Решение № 8996 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 755/2016 г.

Решение № 8996 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 755/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на старши инспектор към Комисията за защита на потребителите срещу решение № 6824 от 9.11.2015 г. по адм. д. № 7804/2015 г. на Административен съд - С. град, с което е отменено по жалба на "БТК" АД задължително предписание, издадено от ст. инспектор в РД - С. на Комисията за защита на потребителите, обективирано в Протокол за проверка по документи № К-№ 0070132/15.07.2015 г. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита, че не може да се сподели единственият мотив на съда за отмяната на задължителното предписание, че потребителят, получил телефона и поради тази причина не е следвало да се издаде задължително предписание на търговеца, респективно той не е бил задължен да го изпълни. Съдът неправилно се аргументирал, че търговецът е разбрал за искането на потребителя в по-късен етап, след като вече е бил върнал мобилния апарат на потребителя след удовлетворяването на рекламацията, като се има предвид, че търговецът е бил информиран за искането на потребителя още при предявяването на третата рекламация, както и съдът е приел и е признато от търговеца в жалбата срещу задължителното предписание. Неправилно съдът счел, че търговецът е нямало как да изпълни искането на потребителя за разваляне на договора с оглед подписания акт за удовлетворяване. В хипотезата на чл. 114, ал. 3 не е упоменато кога потребителят следва да предяви своето искане за разваляне на договора и възстановяване на платената сума, дали преди, след или по време на предявяване на рекламацията, респективно нейното удовлетворяване. Разпоредбата сочи, че потребителят е в правото си да иска разваляне на договора, при установена проява на дефект на стоката за четвърти път в гаранционния срок, при предходни извършени три ремонта на една и съща стока. Това, че потребителят е взел телефона си, или това, че е подписал акт за удовлетворяване на рекламацията, не може да ограничи неговото право по закон за разваляне на договора, когато го предяви на търговеца, което потребителят е направил чрез КЗП с подаването на жалбата с точно и конкретно искане в тази насока, за което търговецът е бил информиран. Не може да се иска потребителят да остане без телефон, докато търговецът удовлетвори искането му за разваляне на договора, който процес може да продължи дълъг период от време, през който, ако потребителят не си вземе телефона с подписването на акта за удовлетворяване, би се лишил от неговото ползване до удовлетворяване на неговото конкретно искане за разваляне на договора. Ответната страна е представила писмен отговор. Сочи, че в БТК е налична информация за едно подобно искане на потребителя, постъпило в дружеството с вх. № 15_19311 от 14.06.2015 г., но то е подадено преди на последната рекламация на стоката, а не във връзка със същата. След получаването на това искане, е била подадена рекламация от 25.06.2015 г. и стоката е приета от потребителя на 1.07.2015 г., с подписване на акт за удовлетворяване на рекламацията. Потребителят е подал четири рекламации, но по същите, дори при по-широко тълкуване на понятието, са извършени само два ремонта. При последно предявената рекламация от 25.06.2015 г., потребителят не е посочил, че желае разваляне на договора за продажба. Потребителят е приел стоката си, с подписване на акт за удовлетворяване на рекламацията от 1.07.2015 г., поради което няма основание за прилагане на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП. Възразява, че без да е налице рекламация, придружена от такова искане и без да е налице твърдяно нарушение от страна на БТК, длъжностното лице на КЗП е указало на дружеството да счита договора между него и потребителя за развален. Излага доводи, че при издаване на процесното задължително предписание, са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила относно формата, в която е издаден актът. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Обжалваното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е изяснил фактическата обстановка по случая, сочеща на безспорния извод, че материалноправните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗП са били налице: 1. Търговецът е удовлетворил три рекламации на потребителя; 2. Налице е нова поява на несъответствие с договора за продажба в рамките на гаранционния срок; 3. Направено е искане от потребителя за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума. Неправилна е правната оценка, дадена от съда на факта, че потребителят е отправил за четвърти път рекламация до продавача на стоката, която последният е удовлетворил за пореден път. Това е възприето от решаващия съд като преклудиращо правото по чл. 114, ал. 3 от ЗЗП обстоятелство. Неправилно съдът е приел, че извършените действия представляват оттегляне на искането за разваляне на договора преди още изявлението за това да бъде направено. Основателно е възражението в касационната жалба, че законът не предвижда други условия и ограничения относно искането за разваляне на договора за покупко-продажба извън посочените в чл. 114, ал. 3 ЗЗП, нито обвързва момента, в който може да бъде отправено това искане с евентуална последваща рекламация. Действията по размяна на престациите са фактическа последица от разваления договор. Затова следва да се приеме, че отправеното до търговеца предписание на ст. инспектор към КЗП да изпълни разпоредбата на закона е съставено в съответствие с материалния закон и неправилно е отменено от съда като незаконосъобразно. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. С оспореното пред съда предписание, на основание чл. 193, т. 2 от ЗЗП, е наредено на "БТК" АД в изпълнение на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП "БТК" ЕАД да удовлетвори искането за разваляне на договора с Д. Д. за мобилен апарат, закупен на 19.09.2013 г. и да възстанови заплатената от потребителя сума, като на 28.07.2015 г. в 10.00 ч. в КЗП търговецът представи споразумителен протокол, подписан от потребителя Д. Д. за възстановяване на сумата по покупката. Изложил мотиви, че търговецът е удовлетворил 4 рекламации чрез извършване на ремонт на една и съща стока, че рекламациите са били основателни след като при всяко предаване на телефона в обслужващия сервиз е било извършвано софтуерно обновяване, а естеството на твърдените от потребителя дефекти са свързани със софтуера на устройството и се отстраняват чрез обновяване /преинсталиране/. Съдът приел, за доказан факта, че искането на потребителя за връщане на заплатената сума, след третата удовлетворена чрез ремонт рекламация, е доведено до знанието на търговеца. Търговецът изрично е признал в жалбата си срещу задължителното предписание, че такова искане е направено до него на 16.06.2015 г., което е преди заявяването на 4-то несъответствие на стоката с договор. Искане на потребителя, се съдържа и в негова жалба, заведена в КЗП на 23.06.2015 г., на която дата - 23.06.2015 г. е била подадена и 4-та рекламация за несъответствие в същия търговски обект на дружеството и видно от отразеното в КП № К-0197979/7.07.2015 г., при извършената на място проверка в този търговски обект, в присъствието на управителя му, проверяващият служител на КЗП е изложил уведомлението на потребителя за замяна или връщане на сумата. С оглед фактическите установявания по делото съдът е приел, че след удовлетворяване на 3-та рекламация чрез ремонт и появата на следващо несъответствие, спрямо търговеца е било отправено искане за връщане на заплатената за стоката сума и то е доведено до знанието му. Счел, не е налице основание за издаване на предписанието, тъй като след подписването от потребителя на акта за удовлетворяване на 4-та му рекламация на 1.07.2015 г., на 7.07.2015 г., той е получил и телефонното си устройство обратно. Потребителят е могъл да посочи в този момент, като обективира волята си писмено, че желае разваляне на договора и връщане на платената сума, но не го е направил. Вместо това е подписал акта за удовлетворяване на рекламацията без забележки и фактически е приел обратно телефонното устройство, а при разваляне на договора, всяка от страните дължи връщане на полученото по него, потребителят дължи връщане на закупената стока, а търговецът - на заплатена за нея цена. Приел, че посочените действия представляват оттегляне на искането за разваляне на договора, което е достигнало до търговеца преди изявлението на потребителя за развалянето му, поради което в случая липсва елемент от фактическия състав по чл. 114, ал. 3 от ЗЗП, приет за осъществен от издателя на предписанието-искане за разваляне на договора, отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е неправилно. Изводът на съда, че искането на потребителя за разваляне на договора е направено до търговеца след удовлетворяването на третата рекламация с вх. № 15_19311 от 14.06.2015 г. на "БТК" АД и преди предявяване на четвъртата рекламация, за което има писмени доказателства, противоречи на решаващия извод, че на 7.07.2015 г., едва след удовлетворяване на четвъртата рекламация е поискано разваляне на договора, когато при извършената на място проверка в този търговски обект, в присъствието на управителя му, проверяващият служител на КЗП е изложил уведомлението на потребителя за замяна или връщане на сумата. Доводите на ответната страна, че искането за връщането на платената цена, подадено на 14.06.2015 г., не е свързано с четвъртата рекламация, която е последвала на 23.06.2015 г. не водят до извод, че не е направено искане за замяна на стоката. С жалба вх. № Ц-03-3871 от 23.06.2015 г. до КЗП, на която дата стоката е приета за четвърти път в сервиза /видно от сервизната карта ремонтът е извършен от 23.06.2015 г. до 1.07.2015 г./, потребителят също е заявил претенцията си за връщане на сумата след три ремонта. След като искането за връщане на платената сума е направено преди предявяване на четвъртата рекламация пред "БТК" АД и при предявяване на четвъртата рекламация пред КЗП, поради което потребителят е упражнил правото си по чл. 114, ал. 3 от ЗЗП. Неоснователно е прието от съда, че с фактическото приемане на мобилното устройство след четвъртата рекламация потребителят се е отказал от искането си за разваляне на договора. В текста на акта за удовлетворяване на рекламация не е предвидена възможност за разваляне на договора и връщане на сумата, която потребителят да е могъл да избере. Както е посочил съдът, не е било спорно, че са били предявени четири рекламации, но е било спорно колко от рекламациите са били основателни. Видно от представеното по делото становище - справка на "К. е. К. С." ООД, телефонът е приет на 16.10.2014 г., на 16.02.2015 г., на 14.04.2015 г. и на 25.06.2015 г. Както е приел съдът, видно от документите, приложени по преписката, всяка една предявена рекламация от страна на потребителя е била удовлетворявана чрез ремонт. Не може да се приеме аргументът на търговеца, че софтуерното обновяване не се явява ремонт на апарата, като се има предвид, че при новите технологии възникналите проблеми относно забивания и т. н. се отстраняват, чрез обновяване на софтуера на устройствата. В справката от сервиза - становище също е посочено, че при първите две рекламации е извършен ремонт. При второто и четвъртото приемане на апарата в сервиза освен профилактично софтуерно обновяване е подменена акумулаторна батерията, а при четвъртото приемане в сервиза - и на основна платка. Следователно и при четвъртата също рекламация е извършен ремонт. С оглед на това неправилно съдът е отменил дадените задължителни предписания. Предписанието не е оформено изрично като акт, но жалбоподателят е осъществил правото си на защита чрез обжалването им. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение