Решение № 2171 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11003/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Б. Л. против решение 1310 от 09.10.2024 г., постановено по адм. д. 112/2024 г. по описа на Административен съд гр. Видин. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли за отмяната му. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Видин отхвърля жалбата на Р. Б. Л. против заповед 812К-1433/08.02.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл. 204, т. 1 , чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След подробен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът излага съображения, че служителят извършва тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, поради което прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР. В административния акт са посочени, както фактическите, така и правните основания за неговото издаване, като в обобщената справка и становището, подробно са описани действията на Л., с които същият нарушава цитираните в заповедта правила за поведение от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание е спазена. Дисциплинарно наказващия орган образува дисциплинарно производство със заповед, съобразно изискванията на чл. 207, ал. 1 ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващия орган, с което е спазен чл. 207, ал. 2 ЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта и с правата му по чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Дисциплинарно разследващият орган извършва проверка, събира доказателствата и оценява същите. Изготвена е обобщена справка. Служителят е запознат с нея, както и с материалите, събрани в дисциплинарното производство, като са му разяснени правата да даде допълнителни обяснения и възражения. Дисциплинарно разследващия орган изготвя и становище. Жалбоподателят е поканен да даде обяснения и да бъде изслушан. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. По искането на Р. Л. за отвод на член на дисциплинарно разследващия орган административнонаказващият орган се произнася с изрично решение, като правилно приема, че не се установяват основания за отвод. Изложените в тази насока мотиви от първоинстанционния съд напълно се споделят от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Следва да се отбележи, че твърдяното фактическо съжителство на члена на дисциплинарно-разследващия орган Б. С. със съдия от Административен съд гр. Видин не е основание за отвод. В случай, че на този съдия е разпределено делото, то същият следва да си направи отвод, а не обратното. Ето защо изводът на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и обоснован. Правилен е и изводът на съда, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че служителят извършва тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. От събраните по делото доказателства е установено, че на 12.08.2023 г. около 21:30 ч. в гр. Кула, обл. Видин, в извън работно време и докато е в отпуск поради временна неработоспособност, Р. Л. управлява МПС и е спрян за проверка от полицейски инспектор в група Охранителна полиция при ОДМВР Видин Ц. П., изпълняващ задълженията си съвместно с младши инспектор П. К. и младши инспектор Й. Й., извършващ патрулно-постова дейност на територията, обслужвана от РУ Кула. При извършения тест за алкохол се установява наличие на алкохол в кръвта с концентрация от 0,85 промила. На жалбоподателя е издаден и връчен талон, ведно с осем броя холограмни стикери, за медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. В талона е указано, че инспектор Л. трябва да се яви във ФСМП гр .Кула до 45 мин. от връчването му. Талонът е подписан от инспектор Л., без възражения, като последният неколкократно задава въпрос какво ще стане ако не могат да му вземат кръв във ФСМП в гр. Кула, а проверяващите му обясняват, че до момента няма такъв случай. Фактът, че кръвна проба не е взета не опровергава установеното количество алкохол в кръвта, направено с техническо средство, като по делото е установено, че проверяваният водач лъхал силно на алкохол и не бил съгласен да бъде проверен с техническо средство, като се опитвал да предотврати извършването на проверка. Заявил, че е служител на МВР, че също е инспектор, не отричал да е употребил алкохол и неколкократно умолявал да не му извършват проверка, а след като получил дрегера, също се опитал да осуети проверката, като издишал извън накрайника, прекратявал издишването на въздух, поради което успешната проба е извършена в 21:40 часа и тя отчита 0,85 промила наличен алкохол в издишания от водача въздух. Установено е също че Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARPL 0257 успешно е преминал изследване на 27.03.2023г., като валидността на проверката е 6 месеца и следователно същият е в срок на валидност. Правилно съдът не дава вяра на показанията на свидетеля д-р Е. Б. Д. - дежурен лекар вечерта на 12.08.2023г. в СПО Кула, който твърди, че е отказал да вземе кръв на жалбоподателя. Показанията на този свидетел са в противоречие с всички събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и не опровергават валидното извършване на проверка за алкохол с техническо средство. Следователно с поведението си служителят осъществява деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, посочени в заповедта,с което е уронен престижът на службата, като деянието на Л. става известно на други служители на МВР и на граждани. Следователно правилно първоинстанционният съд приема, че извършеното от жалбоподателя е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и води до уронване на престижа на службата. Ето защо като прави извод, че служителят извършва, описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, Административен съд гр. Видин постановява решение в съответствие с материалния закон. Приложените в касационното производство амбулаторни листове и рецептурна бланка не опровергават извода, че служителят извършва диисциплираното нарушение, за което е наказан. Същият не ангажира доказателства в първоинстанционното производство, установяващи, че приеманите от него лекарства са причина за установеното наличие на алкохол в кръвта, а установената фактическа обстановка, налага извод за обратното. Неоснователен е доводът в касационната жалба за несъразмерност на наложеното наказание, тъй като самият законодател определя в нормата на чл. 203, ал. 1 ЗМВР тежките нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", сред които са и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. След като по делото е установено, че жалбоподателя с поведението си осъществява състава на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, то и наложеното наказание е съразмерно. Неоснователни са и доводите, че не е уронен престижът на службата. По делото е установено, че нарушението става известно на други служители на МВР, както и на други граждани. Неоснователни са и твърденията за нарушение на чл. 6, чл. 8 от ЕКПЧ и чл. 1 ат Протокол първи към нея, като в тази насока не са изложени каквито и да било факти и доводи. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните, събира относимите към спора доказателства и прави обоснован извод за законосъобразност на оспорената заповед. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди Р. Б. Л. да заплати на министерството на вътрешните работи сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,