Решение № 15354 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12689/2017 г.

Решение № 15354 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12689/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 237- чл. 244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 АПК. Образувано е по искане на Г. И. С. и Р. С. Р., за отмяна на влязло в сила решение № 9915 от 26.07.2017 г., постановено по адм. дело № 13266/2015 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение. Искането за отмяна е с правно основание чл. 239, т. 5 АПК. С него се твърди, че давайки ход на делото без да уважи молбата на касатора за отлагане на делото поради заболявания, които не им позволяват явяване в съда, съдът го е лишил от възможността да участва в съдебното заседание, проведено на 19.06.2017 г., което съставлявало съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на страната. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд. Ответната страна по искането за отмяна - О. Р., в писмено възражение дава становище за неоснователност на искането за отмяна. Счита, че касационният състав правилно е дал ход на делото в отсъствие на жалбоподателя, доколкото от негова страна не били представени основателни доказателства за невъзможността му да присъства в съдебно заседание. Иска молбата за отмяна да бъде оставена без уважение, както и присъждане на разноски. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира искането за отмяна като подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен за процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно по следните съображения: Видно от данните по делото, пред Административен съд - Р. е било образувано адм. дело № 257/2014 г. В производството по него Г. И. С., не се е явявала и представлявала. По делото е постановено решение № 20 от 14.10.2015 г., с което жалбата на Г. И. С. срещу Заповед № РД01/1587 от 20.06.2013 г. е отхвърлена. Това решение е било обжалвано пред Върховния административен съд, пред който е образувано адм. дело № 13266/2015 г. Делото е било насрочвано за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.11.2016 г., 05.12.2016 г., 10.04.2017 г. и отлагано по искане на Р. С. Р. и Г. И. С. поради заболяване. Делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.06.2017 г. С молба от 08.06.2017 г. Г. И. С. е представила болничен лист от 31.05.2017 г. и е поискала поредно отлагане на делото. Болничният лист е за периода от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г., а отбелязаният режим на лечение е домашен-амбулаторен. В графата "Бележки" няма отбелязвания. В откритото съдебно заседание, проведено на 19.06.2017 г. съдът е преценил, че заседанието е пето в касационното производство, като за пореден път касаторите представят болнични листове, както и предвид обстоятелството, че касаторите са могли да организират защитата си по това дело към настоящия момент включително и чрез упълномощаване на процесуален представител. С тези съображения съдът е дал ход на делото. На 26.07.2017 г. се е произнесъл с решение № 9915 от същата дата. При тези факти настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на решението. Съгласно сочената като правно основание разпоредба на чл. 239, т. 5 АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая съдът намира, че се касае за явно намерение за шиканиране на процеса. Представените по делата медицински документи не освобождават лицето, на което са издадени от задължението му да се яви пред съда. Още повече, че делото се е водило по жалба на молителя и негова е била процесуалната активност да докаже незаконосъобразността на атакувания от него акт. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87/5.05.2010 г., при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Т. е. нито в болничния лист, нито в нарочен документ - медицинско удостоверение, е отбелязано, че заболяването не позволява явяването пред съда на осигуреното лице. Всичко това води до извод, че по време на съдебното производство съдът не е допуснал нарушаване на процесуалните правила, в резултат на което да е осуетено правото на участие на молителя по делото, нито последният е бил в невъзможност да ползва адвокатска защита в резултат на причини, които не е могъл да отстрани. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. На ответната страна по молбата за отмяна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение определено въз основа на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,