Решение № 7157 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12434/2018 г.

Решение № 7157 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12434/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 233 от 13.06.2018 г., постановено по адм. д. № 110 по описа на Административен съд - Враца (АС – Враца) за 2018 г. в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на Я. Я. обезщетение в размер на 300,00 лв. за периода 01.09.2017 г. – 08.11.2017 г. за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили като следствие на незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора – Враца, изразяващи се в превозването му с автомобил, непригоден за превоз на пътници, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.02.2018 г. до окончателното й изплащане. Наред с това ГД "ИН" е осъдена да заплати на Я. сума в размер на 40,00 лв. за сторените по делото разноски. Решението в частта, с която предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер и за периода 30.06.2017 г. – 01.09.2017 г. не е обжалвано от Я. и е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че показанията на свидетелите не отговарят на действителността, а видно от представените по делото писмени доказателства превозът е осъществяван с автомобил "Форд", при отразен маршрут по пътна книжка ЗЗОТ "Керамична фабрика" – Затвора, гр. Враца и обратно, за дати, на които Я. е работил на определения му обект. Предвид това се изразява становище, че не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ГД "ИН". Оспорват се и направените изводи по отношение на претърпените от Я. вреди – същият е в добро здравословно състояние, а всички действия на ГД "ИН" са предприети законосъобразно. По изложените в жалбата съображения се иска отмяната на решението в обжалваната част. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Упълномощен по делото юрисконсулт представя писмено становище по съществото на спора. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба я оспорва в представен по делото писмен отговор. Поддържа, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично е доказано фактическо неизпълнение на задълженията на длъжностни лица от администрацията на Затвора – Враца относно условията за транспортиране на ангажираните в трудови дейности по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – с технически неизправен автомобил и без осигурени места за сядане и обезопасителни колани за превозваните лица в него. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел иска за допустим, а по същество за частично основателен. Като се позовал на чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и чл. 3, ал. 1 от същия закон, съдът направил извод, че е установено и доказано наличието на кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на ГД "ИН". Съдът съобразил, че по делото са установени конкретните дати, на които Я. е работил доброволно на обект, който не се намира на територията на затворническото общежитие, в което изтърпява присъдата си, както и това, че автомобилът, който превозвал групата, предоставяща доброволен труд, част от която е Я., представлява "специален автомобил", тип "фургон" (ГАЗ 2705). Като се позовал на легалното определение на понятието "фургон", дадено в Наредба № 60 от 24.04.2009 г. за одобряване на типа на нови моторни средства и техните ремаркета, на пар. 6, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и разпоредбите на чл. 134, ал. 2 ЗДвП и чл. 181, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП), съдът приел, че независимо от вписването в свидетелството за регистрация, че автомобилът е "специален", той не може да се приеме за такъв. Твърдението на ГД "ИН", че превозът бил осъществяван с автомобил "Форд", модел "Транзит" съдът не възприел, като се позовал на установеното от свидетелите в тази насока. Предвид така приетото, съдът направил извод, че като е допуснал превозването на Я. до работното му място да става в нарушение на правилата за движение по пътищата, ГД "ИН", чрез своята администрация, е застрашила здравето и живота му. Последното е създало у лицето чувство за страх и незащитеност – нарушение на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Изложил съображения, че по този начин правата на Я. са нарушени по българското законодателство, а и според Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Мотивирал се, че страданията и трудностите, които е търпял Я. надвишават неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 КЗПЧОС. Като съобразил броя на дните, през които са търпени негативните последици и това, че не е настъпило трайно увреждане на физическото и психическо състояние на лицето, първоинстанционният съд определил размер на обезщетението - 300, 00 лв. До този размер, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 19.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението го уважил, като присъдил на Я. и 40, 00 лв. за сторени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. В тази част то е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съставът на АС - Враца е достигнал до правилен, подробно мотивиран извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, респективно за частична основателност на предявената от Я. искова претенция във връзка с осъществения превоз до и от работното му място. При това съдът е определил по справедливост размер на обезщетението до размера на 300, 00 лв., който извод се споделя от настоящия състав. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател ГД "ИН", че не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като според твърдяното в касационната жалба видно от представените по делото писмени доказателства превозът бил осъществяван с автомобил "Форд", при отразен маршрут по пътна книжка ЗООТ "Керамична фабрика" – Затвора и обратно, за дати, на които Я. е работил на определения му обект. За датите (без 18.09.2017 г.), за които е установено от представените заповеди, че Я. е участвал в работната група са налице данни, че по същия маршрут се е движил и автомобил "ГАЗ 2705". Действително, за датите 16.10.2017 г., 23.10.2017 г., 25.10.2017 г., 06.11.2017 г. и 07.11.2017 г. е видно от "Пътна книжка" на автомобил "ГАЗ 2705", че той е осъществил само сутрешното откарване на лишените от свобода до работното им място. От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели обаче (които правилно са обсъдени от първоинстанционния съд ведно с писмените доказателства по делото) е установено, че превозът на работната група е бил осъществяван инцидентно и с автомобила "Форд", докато редовно, през всичките останали дни това е ставало с автомобила "ГАЗ 2705". Наред с това, за три от дните (05, 07 и 08.09.2017 г.), през които Я. е бил включен в работната група, автомобилът "Форд" не е пътувал по посочения маршрут. Вярно е, че по делото са налице и данни за нееднократно пътуване на автомобила "Форд" по същия маршрут, но това е ставало в различно време от посоченото за извеждане и връщане в приложените по делото заповеди за предоставяне на лишени от свобода и в частност – на Я., за полагане на доброволен труд. Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че установените факти, свързани с превозването на Я. от затворническото общежитие до Затвора – Враца и обратно с транспортно средство "ГАЗ 2705" тип "фургон" при условията, приети за установени по делото, са породили чувство за страх и незащитеност у лицето поради това, че са били застрашени неговото здраве и живот. Обоснован е и изводът на първоинстанционния съд, че страданията, които е бил принуден да търпи Я. във връзка с условията, при които е осъществяван превоза от затворническото общежитие до Затвора – Враца и обратно надвишават неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 КЗПЧОС, предвид което претърпените от него вреди следва да бъдат репарирани. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и последиците за Я., първоинстанционният съд е определил обезщетение в размер на 300, 00 лв. за исковия период, който според настоящия състав ще го възмезди адекватно. При определяне на дължимото обезщетение съдът е отчел характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите. Така определено, то е необходимо и достатъчно, за да възмезди претърпените от Я. неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, определено е при съобразяване на всички релевантни факти и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от лицето, без да доведе до неговото неоснователно обогатяване. Предвид всичко гореизложено, решението в обжалваната част е обосновано и е постановено при правилно приложение на закона. Като валидно и допустимо, то следва да бъде оставено в сила в тази част. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение