Решение № 15534 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7544/2017 г.

Решение № 15534 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7544/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. К. И. от гр. С., срещу решение № 3230 от 11.05.2017 г., постановено по адм. дело № 374/2017 г. по описа на Административен съд С. - град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, чрез юрк. А. като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на М. К. И. против заповед № РА-30-355/07.12.2016 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ й е наредено да премахне незаконен строеж: "Допълващо застрояване - барбекю", находящ се в поземлен имот с идентификатор 12084.2761.36, кв. 24 по плана на гр. С., м Толева махала, изпълнен без необходимите строителни книжа. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура и в съответствие с приложимия материален закон. Обосновал е извод, че изграденото барбекю има характер на строеж, извършен без строителни книжа, поради което подлежи на премахване като незаконен. Не е търпим с оглед времето на построяването му - 2015 г. Обжалваното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. При правилно установени фактически констатации е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи. В съответствие с доказателствата по делото е заключението, че процесният обект представлява строеж на допълващото застрояване по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ с оглед на описанието и характеристиката му, направени както с констативния акт, така и в мотивите на заповедта. Строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като за него не са издадени строителни книжа. Доказателства, които да оборват констатациите на административния орган не са представени от жалбоподателката. По делото е налице установяване относно характеристиката на този обект с размери 1,05/1,90 м към стопанска постройка и лятна кухня. Липсва спор, че обектът е трайно прикрепен към терена. В приетите по делото разрешение за строеж за пристройка към съществуваща жилищна сграда "Стопанска постройка и лятна кухня", одобрен инвестиционен проект и обяснителна записка не е предвидено барбекю. Видно от ситуационната скица към констативния акт строежът е изпълнен към изградената пристройка, но е извън нейния обем. Правилни са изводите на съда, че не е приложима разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 12 ЗУТ. С оглед характеристиката на строежа и неговото предназначение не се касае за градински или парков елемент. Неоснователно е направеното възражение, че за изградения обект се изисква само становище на инженер- конструктор. Процесното барбекю не попада в хипотезите по чл. 147, ал. 1 ЗУТ. Отделно от това за посочените в нормата строежи също е задължително издаване на разрешение за строеж. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че строежът не е търпим предвид годината на изграждането му. Доводите за неспазване на регламентираната в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура са неоснователни. Административното производство е започвало със съставяне на констативния акт, който е с характер на уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК. Съобщаването му е извършено по реда на на § 4, ал. 1 ДР ЗУТ. Дори да се приеме, че връчването на констативния акт е нередовно, то това не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не ограничава правата на заинтересуваното лице. Жалбоподателката е депозирала възражение относно съставения акт, което е обсъдено в оспорената заповед и е прието за неоснователно. Упражнила е и правото си на жалба до съда. Предвид изложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника, на Столична община се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд