Решение № 127 от 11.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 786/2012 г.

Решение № 127 от 11.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 786/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева Производството по делото е образувано по чл. 290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат В. Ч., с вх. № 3442/16.08.2012 г. на Великотърновския апелативен съд, срещу решение № 186 от 06.07.2012 г. по т. д. № 152/2012 г. на Великотърновския апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение, е уважен предявеният от Ч. "Съгласие", ЕИК [ЕИК], [населено място], общ. Б., обл. В., срещу касатора иск с правно основание чл. 424, ал. 1 ГПК за оспорване на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение, поради новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, като е признато за установено, че кооперацията не дължи на касатора сумата от 99 000 лв. по издадения от нея на 25.01.2010 г. запис на заповед с ремитент [фирма], който от своя страна на 27.10.2010 г. го е джиросал на касатора. По негово заявление въз основа на записа на заповед на основание чл. 417, т. 9 ГПК на 01.11.2010 г. по ч. гр. д. № 1019/2010 г. на Районен съд [населено място] е издадена заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение срещу кооперацията-длъжник и е издаден и изпълнителен лист от същата дата. Плевенският окръжен съд е приел, че кооперацията чрез управителните си органи е узнала за повдигнатите обвинения срещу бившия председател на кооперацията на 30.03.2011 г., когато в заседание на УС е повдигнат този въпрос и е включен в дневния ред избор на нов управител. Привличането на бившия председател като обвиняем е станало на 24.02.2011 г., след срока за подаване на възражения по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което се касае за нововъзникнало обстоятелство. С обжалваното въззивно решение Великотърновският апелативен съд е приел, повдигнатото обвинение срещу стария председател не представлява новооткрит юридически факт, но увреждането от неговите действия, изразяващи се в издаване на записа на заповед от 01.11.2010 г. представлява новооткрито обстоятелство, което е могло да бъде установено и узнато от кооперацията едва чрез новия й председател, вписан в търговския регистър на 02.08.2011 г., откогато започва да тече и преклузивният срок по чл. 424, ал. 2 ГПК. Приел е още, че с издаването на записа на заповед от 25.01.2010 г. са увредени интересите на кооперацията, тъй като наред със задължението по каузалното продажбено правоотношение за нея е възникнало и друго задължение, породено от абстрактната сделка. Съдът е обосновал недължимостта по записа на заповед със съображения, че записът на заповед като едностранна сделка, сключена от представителя във вреда на представляваната кооперация, е нищожен на основание чл. 40 ЗЗД. С определение № 402 от 25.04.2013 г. и Допълнително такова № 189 от 21.06.2013 г., двете по настоящето дело, постановени на основание чл. 288 ГПК, обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол за произнасяне по евентуалната му допустимост с оглед спазването на преклузивния срок по чл. 424, ал. 2 ГПК. Касационната жалба е основателна. Правилно Великотърновският апелативен съд е приел, че правнозначимият факт в случая е увреждането, причинено на кооперацията с издаването на 25.01.2010 г. от бившия председател на УС на кооперацията на записа на заповед за сумата 99 000 лв. за обезпечаване изпълнение на задължението по сделка за покупко-продажба, което задължение вече е било обезпечено с издаването на друг запис на заповед. Тъй като сделката е била укривана, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, който е изтекъл на 18.11.2011 г., кооперацията не е могла да направи възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Соченото като новооткритото писмено доказателство за това обстоятелство е протоколното определение от 15.03.2011 г. по в. н. ч. д № 120/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 72 от 01.03.2011 г. по н. ч. д. № 120/2011 г. на Врачанския окръжен съд, с което бившия председател на УС П. Й. на основание чл. 69 НПК е отстранен от длъжност с оглед образуваното срещу него производство по чл. 219, ал. 4 НК за безстопанственост на повереното му имущество, изразяващо се в подписване на записа на заповед във вреда на кооперацията. Незаконосъобразни, обаче, са изводите на въззивния съд, че кооперацията е узнала за увреждащото действие на бившия председател чрез представителния си орган- новоизбрания председател, едва след датата на вписването му в търговския регистър - 02.05.2011 г., спрямо която дата подадената искова молба по пощата с пощенско клеймо от 02.08.2011 г. е в срока по чл. 424, ал. 2 ГПК. От датата на вписване в търговския регистър на новоизбрания председател П. Ц. е възникнало правото му на процесуално представителството на кооперацията /чл. 25 ЗК/, но правоспособността и дееспособността на кооперацията, като юридическо лице възниква от деня на вписването й в търговския регистър /чл. 4 ЗК/. Ето защо кооперацията е узнала за увреждащите действия на бившия председател много преди вписването на новия, а именно на 30.03.2011 г., когато в заседанието на УС на кооперацията, изрично е обсъждано влязлото в сила протоколното определение от 15.03.2011 г. по в. н. ч. д № 120/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 72 от 01.03.2011 г. по н. ч. д. № 120/2011 г. на Врачанския окръжен съд, с което бившия председател на УС П. Й. на основание чл. 69 НПК е отстранен от длъжност. При това на 14.04.2011 г., в търговския регистър по партидата на кооперацията е било обявено посоченото по-горе протоколно определение за отстраняване от длъжност на бившия председател, а на 18.04.2011 г. новият председател на кооперацията П. Ц. е подал заявление за вписване заличаването на стария председател П. Й. Касае се за общоизвестен факт /арг. от чл. 23, ал. 4 ЗТР/, поради което от дата на вписването им следва да се приеме, че кооперацията е узнала за вписаните обстоятелства. Преклузивният тримесечен срок по чл. 424, ал. 2 ГПК започва да тече от датата на узнаване на новото обстоятелство, поради което спрямо посочените по-горе дати той е изтекъл на 14.07.2011 г., р. п. 18.07.2011 г., а исковата молба на кооперацията с правно основание чл. 424, ал. 1 ГПК е подадена по пощата с пощенско клеймо от 02.08.2011 г. Срокът по чл. 424, ал. 2 ГПК е преклузивен, с изтичането на който се преклудира правото на страната да предяви отрицателния установителен иск по чл. 424, ал. 1 ГПК. С оглед изхода по делото в полза на касатора ще следва да се присъдят само направените разноски в настоящото производство в размер на 2010 лв., тъй като не е представил списък по чл. 80 ГПК за всички инстанции. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд