Решение № 9191 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2208/2014 г.

Решение № 9191 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2208/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - гр. Варна, чрез адв. Деяна Стефанова, срещу решение № 3087 от 5.12.2013 г., постановено по адм. д. № 4375/2012 г. по описа на Административен съд Варна в частта му, с която е отменено решение № 551-6 по протокол № 10/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет - гр. Варна в частта, с която е предвидено изграждане на обект на инженерната инфраструктура (трафопост) в имот 1829 и е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне в тази част при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на решението в оспорената част поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Същото решение - № 3087 от 5.12.2013 г., постановено по адм. д. № 4375/2012 г. по описа на Административен съд Варна е оспорено и от Недялка Филчева Стоянова, чрез пълномощника й адв. Милица Генова, в частите му, с които е отхвърлена жалбата й срещу решение № 551-6 по протокол № 10/26 и 27 юли 2012 г. на Общински съвет - гр. Варна, както и в частта му за разноските. В касационната жалба на Недялка Стоянова се поддържат оплаквания за неправилност на решението в оспорените части поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Всеки от касаторите намира подадената от насрещната страна касационна жалба за неоснователна. Подробни съображения за това двете страни излагат в представени по делото писмени отговори. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими, с изключение на частта от касационната жалба на Недялка Стоянова, с която се оспорва решението на Административен съд Варна в частта му, с която е отхвърлена жалбата й против решението на Общински съвет - гр. Варна в частта на главната улица от IV клас, граничеща на северозапад с имот 1829. Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 7, изречение второ от Закона за устройство на територията (ЗУТ), решенията на първоинстанционния съд са окончателни по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове (ПУП) или на комплексни проекти за инвестиционна инициатива за изграждане на обекти с национално значение и на общински обекти от първостепенно значение. В конкретния случай с обжалваното решение на първоинстанционния административен съд е разгледана жалба на Недялка Филчева Стоянова срещу решение на общинския съвет за одобряване на ПУП - за регулация на улична мрежа, в частта му за улицата от северозапад, засягаща имота й. По делото е установено, че тази улица е IV клас - улица от първостепенна улична мрежа съгласно чл. 77, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Първостепенната улична мрежа е общински обект от първостепенно значение съгласно § 5, т. 73 от ДР на ЗУТ. С оглед горното касационният контрол върху обжалваното решението в тази му част е недопустим. Налице е основанието по чл. 215, т. 4 от АПК за недопустимост на оспорването, което налага оставяне на касационната жалба без разглеждане и прекратяване на производството по делото в тази част. Недопустима е касационната жалба на Недялка Стоянова и в частта й, с която оспорва решението по отношение на присъдените й разноски. В текста на чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е предвиден специален ред за корекция на решението в частта му за разноските. Според цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Изчерпването на този специален ред за изменение на съдебния акт в частта му за разноските е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В случая отзивния ред не е осъществен, поради което подадената жалба в тази й част ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. Доколкото по съществото си касационната жалба в посочената част представлява искане за изменение на решението в частта му за разноските, делото ще следва да бъде изпратено по подсъдност на административния съд за произнасяне по така направеното искане. Разгледани по същество, двете касационни жалби в допустимите им части са неоснователни. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Недялка Филчева Стоянова срещу решение № 551-6 по протокол № 10/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет - гр. Варна в частта му относно имот 1829. Съдът е приел, че по отношение частта, с която е предвидено изграждане на обект на инженерната инфраструктура (трафопост) в имота, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон. Поради това е отменил оспореното решение на общинския съвет в тази част, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в тази част при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. В останалата част жалбата е отхвърлена, тъй като е прието, че при одобряването на плана не са допуснати нарушения. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени факти се подкрепят от доказателствата по делото, като по отношение на тях съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът за наличие на отменителни основания по отношение на решението на общинския съвет в частта му, с която е предвидено изграждане на обект на инженерната инфраструктура (трафопост) в имот № 1829, е законосъобразен. С оспореното решение Общинският съвет - гр. Варна на основание чл. 16, ал. 7 от ЗУТ е одобрил ПУП-ПУР на с. о. "Ваялар", с. о. "Траката" и с. о. "Горна Трака". Това, както обосновано е приел и административният съд, е план за улична регулация и имоти за обекти на публичната собственост по чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Предвидения трафопост не е сред обектите на публичната собственост на държавата и общините, изчерпателно посочени в чл. 205 от ЗУТ. Поради това плановете от вида на одобрения не биха могли да имат за предмет такъв обект. Правилни са изводите на съда относно характеристиките на плана по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ и относно това, че посочения план представлява самостоятелен такъв, различен от плана по ал. 1 на цитираната норма. Двата плана имат различен предмет, предхождат се от различни процедури и имат различно вещноправно действие. Ограничението за отчуждаване до 25 % от имота - обратно на твърдението на касаторката Стоянова, се отнася само за плана по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. В тази връзка са неоснователни възраженията й относно вида на одобрения с оспореното от нея решение на общинския съвет план. Законосъобразно е оспореното решение и в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Недялка Стоянова срещу оспореното решение на Общински съвет - гр. Варна в частта му относно обслужваща улица от VI клас, граничеща с имота, собственост на оспорващата, от западната му страна. Установено е от доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, че улицата, която засяга собствения на оспорващата поземлен имот № 1829, представлява улица VI клас, размерите на която са в съответствие с минималните изисквания за този клас, както и това, че така проектираната улица не засяга законно построени сгради в имота. С оглед горното и предвид липсата на релевираното в двете касационни жалби отменително основание, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 4 от АПК и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,