Решение № 11118 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6798/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Х. И.., гражданин на Сирия против Решение 5319 от 22.05.2025 г. по адм. д. 986/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Решение 2798 от 31.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Според касатора необосновано административният орган е приел липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на закрила на лицето. Иска отмяната на съдебния акт със законните последици. Ответникът по касационната жалба, председателят на ДАБ при МС, се представлява от юрк. Хичовски, която оспорва нейната основателност с позоваване на съставени в рамките на производството пред тази инстанция справки за ситуацията в Сирия и иска оставяне в сила на решението. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното пред първостепенния съд Решение 2798 от 31.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя. Според фактическите установявания на Административен съд Хасково административното производство е започнало с 2 бр. молби от 27.09.2024 г., подадени от Х. Х. И., гражданин на Сирия, роден на [дата]. в Сирия, [населено място], обл. Идлиб, етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], женен. При интервюирането си касаторът разказва, че е напуснал Сирия заради войната, общата обстановка на несигурност и лошото икономическо положение. В Сирия са останали жена му, децата му, майка му и сестрите му. Заявява е, че не членува в политически партии, не е арестуван, нито осъждан, нямал проблеми заради етническата си принадлежност и заради изповядваната от него религия, не е участвал в религиозни организации, общност, секта, във въоръжена групировка, не е оказвано насилие спрямо него и/или семейството му, нито са отправяни заплахи с такава насоченост. Не е отбил военната си служба. Поддържа, че не желае да се завърне в Сирия, като акцентира на заплахите от родителите на бившата му жена. Иска да остане в България, за да живее спокойно. При така заявената лична история с оглед отсъствието на данни спрямо сирийския гражданин да е осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група с характеристиките по чл. 8, ал. 4 ЗУБ, АС Хасково е възприел като правилен извода на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. След анализ на материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ първоинстанционният съд приема, че заявителят е бил принуден да напусне страната си на произход, но не поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. Достигнал е до извода за законосъобразност на оспореното решение и в частта относно отказания хуманитарен статут. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите и необходими за преценката на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ доказателства, които е анализирал по отделно и в съвкупност. Мотивите на обжалваното решение се основават на възприетите факти, обсъдени са всички доводи на търсещия закрила. Съдържанието на съдебния акт отговоря на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Заявеното от търсещия закрила пред настоящата инстанция, че се опасява да бъде призован за военна служба, не съответства на сведенията при интервюирането му на 31.01.2025 г., че не е служил в армията и че е работил в строителството. При споделяне на елементите от бежанската си история Х. Х. И. поддържа, че не е получавал призовка за военна служба, като не споменава да се е укривал, за да избегне военна повинност. Изложеното обуславя правилност на извода на АС Хасково, че молителят не е заявява събития, които да се ценят като преследване, дефинирано в чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Причините, поради които е напуснал държавата по произход и отказва да се върне в нея, са войната и лошото икономическо положение в Сирия. Поради това липсват основания да се приеме, че той се нуждае от международна закрила, а напускането на държавата на произход сочи търсене на по-добри условия за живот. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация. Обоснован съобразно доказателствата и при правилно прилагане на материалния закон е и изводът на АС - Хасково за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Касаторът не твърди да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Във връзка с приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ от съда е извършен анализ на личната история на чужденеца и актуалната информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело С-465/07 по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Административен съд Хасково е обсъдил данните по Справки с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. и МД-02-78/03.02.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ и е заключил, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на ниво, обосноваващо извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че семейството му продължава да живее в страната и понастоящем. Обжалваното и в посочената част досежно липсата на условия за предоставяне на хуманитарен статут решение е постановено при съобразяване на основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната история на кандидата се характеризира основно със заплахи от роднина на бившата му жена и с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено в цитираното решение и доразвито (разширено относно субектите, участващи в този конфликт) в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Това разрешение следва да се тълкува във връзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт (бил той международен или вътрешен)/безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Изложеното обуславя извод, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В процесния случай не е налице кумулативното наличие на всички изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Видно от справка МД-02-528 от 31.09.2025 г. на дирекция МД при ДАБ, в бюлетин на ВКБООН към 26.09.2025 г., считано от 08 декември 2024 г., около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни, а по отношение на вътрешното разследване към посочената дата 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, включително 980 899 души, напуснали местата за вътрешно разселени лица в северната част на страната. Между 17 23 септември 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони, осигурявайки транспорт и друга логистична подкрепа на граничните контролно-пропускателни пунктове Ал Салама и Джусие .Повечето завърнали се лица се насочват към Северна Сирия, като Идлиб е една сред най-честите дестинации. Според информацията на различни източници в Интернет, посочени от процесуалния представител на касационния жалбоподател пред настоящата инстанция, е налице определена нестабилност и сблъсъци в отделни райони на Сирия. В тази връзка дори да се приеме, че на територията на Сирия е налице вътрешен въоръжен конфликт, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самия факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. В този смисъл съгласно Решение на Съда на ЕС по дело С-125/2022 г. чл. 15, буква в) от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че интензитетът на безогледното насилие в държавата по произход на молителя не може да отслаби изискването за индивидуализация на определените в тази разпоредба тежки посегателства. В случая такива обстоятелства не са налице. По отношение на факта, че лицето не е отбило военната си служба и твърдението, че съществува риск от наказание, съгласно приложената справка МД-02-572 от 20.10.2025 г. на Дирекция МД при ДАБ през февруари 2025 г. няколко източника съобщават, че военната служба в Сирия вече е доброволна, както и че преходната администрация в Сирия премахва задължителната наборна военна служба, освен в ситуацията на национално извънредно положение, както и че в началото на юни 2025 г. сирийски военни представители заявяват, че Министерството на отбраната е набрало 100 000 от планираните 200 000 доброволци, които да се присъединят към новата сирийска армия. В този смисъл не се установяват обстоятелства от личната история на молителя, които да обосноват приложимост на чл. 9 ЗУБ. Не се установяват и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет в ЗУБ (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Неоснователен е и касационният довод за наличие на обстоятелствата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. От постоянната съдебна практика по приложението на чл. 9 ЗУБ следва, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната /реш. по адм. д. 3703/2025 г. на Върховния административен съд/. Няма данни по делото за съществуване на такива причини по отношение на кандидата за закрила. По така изложените съображения, като е достигнал до извода за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС, АС - Хасково е постановил правилно решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение