Решение № 2650 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10127/2010 г.

Решение № 2650 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10127/2010 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Росица Пекова и Димитър Пеков от гр. София чрез процесуалният им представител адвокат Николов против решение № 1853/9.VI.2010 г. по адм. д. № 4953/08 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлен като неоснователен искът им по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ срещу област София за заплащане на имуществени и неимуществени вреди по иск в общ размер на 101703,16 лв., с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторите, редовно призовани, се явяват лично и с адвокат Николов и поддържат жалбата на изложените в нея основания. Ответникът - област София, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Ангелов оспорва основателността на касационната жалба, като моли съдът да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касаторите, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са били указания на касаторите в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че както областния управител лично, така и отделни служители в администрацията не са извършили действия или бездействали при изпълнение на служебните си задължения по съставянето на актове за държавна собственост за процесните имоти, от които пряко да са настъпили вреди за касаторите, нито са съставили същите с цел да навредят на ищците, от което е направил извод, че по отношение на касаторите не е бил осъществен съставът на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в нито една от двете му предпоставки. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. От събраните и анализирани в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът е достигнал до правилният извод, че искът, предявен против държавата за действия на областния управител на област София и подчинените му длъжностни лица при изпълнение на административна дейност е неоснователен, тъй като претендираните вреди от касаторите не са били причинени от съставените актове за държавна собственост, които не са и индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК, а от едностранното спиране на строителството от страна на строителя-частна фирма, с която те са имали договор за строителство. Правилно и законосъобразно, въз основа на тези приети за безспорни обстоятелства съдът е приел, че по делото не е било доказано действие на областния управител или на подчинени негови служители при изпълнение на тяхната служебна дейност, довело до пряко причиняване на имуществени и неимуществени вреди на касаторите, както и че актуването или деактуването на процесните имоти не би могло да причини имуществени или неимуществени вреди на касаторите, и че дори и такива според тях да са им причинени, те не са в пряка причинна връзка с действията на ответника, а произхождат от неизпълнено договорно задължение от трето лице, и е отхвърлил иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като неоснователен. Следователно, като е отхвърлил предявеният от ищците иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против област София, съдът е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Съдът намира, че касационната жалба е основателна само в частта за разноските. За да изчисли размера на юрисконсултското възнаграждение, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VII.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като го е определил на базата на определения с иска материален интерес. Този извод е неправилен. Производството по делата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административно, по реда установен в АПК, а не исково по реда на ГПК, каквото е производството по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, и като такова размера на минималния адвокатски хонорар, а оттам и съответното юрисконсултско възнаграждение следва да се определи по правилото на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Тарифа № 1, а именно в размер на 150 лв. Аргумент в полза на това разбиране е и разпоредбата на чл. 9а от ЗОДОВ, която предвижда, че по тези дела се внася проста държавна такса - 10 лв. от граждани, а не пропорционална, съобразно цената на иска. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. II от АПК, Върховният административен съд, трето отделение