Решение № 4613 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11014/2012 г.

Решение № 4613 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11014/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Румен Димов Радев, от гр. Свиленград, против заповед № К-6673/18.06.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и правилника за приложението му и в противоречие с целта на закона. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: Със заповед № 461/25.07.2012 г. директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" -Елхово, по повод постъпили докладни записки за извършени нарушения, е разпоредил извършване на проверка, назначил е комисия и е наредил да се изготви справка. На 09.04.2012 г. комисията е изготвила справка, в която е констатирала, че на 18.02.2012 г. Румен Радев - началник смяна бил уведомен от подчинения му служител за преплитане и преповтаряне на данни на лице, издирвано със сигнал в Националната Шенгенска информационна система (НШИС), въведен на 15.02.2012 г. от Австрия, по чл. 95 от КПСШ (арест и екстрадиция). След направената справка в НШИС се установило, че относно лицето има повтаряне и преплитане на имена, има съвпадение на рождената дата, но липсва гражданство, не са посочени място на раждане и документи за самоличност. По тези съображения жалбоподателят взел решение да отхвърли хита. За това решение послужило и обстоятелството, че лицето е притежавало валидни документи за пребиваване в страната, в които същият е бил точно идентифициран в т. ч. с гражданство, място на раждане и ЕНЧ, както и обстоятелството, че от прегледа на паспорта му се установило, че липсват печати, установяващи пътуването му до Австрия. От извършената проверка в информационната система се установило, че лицето има пътувания само през ГКПП Капъ Куле и няма други пътувания извън Турция. При така установеното назначената комисия е направила извод, че Румен Радев е спазил указанията за работа на втора линия, но не е предприел допълнителна справочна дейност за идентификация на обекта, с което не е изпълнил разпоредбите на чл. 20 и 21 от Правила за работа на Бюрото СИРЕНЕ и потребителите с право на достъп до данните в Националната Шенгенска информационна система, в резултат, на което лицето не е идентифицирано и е пропуснато в страната. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР - небрежност в служебната дейност и е предложено на държавния служител да се наложи дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". На 06.04.2012 г. жалбоподателят е запознат със справката, което е удостоверено с подписа му. На 17.04.2012 г. е изготвено становище от инспектор Христов - специалист в "Човешки ресурси" при Регионална дирекция "Гранична полиция"-Елхово, с което е посочено, че предложеното от комисията наказание не съответства на тежестта на извършеното нарушение, което следва да се квалифицира по чл. 228, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР - нарушения, довели до затрудняване дейността на други служби, държавни органи или организации, за което на Румен Радев следва да се наложи дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" На 17.04.2012 г. върху справката е положена резолюция от директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" за изготвяне на предложение до директора на Главната дирекция за налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен". На 09.05.2012 г. директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция"-Елхово е направил предложение до министъра на вътрешните работи да наложи на Румен Димов Радев дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен". Жалбоподателят е запознат с предложението на 04.05.2012 г. и на същата дата е дал обяснения. На 05.06.2012 г. директорът на дирекция "Човешки ресурси" при МВР е предложил на дисциплинарно наказващият орган да приеме предложението на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Елхово и да наложи на държавния служител дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен". На 18.06.2012 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която е наложил на Румен Димов Радев дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено: за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 18.02.2012 г. инспектор Румен Радев, при извършване на проверка в НШИС, на влизащия в Република България през ГКПП - Капитан Андреево ирански гражданин (обявен за международно издирване с цел арест и екстрадиция на основание Европейска заповед за арест), след като не е установил пълно съвпадение на данните за лицето, въведени в НШИС и предоставяния за проверка паспорт, не е изпълнил посоченото в чл. 20 и 21 от Правила рег. № Iз-875/20.04.2010 г. за работа на бюро СИРЕНЕ и потребителите с право на достъп до данните в НШИС, разпоредил е лицето да бъде въведено в АИС "Граничен контрол" и пропуснато за влизане в Република България. Като правно основание за издаването на административния акт е посочен чл. 228, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ППЗМВР. В заповедта дисциплинарно наказващият орган се е позовал на изготвената справка от директора на дирекция "Човешки ресурси" при МВР. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон и на предписаната от закона форма. В заповедта административният орган се е позовал на изготвената справка от директора на дирекция "Човешки ресурси" при МВР, без да изложи съображения защо не приема предложението на дисциплинарно-разследващия орган, който е назначен съобразно изискванията на закона, както и защо е приел съображенията на директора на дирекция "Човешки ресурси"-МВР, като по този начин назначаването на дисциплинарно-разследващ орган е обезсмислено. От изложеното следва, че заповедта не съдържа фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание. Действително становището на дисциплинарно-разследващия орган не е задължително за органа по назначаването, но ако същият приеме друго становище, то в административният акт следва да бъдат изложени съображенията за това. В настоящият случай в оспорената заповед липсват съображения защо административният орган е приел, становището на директора на дирекция "Човешкси ресурси" - МВР, а не становището на дисциплинарно-разследващия орган. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, се налага изводът, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. Липсват доказателства при определяне вида на наказанието да са взети предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението, настъпилите последици, формата на вината, както и цялостното поведение на служителя по време на службата. Не са обсъдени и обясненията на държавния служител, сочещи, че лицето е със статут на постоянно пребиващ в страната чужденец, за което са налице подробни данни в ГРАО от 1998 г. Пълните данни на лицето са били налични и в АИС "БДС" и са били достъпни за всички заинтересувани служби. Следователно ако това е било лицето спрямо, която е била налице Европейска заповед за арест, то е могло и е следвало данните му да бъдат актуализирани по всяко време в НИШС, което не е сторено и за което жалбоподателят не може да носи отговорност. Не е обсъдено и обстоятелството, че в конкретния случай, лицето се е явило на граничен контрол при влизане в страната и е било възможно да бъде идентифицирано и след това. Не е взета предвид и констатацията на дисциплинарно-разследващия орган, че към момента на извършване на проверката задачата относно лицето, заложено като обект на НИШС е променена от "арест, с цел предаване или екстрадиция" на "уведомяване". При така констатираните недостатъци, следва да се приеме, че обжалваната заповед не съдържа всички задължителни по закон реквизити и е немотивирана. Горното сочи на съществени пороци във формата на административния акт, явяващи се достатъчни основания за неговата отмяна. Липсата на мотиви, както и необсъждането на обясненията и възраженията на дисциплинарноотговорното лице във всички случаи съставлява основание за отмяна на издадения административен акт, без значение дали същият е постановен в хипотезата на обвързана компетентност на органа или при условията на оперативна самостоятелност. Действително, съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарните производства по ЗМВР функция на такъв подготвителен документ притежава становището на дисциплинарно-разследващия орган. В случаите, когато дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви в заповедта по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарно-разследващия орган. В случая обаче дисциплинарно наказващия орган, в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, се е позовал на справка, която не е изготвена от дисциплинарно-разследващия орган и е възприел различни от установените дисциплинарни нарушения и е наложил друго наказание, за което не са изложени съображения. Ето защо не би могло да се приеме, че процесната заповед е мотивирана при хипотезата на изложени в подготвящия издаването й документ мотиви. От изложеното следва, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 246, ал. 1 вр. чл. 257 от ППЗМВР вр. чл. 59 от АПК, ал. 2, т. 4 от АПК. Обжалваният административен акт е издаден и в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. От събраните по делото доказателства не се установява държавният служител да е извършил нарушение на чл. 228, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ППЗМВР. Заключението в становище на директора на дирекция "Човешки ресурси" - МВР, че с незадържането на обявено за международно издирване лице, жалбоподателят е възпрепятствал осъществяването на производство по изпълнение на Европейска заповед за арест и е осуетил предаването на лицето на държавата, подала сигнала, не намира опора в доказателствата по делото. Наличието на непълни данни в НШИС и на пълни данни за лицето в АИС "Български документи за самоличност", както и факта, че впоследствие задачата е променена от "арест" на "уведомяване", не обосновават извършване на нарушение по чл. 228, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да бъде отменена. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,