г. на началника на сектор ООР и ТП към ОД на МВР - Пловдив, за наложено на Николай Петров, гр. Пловдив дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. В заповедта е посочено, че инспектор Николай Петров е бил наказан, за това че е докладвал разпределена му преписка с 5 дни закъснение и че не е извършил проверката по преписката обективно, задълбочено и всестранно за изясняване на обективната истина, като не е снел обяснения от лицата инсп. Иван Петров Богойски, полицай Костадин Димитров Аврамов, полицай Йордан Атанасов Ковачев, полицай Йордан Стоянов Ковачев, полицай Иван Кръстев Маджаров и Христо Георгиев Петров, с което са били нарушени разпоредбите на типовата длъжностна характеристика. Поради това и на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 и т. 14 от Правилника за прилагане на Закона за МВР на Николай Петров е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че от посочените в заповедта лица, единствено на Христо Георгиев Петров не са били снети обяснения, тъй като същият не е бил намерен на адреса въпреки усилията на наказания служител. Фактическата обстановка е добре изяснена от първоинстанционния съд, обсъдени са всички събрани по делото доказателства, като фактическите изводи на съда са основани на събраните по делото доказателства, респ. същите се явяват обосновани. Оплакването за необоснованост на първоинстаницонния акт се явява неоснователно. Жалбоподателят не сочи кои доказателства съдът е оценил превратно или е игнорирал и кои от фактическите му изводи не са подкрепени с доказателства. От събраните по делото доказателства (л. 70-81 от делото пред адм. съд) се установява, че посочените в заповедта лица (с изключение на Христо Петров) са били разпитани. Що се отнася до Христо Петров по делото е установено, че същият не е бил намерен на адреса си в с. Осиковица, търсен е и в гр. Правец, но въпреки положените усилия за намирането му и с оглед на съкратения срок не е бил намерен и разпитан. Не е спорно между страните, че преписката е била предадена 5 дни след срока, определен от началника на инспектор Петров. С оглед на това, настоящият състав отхвърли като неоснователно оплакването за необоснованост на първоинстанционното решение. При така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция прави следните правни изводи: Административният акт е издаден от компетентен държавен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Част от фактическите констатации в заповедта обаче са необосновани, което е довело до нарушение на материалния закон и противоречие с целта на закона, поради което административният акт законосъобразно е бил отменен от първата инстанция. Единствените две нарушения, които се установяват по делото са просрочването на проверката с 5 дни (от които 2 дни почивни) и неразпитването на Христо Петров, поради това, че последният не е бил намерен, въпреки усилията на полицейския служител. При това положение, настоящият състав приема, че се касае само до формално нарушение на служебната дисциплина от страна на Николай Петров, тъй като поведението на служителя не е довело до настъпване на вредни последици. А освен това, в случая не би могло да се приеме, че полицаят виновно (умишлено или непредпазливо) е нарушил служебните си задължения. При това положение и наложеното на Николай Петров наказание се явява несъответно на поведението му, поради което заповедта законосъобразно е било отменена от първата инстанция. С оглед на тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Касаторът не поддържа оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, поради което, и на основание чл. 218 от АПК, съдебната инстанция не дължи служебно произнасяне по това основание. По делото не са претендирани разноски за производството, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение