Решение № 8445 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10088/2011 г.

Решение № 8445 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10088/2011 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Областно пътно управление - Пловдив против решение № 1028 от 13.06.2011 г., постановено по адм. д. № 61/2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменен негов изричен отказ за приемането на проект за обект - "Двуетажна сграда - автосервиз и обслужващи помещения" в имот, находящ се в м. "Бейкър", землището на гр. Пловдив - Тракия, на пътно кръстовище на път II - 56 "Брезово - Пловдив" с общински път за с. Ягодово, обективиран в писмо изх. № 2113 от 15.12.2010 г. и преписката му е върната за ново произнасяне. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна. Ответникът Костадин Йорданов Костадинов не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. Установено е, че производството пред административния орган е започнало по заявление на Костадин Костадинов с искане компетентният орган да одобри предварителен проект за обект: "Двуетажна сграда - автосервиз и обслужващи помещения" в имот, находящ се в м. "Бейкър", землището на гр. Пловдив - Тракия, на пътно кръстовище на път II - 56 "Брезово - Пловдив" с общински път за с. Ягодово. Към искането са представени надлежни документи, включващи и протокол на нарочна комисия с участието на представител на ОПУ - Пловдив, сектор "ПП" при ОД на МВР - Пловдив и собствениците на имота. В изготвения протокол е отбелязано, че предложението за изграждане на пътна връзка с обекта отговаря на изискванията за безопасност и е възможно да се изгради. С оспореното пред първоинстанционния съд писмо директорът на ОПУ - Пловдив е уведомил Костадинов, че не приема предварителния проект и отказва изграждането на пътната връзка, тъй като се застрашава безопасността на движението. Отказът е мотивиран с предстоящо изграждане на югоизточен обход на гр. Пловдив, при което граничното кръстовище ще бъде част от републиканската пътна мрежа. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който е издаден от компетентния по закон административен орган, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Посочил е, че не са доказани по никакъв начин фактическите основания за издаване на акта, както и че липсват каквито и да са съображения от правна страна, не са изложени мотиви за наличие на основанията по чл. 36а, ал. 1 (отм., ДВ, бр. 39/2011 г.) от Закона за пътищата. Поради това е отменил акта и правилно е върнал преписката за произнасяне на административния орган, тъй като разглежданият въпрос е от изключителна негова компетентност. Съответни на закона са изводите на съда досежно незаконосъобразността на оспореното писмо поради нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК. При него липсата на фактически и правни основания прави невъзможен контрола за законосъобразност. Обхватът на пътя е законово определено понятие - чл. 5, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от Закона за пътищата, който включва площта на два компонента - земното платно, по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, и ограничителните ивици от двете му страни, съгласно визираното в чл. 5, ал. 2 и 4. При липсата на фактически и правни основания не е ясно с какво се застрашава безопасността или се нарушава организацията на движение, или конкретните технически изисквания. Липсват конкретни съображения с какво точно се застрашава безопасността с оглед бъдещо изграждане на пътно съоръжение, за да може съдът да извърши проверка за законосъобразност. Още повече, че по преписката са налични обратни становища, като липсват и доказателства, от които да се направи мотивирано заключение за приетия от органа извод. Не са изложени съображения, а няма представени и съпътстващи документи, които да бъдат приобщени към мотивите за отказа, за обстоятелствата в какво точно се изразява опасността за движението. В този смисъл изложените от касатора възражения нито могат да заместят липсата на мотиви за постановяване на акта, нито са подкрепени с доказателства. Както правилно е приел първоинстанционният съд, отказът за съгласуване на проекти по чл. 36а, ал. 1 от ЗП (в приложимата редакция) следва да се обоснове с някоя от изрично изброените в чл. 6, т. 1 - 4 от тази разпоредба причини. Административният орган е свел мотивите си само до фактическото посочване на предстоящо изграждане на обходен път. Съдът преценява законосъобразността на административния акт въз основа на изложените в него фактически и правни основания, каквито в случая издателят на акта не е отразил. Излагането на конкретни факти и обстоятелства, мотивиращи издадения административен акт, и свързването им с конкретната правна норма е изискване за материална законосъобразност на индивидуалните административни актове. Липсата им е съществен порок на акта и препятства съдебният контрол върху фактите и правилното приложение на материалния закон. В този смисъл правилен е изводът, че е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и на изричното изискване за мотивиран отказ съгласно чл. 36, ал. 7 (отм.) от Закона за пътищата. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита възраженията на касатора за неоснователни. Обжалваното решение като правилно постановено следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд