Решение № 676 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6545/2010 г.

Решение № 676 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6545/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стойчо Стоименов Бозовайски, Димитричка Стоименова Бозовайска, Стоимен Евгениев Стоименов, Росица Христова Русева, Тодор Русев и Еличка Христова Цветанова срещу решение № 145 от 1.04.2010 г. по адм. дело № 63 по описа за 2010 г. на административния съд - Благоевград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "МДТ" - община Благоевград не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е било писмо изх. № 70-00-3216 от 6.01.2010 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" - община Благоевград. Същото е издадено в резултат на отправена молба със същия входящ номер от 17.12.2009 г. от жалбоподателите, сега касационни жалбоподатели, за промяна на декларираните по чл. 14 от ЗМДТ обстоятелства за облагане с данък върху недвижимите имоти - студия на първи, втори, трети и четвърти жилищни етажи в сграда с идентификатор 04279.615.182.2 в Благоевград, декларирани като други нежилищни обекти. В мотивите си съдът е приел, че писмото представлява изричен отказ за промяна на декларирани обстоятелства по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, което засяга техни, на молителите, права и законни интереси и подлежи на съдебен контрол поради това. Разгледана по същество според него жалбата е неоснователна, понеже отказът да се допусне корекция в декларираните обстоятелства е законосъобразен. Мотивът е, че според удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж "Жилищна сграда с магазини - вход "Г" и "Д", студията са определени като нежилищни помещения при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗУТ. Като такива те са описани в строителните книжа, а именно освен в посоченото удостоверение, но и в разрешението за строеж. Желаната промяна в декларираните обстоятелства е възможна само след представяне на официални документи, които удостоверяват промяната в предназначението им - чл. 148, ал. 1, във връзка с чл. 151, ал. 1, във връзка с чл. 38, ал. 7 от ЗУТ с оглед на фактическото им ползване. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като според изброяването в чл. 1 от същия закон такъв местен данък е и този върху недвижимите имоти. Обектът на данъчното облагане се дефинира с понятия на гражданското право - недвижим имот или движима вещ. За недвижимите вещи съществува легално определение в чл. 110 от ЗС. За нуждите на това облагане недвижимите имоти се определят съобразно техните юридически граници, а това се доказва с нотариални актове, планове, скици и др. Данъчният закон посочва изчерпателно кои недвижими имоти подлежат на облагане. С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ. По повод облагането с този пряк имуществен данък се изисква подаване на декларация по чл. 3 от ЗМДТ, като подаването на декларацията за новопостроените или придобити по друг начин имоти е уредено в чл. 14 от ЗМДТ. В чл. 15 от същия закон е определен началният момент относно възникване на задължението за данък върху недвижимите имоти. Това е един от случаите, при които лицата са задължени със закон да декларират обстоятелства, въз основа на които органът по приходите определя конкретния размер на задълженията за данък. В разпоредбите на чл. 98 и сл. от ДОПК са уредени правилата при подаване на декларации във връзка с производствата по установяване на задължения за данъци и здравноосигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители, т. е. тези които представляват предметния обхват на прилагането на този нормативен акт, към който препраща чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. В чл. 104 от него изрично е прието, че след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. В останалите алинеи е посочено конкретно по какъв ред и в какви срокове това се осъществява. В чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ, от своя страна също е уредена такава процедура по уведомяване относно настъпване на промяна на обстоятелствата, които имат значение за определяне на данъка върху недвижимите имоти. Независимо преценката какво е съотношението между двете прави норми като такива между обща и специална, общо се явява изискването за подаване на декларацията. По своята правна същност декларацията представлява писмено извънсъдебно признание относно съдържащите се в нея обстоятелства и факти, с характер на частен свидетелстващ документ. Същата подадена по силата на закона от данъчнозадълженото лице по чл. 11 от ЗМДТ има обвързваща сила по отношение на административния орган, който се явява компетентен съобразно чл. 4 от ЗМДТ относно правнорелевантните факти за облагането с данъка върху недвижимите имоти. Поради това този орган не може да бъде сезиран с искане той да издаде административен акт или да осъществи административна услуга по смисъла на чл. 21 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, чрез който/която да промени вече декларирани обстоятелства и факти, от значение за данъчното облагане и конкретно по ЗМДТ. Неправилно решаващият съд е приел, че е сезиран с жалба срещу административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и се е произнесъл със съдебен акт, в който е преценявал законосъобразността на същия в изпълнение на чл. 173 от АПК, още повече, че писмо изх. № 70-00-3216 от 6.01.2010 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" - община Благоевград няма такъв характер, а информационен. За точност следва да се отбележи, че неговото съдържание и изложените мотиви на съда относно характеристиката на студията като недвижими имоти при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗУТ и законовите предпоставките за осъществяване промяната на предназначението им са правилни. Съдът се е произнесъл по недопустима жалба, съответно постановеният от него съдебен акт се явява недопустим и като такъв следва да се обезсили, а производството по делото следва да се прекрати. Съобразно изложеното на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение