Решение № 117 от 30.09.2020 г. на ВКС по н. д. № 460/2020 г.

Решение № 117 от 30.09.2020 г. на ВКС по н. д. № 460/2020 г., III н. о., НК, докладчик съдията Мая Цонева Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. Я. Р. И. против присъда № 7/22.10.2019 г., постановена по в. н. о. х. д. № 465/2019 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът се е позовал на документ на чужд език, който не е преведен на български. Твърди се, че въззивната инстанция не е дала отговор на възраженията, касаещи местоизвършването на едно от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност. Изразено е несъгласие с изводите на съда относно съставомерността на деянието и е развита теза за неговата малозначителност. Сочи се, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и не е приложен институтът на условното осъждане. При условията на алтернативност са направени искания за отмяна на присъдата и за оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане, или за намаляване на наказанието с отлагане на изтърпяването му. В съдебно заседание защитникът поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Подс Я. И. не изразява лично становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 81/13.08.2019 г., постановена по н. о. х. д. № 1111/2019 г., Окръжният съд – Пловдив е признал подс. Я. Р. И. за невиновен в това, че в периода 09. – 15.08.2018 г. при условията на продължавано престъпление използвал платежен инструмент – дебитна карта с № /№/, издадена от "Банка ДСК" ЕАД на името на Ю. С. А., без съгласието на титуляря, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 304 от НПК вр. чл. 9, ал. 2 от НК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Съдът се е произнесъл по разноските и по веществените доказателства по делото. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимия и с присъда № 7/22.10.2019 г., постановена по в. н. о. х. д. № 465/2019 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, е отменен. Подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Касационната жалба е основателна предвид допуснатите от апелативния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивната инстанция е основала изводите си за времето, мястото и естеството на извършените от подсъдимия действия по използване на инкриминираната дебитна карта върху негодно доказателствено средство. Констатациите й относно тези правно значими обстоятелства почиват върху приложената на л. 41 от ДП справка от "Банка ДСК" ЕАД. Въпреки направените от защитата възражения в тази насока от вниманието на съда е убягнало, че в този документ е инкорпорирано извлечение от информационните масиви на банката като съдържащите се в него данни са представени на английски език. Това се отнася не само до местонахождението на устройствата, посредством които е осъществено изпълнителното деяние, както неоснователно поддържа представителят на държавното обвинение, но и до конкретните особености и естеството на всяко от деветте деяния, включени в продължаваната престъпна дейност.