Решение № 15197 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12640/2012 г.

Решение № 15197 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12640/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Любомир Иванов Дончев от гр. Горна Оряховица срещу решение № 9303 от 27.06.2012 г. по адм. дело № 12301/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Изложени са доводи за неговата незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба - Министъра на вътрешните работи чрез своя процесуален придставител юрисконсулт Узунова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Любомир Иванов Дончев от град Горна Оряховица срещу заповед № К-7421/15.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. С обжалваното решение на тричленния състав на Върховния административен съд е отхвърлена като неоснователна жалбата на Любомир Иванов Дончев от град Горна Оряховица срещу заповед № К-7421/15.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи. Фактите по делото сочат, че служебното правоотношение на Любомир Иванов Дончев е прекратено с оспорената пред първоинстанционния съд заповед от длъжността "началник на група" към Районно управление "Полиция" - град Горна Оряховица при Областна дирекция на МВР - Велико Търново, категория "В", поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаване, считано от датата на връчване на заповедта. Установено е, че жалбоподателят има общо 28 години и 9 месеца общ осигурителен стаж, от които 25 години и 9 месеца служебен стаж в МВР, обстоятелство което не е оспорено. Изготвено е предложение № Я-15424/28.06.2011 г. от директора на ОД МВР - Велико Търново до министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя на посоченото правно основание. За да постанови съдебния си акт съдът е приел, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния административен орган по чл. 246, т. 1 от ЗМВР - министърът на вътрешните работи и е подписана от него. Приел е, че оспорения административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа реквизитите изброени в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР). Анализирана е разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР, според която служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване. Съглесно чл. 69 от КСО, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". В разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е регламентирано правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които отговарят на изискванията на чл. 69 от КСО за осигурителен стаж. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. В случая фактическото основание е съответстващо на посоченото в заповедта правно основание. Изискванията на правната норма са спазени, тъй като се касае за самостоятелно правното основание, различаващо се от хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и не е изискуемо кумулативното условие възраст, като в тази връзка съдът се е позовал и на ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС. Към датата на издаването на оспорената заповед е била приложима нормата на чл. 69, ал. 2 от КСО / ДВ, бр. 93 от 2009 г.), визираща, че държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи. Съдът е изложил обосновани мотиви в отговор на доводите на жалбоподателя за нарушение на административнопроизводствените правила и след обсъждане на относимите за спора факти правилно е стигнал до извода, че съществени нарушения на тези правила не са допуснати. В конкретния случай не е задължително отправяне на предложение до органа по назначаването от органите по чл. 268а от ППЗМВР, диференцирани за съответните категории служители, защото изготвянето на предложение по чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР е възможност, а не задължение. В случая такова предложение е изготвено и изпратено до органа по назначаването. Въпреки, че жалбоподателят не е запознат със събраните в административното производство доказателства и със справката за осигурителния стаж, не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като от една страна истинността на този документ не е оспорена пред съда, а от друга страна жалбоподателят не оспорва продължителността на осигурителния стаж в МВР, който е релевантния за спора факт. Фактически се оспорват само основанията за прекратяване на служебното правоотношение. При тези данни правилно е прието от съда, че от административният орган вярно са установени относимите за спора факти. Обосновани са изложените мотиви досежно обстоятелството, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила не е съществено, тъй като не е повлияло върху крайния резултат и на приложението на материалният закон и не е засегната законосъобразността на оспорената заповед. Пред настоящата инстанция извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед не е опроверган от касатора. Неоснователно е и оплакването за постановяване на заповедта в противоречие с разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Тълкуването на чл. 69, ал. 2 от КСО, в приложимата му редакция изрично предвижда, че нормата се прилага спрямо държавните служители по ЗМВР. В същият смисъл е и редакцията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, която предвижда възможност за органа по назначаването по своя инициатива да прекрати служебното правоотношение с държавния служител в МВР при условията на чл. 69 от КСО, поради което нарушение на материалния закон не е допуснато. Изхождайки от тези разбирания, Върховният административен съд, петчленен състав приема, че обжалваното решение е правилно. Пред настоящата инстанция е претендирано от процесуалния представител на ответника присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото, който е благоприятен за ответника следва искането да се уважи и да му се присъди сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия