Решение № 7277 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 384/2010 г.

Решение № 7277 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 384/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Андон Иванов Точев чрез адв. Спас Николов с адрес за призоваване в гр. Благоевград срещу решение № 671/27.11.2009 г., постановено по адм. дело № 633/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 9400-0031/24.06.2009 г. на началника на Митница - Благоевград за отказ да бъде анулиран ЕАД 09BG005200Н005312/02.04.2009 г. и митните сборове, представляващи мито в размер на 1 168,03 лв. и ДДС в размер на 4 537,03 лв. да му бъдат възстановени. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е обсъдил всички писмени доказателства и затова е направил необоснован извод, че той не е бил собственик на лекия автомобил, чийто безмитен внос е поискан от Митница - Благоевград. Твърди, че по делото са налице доказателства, че автомобилът е негова собственост, че е закупен в Канада, за което е приложена и фактура и че повече от 6 месеца се е установил в България като постоянно местопребиваване. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението и отмяна на индивидуалния административен акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Велков. Ответникът по касационната жалба Митница Югозападна със седалище в гр. Благоевград, конституирана като правоприемник на Митница - Благоевград, редовно призована, не е изпратила свой представител. По делото са депозирани писмени бележки от юриск. Вълканова с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като по делото е установено, че касаторът е владял и ползвал автомобила поне 6 месеца на предишното му обичайно местопребиваване преди датата на която е преустановил своето обичайно пребиваване там и да заживее отново за постоянно в България и затова са изпълнени условията на чл. 3, б. "а" от Регламент на Съвета № 918/83. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд - гр. Благоевград е бил сезиран с жалба от Ангел Точев против отказа на компетентния митнически орган да бъде анулиран ЕАД 09BG005200Н005312/02.04.2009 г. и митните сборове, представляващи мито в размер на 1 168,03 лв. и ДДС в размер на 4 537,03 лв. да му бъдат възстановени. Съдът е приел, че за да се допусне безмитен внос на лично имущество е необходимо превозното средство да е било използвано от лицето на предишното му местопребиваване най-малко 6 месеца преди датата, на която е сменено постоянното му пребиваване на митническата територия на България. Прието е също от съда, че по делото не е доказано по категоричен начин, че жалбоподателят е придобил собствеността на ползването на автомобила в Канада в преждеспоменатия срок, а от представения талон с искането за допускане на безмитен внос е установено, че лицето вписано в него е Ангел Канев, а според копие от талон № С1693751 собственик на автомобила е Андон Точев. Направен е извод от съда, че при тези противоречиви данни, не може да се направи обоснован извод, че собственик на автомобила е Андон Точев и че не са налице условията на чл. 3, б. "а" от Регламент № 918/83. Обжалваното решение е неправилно постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила За да може да се приложи разпоредбата на чл. 3, б. "а" от Регламент 918/83 следва да се докаже по безспорен начин, че лицето, което иска да се ползва от безмитен внос е собственик на вещта, в случая лек автомобил "Лексус". От доказателствата по делото се установява, че касаторът е закупил процесния автомобил съгласно представената по делото фактура от 10.07.2008 г., издадена в гр. Онтарио, Канада. Представен е и сертификат за регистрация на автомобила от същата дата, в който като собственик също е вписан касатора Андон Точев. Освен тези документи, по делото като доказателства е представен и талон на автомобила, в който е вписан Антон Генев и този талон е с дата 20.01.2009 г. Тези документи обаче са представени на чужд език и съдът не е спазил изискването на чл. 185 ГПК. Касае се за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът се е позовал и е обсъждал доказателства, които не са преведени на български език и изводите му, че не е доказана собствеността на автомобила от Андон Точев са неправилно . Освен това с оглед твърденията на жалбоподателя съдът е следвало да изследва и приложимото право на Канада с оглед на това дали автомобилът е бил придобит като собственост на Андон Точев или другото лице - Ангел Ганев и какъв е реда за това в Канада. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 43 от Кодекса за международно частно право, както и да се укаже и на жалбоподателя да съдейства на съда за установяване на неговото съдържание. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение. С оглед изхода на делото не се присъждат разноски на основание чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,