Решение № 3380 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1097/2018 г.

Решение № 3380 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1097/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Общински съвет – Ч. против решение № 227/19.12.2017 г., постановено по адм. д. № 251/2017 г. от Административния съд – К..

С обжалваното решение е отменена разпоредбата на чл. 33, ал. 5 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, приета с решение № 70 от 23.12.2008 г. на Общински съвет - Ч.. Също така със съдебния акт общинският съвет е осъден да заплати на Окръжна прокуратура - К. разноски по делото в размер на 20 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Направени са възражения за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на решението – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът – прокурорът при Окръжна прокуратура – К., не изразява становище по касационната жалба.

Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като редовна от външна страна и допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на контрол пред административния съд е разпоредбата на чл. 33, ал. 5 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост (Наредбата), приета с решение № 70 от 23.12.2008 г. по протокол № 10 от 23.12.2008 г. на Общински съвет – Ч.. Разпоредбата гласи:

"При разпореждане с имот, физическите и юридическите лица заплащат на общината режийни разноски в размер на 2 % от неговите цени или данъчната оценка, съгласно чл. 46, ал. 2, т. 1 от Закона за местните данъци и такси:

• на имота, предмет на продажба, съответно на ограниченото вещно право, което се учредява;

• на имота с по-висока данъчна основа при замяна;

• на реалния дял с по-висока данъчна основа при делба.

• в случаите на безвъзмездни сделки. "

В протеста на прокурора, с който е сезиран административния съд се твърди, че таксата е без основание и противоречи на разпоредбите на чл. 141, ал. 4 от Конституцията на РБ, както и на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Административният съд е приел, че оспорената разпоредба на подзаконовия нормативен акт е приета от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА), чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА при наличие на изискващия се заседателен кворум и начин на гласуване, регламентирани в чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА, но при неспазване на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Наредбата е приета при необходимия кворум и мнозинство, с 16 гласа "за", от присъствалите на заседанието 16 общински съветника (при общ брой на общинските съветници – 17). Съдът е приел, че проектът за наредбата не е публикуван на интернет страницата на Общински съвет – Ч., в нарушение на изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗНА.

За да отмени оспорената разпоредба АС е приел, че режийните разноски, регламентирани с нея, са без основание. Съдът е посочил, че регламентираната сума за режийни разноски, е пропорционална на стойността на осъществяваната сделка и не е основана на материално-техническите и административни разходи по предоставяне на услугата. Приел е, че в нарушение на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ така определената сума не отчита нито вида, нито размера на направените от администрацията разходи по разпореждане с общински недвижими имоти, като необосновано обвързва тези разходи със стойността на сделката, вместо с действителните разходи по предоставяне на подобни услуги.

Решението е правилно.

Режийните разноски като вид разход за общината са посочени в § 1, т. 15 ДР, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ, като част от пълните разходи на общината по предоставяне на дадена услуга. По смисъла на § 1, т. 15 ДР от ЗМДТ, режийните разходи наред с разходите за работни заплати и осигуровки на персонала; както и материални, консултантски разходи; разходи за управление и контрол; разходи по събиране на таксите и други, имат отношение към формирането на размера на таксите, определени конкретно от общинския съвет за дадени услуги. При посочената уредба следва, че режийните разноски са част от пълните разходи, които се покриват посредством съответната местна такса за дадена услуга, която общината предоставя. Едновременно с това следва да се отбележи, че материално-техническите и административните разходи по предоставяне на съответната услуга имат реално изражение, което значи, че размерът на т. наречените "режийни разноски" не може да се определя въз основа на данъчната или пазарна оценка на имотите.

Протестираната разпоредба противоречи на нормите на ЗМДТ, което обосновава отмяната й. В този смисъл е налице трайна съдебна практика на Върховния административен съд, като в настоящото решение се сочи част от нея - решения по адм. д. № 3366/18 г., адм. д. № 10345/18, адм. д. № 8762/18, адм. д. № 14458/17, адм. д. № 13733/17, адм. д. № 229/18 по описа на ВАС.

Р. на първоинстанционния съд като правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение