Решение № 5356 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5362/2013 г.

Решение № 5356 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5362/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Кмета на Община Ямбол, чрез процесуалният му представител адв. Данкова, срещу решение № 18 от 8.03.2013 г. постановено по адм. дело № 293/2012 г. по описа на Административен съд -Ямбол, с което е отменена негова заповед № РД-02/0551/24.10.2011 г. в частта й по т. 6 -втората част на изречението "за имоти (терени) в землището на гр. Ямбол, на които се извършва промишлена, търговска и друга стопанска дейност". Счита, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, по подробно изложени в жалбата доводи. Иска се да бъде обезсилено, алтернативно да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждането на разноски. Постъпила е и касационна жалба от "Промишлена енергетика" АД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. "Ямболен" № 30, представлявано от изпълнителния директор Стефан Лазаров, срещу цитираното решение, включително и в частта му имаща характер на определение. Решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството, алтернативно решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждането на разноски. Ответните страни "Владимпекс" ЕООД, "Геогруп" АД, "Вакум Ел Систем" ЕООД не ангажират становище по двете касационни жалби. Ответникът "Синтер - М" АД, представляван от Димитър Митев - прокурист, в писмения си отговор оспорва жалбата на кмета на Община Ямбол, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба на Кмета на община Ямбол. Относно касационната жалба на "Промишлена енергетика" АД, дава становище, че същата е основателна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационните и частни жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед № РД-02/0551/24.10.2011 г. на Кмета на община Ямбол, с която на осн. чл. 63 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) са определени границите на районите и видовете на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване, почистване и обезвреждане в депа за битови отпадъци на територията на община Ямбол за 2012 г., в частта и по т. 6- втората част на изречението "за имоти (терени) в землището на гр. Ямбол, на които се извършва промишлена, търговска и друга стопанска дейност." За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за установено, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, но в нарушение на административно производствените правила. С оглед допустимостта на подадените жалби съдът е приел, че за жалбоподателите "Промишлена енергетика" АД и "Вакум Ел Систем" ЕООД не е налице правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като предвид допуснатата и приета по делото техническа експертиза, техните имоти не попадат в границите на районите определени с оспорената заповед в частта и по т. 6 втората част на изречението "за имоти (терени) в землището на гр. Ямбол, на които се извършва промишлена, търговска и друга стопанска дейност", предвид което е оставил жалбите им без разглеждане и е прекратил производството по делото по отношение на тях. Съдът е направил извод, че заповедта, като общ административен акт, следва да бъде издадена съобразно изискванията на чл. 66 и сл. от АПК. Въз основа на представените доказателства е приел, че не са изпълнени съответните изисквания, при издаване на заповедта, като производството по издаване на акт не е оповестено публично и не са определени формите за участие на заинтересованите страни и не им е дадена възможност за участие в разумен срок. С оглед изложеното съдът е приел, че констатираните нарушения на административно производствените правила са съществени и водят до незаконосъобразност на заповедта. От друга стана съдът е приел, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните норми. Предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от с. з. в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. В изречение първо на чл. 62 от ЗМДТ е посочено, че услугите за които се формира таксата за битови отпадъци се предоставят в рамките на населените места, а съгласно § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ - територията на населеното място е селищната територия, обхваната от строителните му граници, определени с устройствения план, без да се включва землището. Въз основа на приетата по делото техническа експертиза съдът е направил извод, че оспорената заповед в частта й по т. 6- втората част на изречението се отнася за район, който се намира извън строителните граници на гр. Ямбол по действащия Общ градоустройствен план, предвид което заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. В заповедта по т. 6 не е спазено и изискването да е визирана честотата на сметоизвозване, като това не може да бъде определено с термина "периодично", без да е конкретизирано съответното задължение. Липсата на възможност да се определи обема на услугата, води до незаконосъобразност на заповедта. При така установеното от фактическа и правна страна съдът е отменил оспорената заповед № РД-02/0551/24.10.2011 г. на кмета на община Ямбол в частта й по т. 6 -втората част на изречението "за имоти (терени) в землището на гр. Ямбол, на които се извършва промишлена, търговска и друга стопанска дейност". Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е направил законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Заповед № РД-02/0551/24.10.2011 г. на кмета на община Ямбол представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. С еднократно правно действие - само за 2012 г., и с нея непосредствено се засягат права и законни интереси на неопределен брой лица. В Раздел II на Глава Пета АПК законодателят е въвел правила, имащи за цел даване публичност и възможност за участие на адресатите в процеса по издаването му. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при нарушение на предвидените процесуални правила по чл. 66 и сл. АПК относно уведомяване на обществеността за откриване на производството по издаване на общ административен акт, определяне на формите на участие на заинтересованите лица в обсъждането му. Несъблюдаването на същите води до незаконосъобразност на акта. В контекста на изложеното първоинстанционнният съд правилно е приел, че са нарушени изискванията на чл. 66, чл. 68, чл. 69 и чл. 71 АПК, поради което не е спазена процедурата по издаване на общия административен акт, което представлява съществено нарушение на административно производствените правила и е основание за отмяната му по чл. 146, т. 3 от АПК, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Липсата на доказателства относно начина на уведомяване на заинтересованите страни, формите им на участие в обсъждането, срокът на приемане на предложения и възможност за реакция на обсъждането от страна на административния орган, имащи значение за спазване на установената процедура, налагат извода, че заповедта е приета при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Налице е неизпълнение на задължението по чл. 66, ал. 2 АПК от страна на административния орган. След обстоен анализ на приложимата материално правна уредба отнасяща се към настоящия казус, съдът е стигнал до извода, че заповедта в оспорената й част е приета и в противоречие с материалния закон. Позовал се е на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, съгласно която границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. В контекста на изложеното липсата на конкретизиране на предоставяната услуга, води до незаконосъобразност на заповедта. С употребеният термин "периодично" не може да се обоснове честотата на предоставяне на услугата. От друга страна според направеното дефиниране в нормативната уредба - чл. 63, ал. 2, вр. чл. 66 ЗМДТ и § 5, т. 6 ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ), както и чл. 105, ал. 1, т. 3 ЗУТ, заповедта следва да обхваща само териториите за обществено ползване в строителните граници на населените места, а териториите, които се намират извън населените места не могат да бъдат предмет на заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, респ. включването им ще доведе до материална незаконосъобразност на заповедта досежно такива имоти, какъвто е процесния случай. Териториалният обхват на понятието град се съдържа в устройствените закони, като съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) населените места се делят на градове и села. Легалната дефиниция на населено място е посочена в § 5, т. 6 от Преходните разпоредби (ПР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ), където е посочено, че територия на населено място е територията обхваната от строителните му граници, без неговото землище. Предвид изложеното, като е стигнал до тези изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Относно допустимостта на оспорването на заповедта, съдът е приел, че за "Промишлена енергетика" АД и "Вакум Ел Систем" ЕООД не е налице правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като предвид допуснатата и приета по делото техническа експертиза, техните имоти не попадат в границите на районите определени с оспорената заповед в частта и по т. 6 втората част на изречението "за имоти (терени) в землището на гр. Ямбол, на които се извършва промишлена, търговска и друга стопанска дейност", поради което е оставил жалбите им без разглеждане и е прекратил производството по делото по отношение на тях. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 АПК, гласи, че правен интерес от оспорването на административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Предвид субсидираното приложение на правилата за оспорване на индивидуални административни актове, предвидено в чл. 184 АПК следва, че за оспорващите дружества не е налице правен интерес. С процесната заповед не се засягат права и законни интереси, нито се пораждат задължения за тези дружества. Предвид това, оспорването е недопустимо в тази част и съдът правилно е оставил без разглеждане подадените жалби. С оглед гореизложеното съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства и правилно е приложил към тях релевантната правна норма. При извършената служебно проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК съдът констатира, че същото е и валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответната страна - "Синтер - М" АД за присъждане на съдебни разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. От представения по делото договор за правна защита и съдействие № 178/12.09.2013 г. (стр. 42) сключен от "Синтер - М" АД с адвокатско дружество "Бошнакова, Димов и Миланов" е видно, че е договорено заплащането да бъде извършено по банков път. По делото не са представени доказателства в тази насока, поради което и искането за присъждане на разноски е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение