Решение № 4251 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2009/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на З. А. У., гражданин на Афганистан, подадена чрез процесуалния представител адв. Радославова, срещу решение № 40885 от 06.12.2025 г., постановено по адм. дело № 5760/2025 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 3058 от 10.04.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на оспореното cъдебно решение, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което се отмени решението на председателя на ДАБ, а в условията на евентуалност се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът – председател на ДАБ, редовно призован, чрез процесуалния представител юрк. Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на З. А. У. срещу решение № 3058 от 10.04.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата срещу оспореното пред него решение първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган и в установената форма, както и при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Прието е от съда също така, че в конкретния случай, нито в молбата за закрила, нито в интервюто, нито в представените по делото доказателства, се съдържат данни за преследване или основателни опасения от преследване на жалбоподателя по критериите за предоставяне на бежански статут, изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Според съда, от проведеното интервю се установява, че той не имал проблеми с официалните власти в страната на произход, не е бил арестуван, не е осъждан, не е членувал в политически партии, не се интересува от политика, не е имал конкретни проблеми заради изповядваната от него религия, върху него и негови близки и роднини не е оказвано насилие от официалните власти. Причините за напускане на страната му по произход са от личен характер и не представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, поради което и не са основание за предоставяне на статут на бежанец. При това и при отчитане на някои противоречия в доказателствата относно кандидатстващия за закрила и в неговите сведения, съдът приема, че жалбоподателят е мигрант по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. и причините, поради които е напуснал своята страна по произход са извън предметния обхват на ЗУБ. По отношение на преценката за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, позовавайки се на решенията по дела № С-465/07 и № С-285/12 на Съда на Европейския съюз /СЕС/ и на наличните по делото справки за ситуацията в Афганистан, и съобразявайки, че жалбоподателят е напуснал страната си на произход доброволно, а не поради опасност от тежки посегателства, съдът отхвърля и критериите за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в съответната форма и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. В решението се съдържат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на З. А. У.. Неоснователно е направеното в касационната жалба оплакване, че мотивите на първоинстанционния съд са в противоречие със събраните по делото доказателства и със закона. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, административният съд е формирал законосъобразни изводи за липса на основанията, както по чл. 8, ал. 1, така и по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от касатора международна закрила. Настоящата инстанция споделя като правилен решаващия извод на първоинстанционния съд във връзка с чл. 8 от ЗУБ, според който данните по делото сочат, че молителят е напуснал страната си с цел, която е извън предметния обхват на ЗУБ, съответно липсват материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец. В случая, отсъстват данни касационният жалбоподател да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ по какъвто и да било признак преди да напусне Афганистан, както и самият той е заявил в проведеното с него интервю в хода на административното производство. Цялостният анализ на обясненията му налага обоснованият извод, че причините за напускане на Афганистан са от личен и икономически характер. Неоснователно е и твърдението за неправилност на преценката на първоинстанционния съд, според който конкретната бежанска история в светлината на наличната информация за обстановката в страната му на произход не сочи на основания за предоставяне на субсидиарна закрила по чл. 9 от ЗУБ. При постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд правилно е съобразил актуалното състояние на държавата по произход, преди и след напускането й от чужденеца, както и точният момент на напускане, който датира години преди подаване на молбата за закрила в България. В този смисъл, правилно е съобразил наличните по делото справки относно Афганистан – от 09.12.2024 г. и от 30.09.2025 г. Настоящата съдебна инстанция намира, че установената от първоинстанционния съд липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ по отношение на касатора не се опровергава с представената на касационната фаза справка от 26.02.2026 г., в която нови и качествено различни данни не се съдържат. Следва да се има предвид, че представените пред административния орган и в хода на първоинстанционното производство и пред касационната инстанция справки са изготвени от дирекция "Международна дейност" на ДАБ на базата на преглед и анализ на публично достъпни външни източници на информация, като същите имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ, поради и което следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест. При така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази и основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратнопропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на касационния жалбоподател се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то интензитетът на безогледно насилие в страната му би следвало да е на много високо ниво. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 от ЗУБ. Неоснователни са и касационните оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на ситуацията в държавата на произход и на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти, като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Неоснователно е и твърдяното от касационния жалбоподател нарушаване на съдопроизводствените правила, поради оставяне без уважение на искането му за предоставяне на правна помощ и провеждане на производството без участието на защитник. Видно от данните по първоинстанционното дело, жалбоподателят е бил редовно призован и е участвал лично в откритото съдебно заседание, проведено на 20.11.2025 г., като му е осигурена възможност да отправя искания, възражения и да извършва процесуални действия с помощта на назначения от съда преводач /предвидено като задължително изискване и съответно спазено/. Това, заедно с обстоятелството, че постановеният отказ на административния съд да му предостави правна помощ не е оспорен от жалбоподателя, налагат заключението, че съществени нарушения на съдопроизводствените правила не са допуснати, а доводът в обратен смисъл е неоснователен. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,