Решение № 8057 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3628/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Глобъл Линкс“ ЕООД, гр. София, подадена чрез адв. Горанов, против Решение № 5648/11.02.2026 г., постановено по адм. дело № 4337/2024 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 32-804784 от 04.04.2024 г. на Директора на Териториална Дирекция (ТД) „Митница Варна“ при Агенция Митници, и в полза на Агенция Митници са присъдени разноски в размер на 839,29 евро. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В обобщение според касатора съдът е игнорирал напълно проведеното по делото изследване на спорната стока по метода на ренгеноструктурния анализ; неправилно е кредитирал единствено експертните изводи на едно от вещите лица по допуснатата повторната двойна експертиза, като е игнорирал също така изричните експертни изводи на вещото лице по единичната съдебна експертиза и аналогичните му такива, дадени в хода на повторната СХЕ. Въз основа на горното за необосновани спрямо събраните по делото доказателства и доказателствени средства се считат изводите на съда за правилно определено от митническите органи тарифно класиране на стоката, вкл. и съобразно практиката на СЕС по този въпрос. Твърди, че митническите органи неправилно определят различен от декларирания тарифен код, като необоснован и неправилен е изводът на съда за противното. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното Решение. В условията на евентуалност настоява за отмяна на Решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – Директорът на ТД "Митница Варна" при Агенция "Митници", оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Сърбинска по съображения, изложени в писмено становище. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт и заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. От Директора на ТД „Митница Варна“ е подадено и искане за допълване на решението на АССГ в частта му разноските, по подробно изложени съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество – за основателна, поради следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било Решение № 32-804784 от 04.04.2024 г. на Директора на ТД „Митница Варна“ при Агенция „Митници". Със същото е определено ново (различно от декларираното) тарифно класиране както следва: на стока „СОКФАТ 37 нехидрогенирано палмово масло RBD – рафинирано, избелено и дезодорирано“ по Митническа декларация /МД/ с MRN 23BG002002094152R9 от 05.05.2023 г., в обхвата на Комбинираната номенклатура /КН/ 15179090, съответно с код по ТАРИК 90, вместо декларирания 1511901990, в която връзка са определени допълнителни задължения за мито в размер на 3 790,04 лева и ДДС 758,01 лева на основание чл. 29, чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза /наричан по-долу само Регламент (ЕС) № 952/2013 г. или само МКС/, във вр. с чл. 81 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците, във вр. с чл. 56, чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1 вр. с чл. 85 § 1, вр. с чл. 101, § 1 вр. с чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 54 ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, ведно с дължимата лихва съгласно чл. 114, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59 ал. 2 от ЗДДС. За да отхвърли жалбата на "Глобъл Линкс“ ЕООДД срещу утежняващото положението му Решението на Директора на ТД „Митница Варна“, първоинстанционният съд е приел следното: От фактическа страна съдът е приел, че „Глобъл Линкс“ ЕАД по процесната МД е декларирало за допускане за свободно обращение стока с описание „СОКФАТ 37 нехидрогенирано палмово масло RBD – рафинирано, избелено и дезодорирано, 1050 кашона по 20 кг нето SOCFAT 37 LOW GE, в контейнер CSNU1072962 21-735, 24 284.40 кг. Бруто тегло, 23 520 кг нето тегло, с деклариран код по ТАРИК 1511901990“, с държава на износа Малайзия. Приложени са изискуемите документи. Взети под отчет и заплатени са публични вземания съобразени с декларираната митническа стойност и произход на стоките при ставка на вносно мито 9 %, съответстващата на декларирания код по ТАРИК. На 09.05.2023 г. от стоката в контейнер CSNU1072962 е била взета проба с цел установяване правилното тарифно класиране на стоките. Основавайки се на резултата от извършен в Централна митническа лаборатория /ЦМЛ/ анализ на проба от стоката и след отхвърляне възраженията на дружеството, митническият орган е приел, че тя представлява палмов шортънинг, съставен изцяло от палмово масло или негови фракции, химически непроменен, но получен чрез допълнителна крайна обработка, т.нар текстуриране, за влагане в различни хранителни продукти, например теста, а тези нейни характеристики е възприел като основание за класиране в позиция 1517 от КН. Позовал се е на Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и Обяснителните Бележки към Хармонизираната система /ОБХС/ за позиция 1517. Съответно са определени и взети под отчет размери на публичните вземания съобразени с декларираната митническа стойност (тя не е спорна по делото, бел.моя) при ставка на вносно мито 16 %, съответстващата на новоопределения код по ТАРИК. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, спазено е законовото изискване за писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и според мотивите на съдебното решение, актът е издаден при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е приел, че основно спорът се концентрира относно правилното тарифно класиране на стоките „СОКФАТ 37 нехидрогенирано палмово масло RBD – рафинирано, избелено и дезодорирано“, като в същността си е свързан с правилността на фактическите установявания на административния орган, относно обективните характеристики на поставената от „Глобъл Линкс“ ЕООД под режим допускане за свободно обращение стока като палмов шортънинг. Приел е в тази насока, че административният орган се е справил с възложената му на основание чл. 170 ал. 1 от АПК доказателствена тежест, относно установяването на фактическите основания за отнасяне на внесената стока към променения с акта на митническия орган код по ТАРИК, вместо към декларирания от жалбоподателя. В тази връзка съдът след като анализирал правната уредба, съдържаща се в Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа, с който е въведена като приложение Комбинираната номенклатура /КН/ на ЕС, създадена на база Хармонизираната система /ХС/, въведена с Международната конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (в сила за РБългария от 01.01.1982 г.), е приел, че класирането на стоките следва да се извършва съобразно принципите, съдържащи се в Общите правила за тълкуване на ХС, респ. Общите правила за тълкуване на КН (цитирани от състава на АССГ в относимите им части), като решаващи са обективните характеристики и качества на стоките, определени в текста на позициите по ХС/КН, като и в забележките към разделите и/или главите на същите, тълкуването на които е подпомогнато с Обяснителните бележки към КН, изготвени от Комисията, и Обяснителните бележки към ХС, изготвени от Световната митническа организация, като относимо към случая е изцяло и разрешението, дадено с Решение на СЕС по дело С-292/22. Кредитирайки изцяло заключението на МЛЕ и на експертните изводи на вещото лице доц. д-р С. Момчилова, участващо в състава на допусната повторна СХЕ, съдът е обосновал фактически извод за обвързаност между твърдостта на стоката и претърпяната обработка с промяна на структурата, което определя изследвания продукт като шортънинг. Обсъдил е особеностите на метода AOCS Cc 16-60, като е приел, че същият е годен да докаже въпросно текстуриране, обосновал и изводите си и с наличната акредитация на ЦМЛ за подобно изследване, отрекъл е изводът на вещото лице инж. Григорова за негодността на посочената вътрешно-лабораторна процедура да докаже текстуриране. Обосновал е защо кредитира заключението на МЛЕ и посочените експертни изводи на доц. д-р С. Момчилова, които потвърждават данните на първото, именно, че в случая стоката е претърпява процес на текстуриране – модификация на текстурата и кристалната структура, което е основание съгласно ОБХС да бъде включена именно в позиция 1517. Въз основа на правилно определеното от органите на митническия контрол тарифно класира, съдът е приел и че правило са определени и вмените задължения за мито и ДДС, дължими с лихви за забава съобразно разпоредбите съответно на чл. 114, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59 ал. 2 от ЗДДС. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира че обжалваното решение е валидно и допустимо. По твърденията за допуснати съществен нарушения на процесуалните правила в дейността на съда. Основателни са възраженията, че съдът въобще не е обсъдил двете заключения – по първоначалната и повторната СХЕ по правилото на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, в съвкупност с останалия събран доказателствен материал, и най-вече в аспекта на проведеното в лаборатория по ренгеноструктурен анализ при Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ изследване на част от пробата от процесната стока, каквито са били основните възражения на жалбоподателя. Или иначе казано макар и съдебният акт формално да отговарят на изискванията на чл. 235 ал. 2, а и на тези на чл. 236 ал.2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, а на чл. 172а ал.2 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК (с изключение разбира се на изискването за обсъждане на всички възражения на страните), се констатира описаното нарушение на съдопроизводствените правила в дейността на съда, което следва да се квалифицира и като съществено, доколкото като последица е довело до необоснованост на сторените фактически установявания в дейността на съда и неправилно приложение на материалния закон. По материалната законосъобразност и обоснованост на съдебния акт, оплакваният в касационната жалба по които следва да бъдат разгледани общо. Действително спорът между страните е относно тарифното класиране на стоките, декларирани от "Глобъл Линкс" ЕООД с МД с MRN 23BG002002094152R9 от 05.05.2023 г., за режим „допускане за свободно обращение на стоки, които са предмет на освободена от ДДС доставка в друга държава-членка“, описана като „СОКФАТ 37 нехидрогенирано палмово масло RBD – рафинирано, избелено и дезодорирано“ в съответното количество в позиция 1511 или позиция 1517 от КН. Преди да се отговори на повдигнатите с касационната жалба възражения в по-общ план следва да се направят следните уточнения. Приложима за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. е КН, приета като приложение I с РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/1998 НА КОМИСИЯТА от 20 септември 2022 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Позиция 1511 от приложимата КН включва „Палмово масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени“. Позиция 1517 от същата КН от своя страна включва „Маргарин; хранителни смеси или препарати от животински, растителни или микробни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла или техните фракции от № 1516“. Както е посочил и АССГ, според общо правило 1 за тълкуване на КН тарифното класиране на стоките се определя съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите от тази номенклатура, като в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства (Решение на СЕС от 16 септември 2004 г., DFDS BV по дело C-396/02, т. 27 и цитираната там практика, Решение на СЕС от 15 септември 2005 г., Intermodal Transports BV по дело C-495/03, т. 47, Решение на СЕС от 15 юни 2023 г. по дело С-292/22, Нова търговска компания 2004 АД, т. 38 и цитираната там съдебна практика и др.) Обяснителните бележки към Хармонизираната система /ОБХС/ и обяснителнителните бележки към КН /ОБКН/ нямат задължителна правна сила, но представляват важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество предоставят полезни насоки за нейното тълкуване (т. 39 от решението на СЕС по дело С-292/22 и цитираната там практика). Не е спорно, че позиция 1517 от ХС (така както изрично е разяснено и в т. 43 от посоченото по-оре Решение на СЕС по дело С-292/22), чийто текст съвпада с този на позиция 1517 от КН, от своя страна обхваща по-специално продукти, „чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани (...), разбити или предварително обработени чрез текстуриране (...) или по друг начин“, отделно обхваща и „хранителни препарати, получени от една единствена мазнина (или от нейните фракции), или от едно масло (или от неговите фракции), дори хидрогенирани, които са били обработени чрез емулгиране, разбиване, текстуриране и др.“, т.е. допълнително обработени чрез примерно изброени способи, вкл. изрично са посочени т.нар. „shortenings“ (получени от масла или мазнини чрез текстуриране). Следователно, както правилно е приел и съставът на АССГ, за да се изключи класирането на разглеждания продукт в позиция 1511 и за да се класира в позиция 1517 е достатъчно, да се определи дали разглежданата стока е претърпяла последваща по-напреднала такава обработка, различна било то от рафиниране или хидрогениране (дори и частично), вкл. например (но не само) текстуриране, което от своя страна съгласно съответната ОБХС се състои във видоизменение на текстурата или на кристалната структура на продукта. Относно методите за изследване СЕС в т. 53 от Решение от 15 юни от 2023 г. по дело С-292/22 на СЕС приема, че когато приложимата правна уредба не предвижда никакъв метод, митническите органи са свободни да прилагат избран от тях метод, при условие, че той може да доведе до съответстващи на КН резултати, което съдът следва да провери в случай на оспорване. Изложеното сочи, че разрешаването на спора относно тарифното класиране на процесната стока, както правилно е приел и съставът на АССГ, изисква отговор на въпроса претърпяло ли е палмовото масло (било то само рафинирано) някаква по-напреднала обработка, различна от рафинирането, като например текстуриране, което се състои във видоизменение на текстурата или на кристалната структура на продукта (становището на административния орган, споделено и от първостепенния съд) или – не (за което настоява касаторът). В този порядък правилно първоинстанционният съд е приел, че Решението е валиден акт, издаден от компетентен орган, съобразно структурата на Агенция „Митници“. Това не е и спорно по делото. Правилно е прието и, че административното производство е проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. По тези въпроси спор от касатора не е повдигнат. Принципно неоснователни са възраженията на касатора, насочени към приложения метод за изследване на пробите. В обяснителните бележки към КН за позиции 1511 и 1517 няма изискване за прилагане на определен метод за изследване за изследване на съществените характеристики на продуктите. А и такъв да е предвиден, той не следва да се счита за единствен приложим /така т. 53 от решение на Съда по дело С-292/22/, а и отговорът на втория въпрос, отправен в рамките на същото преюдициално запитване е категоричен, че „Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент № 2658/87 в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение 2018/1602 и Регламент за изпълнение 2019/1776, трябва да се тълкува в смисъл, че: при липсата на дефинирани в тази номенклатура методи и критерии за преценката дали такъв препарат е претърпял обработка, различна от рафинирането, митническите органи могат да избират подходящия за тази цел метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на посочената номенклатура резултати, което националният съд следва да провери.“. Или приложеният от ЦМЛ метод на изпитване и вътрешно лабораторна процедура не са основание за отхвърляне на дадените заключения, а и настоящата инстанция на съда, в съответствие с константната съдебна практика по въпроса, приема, че принципно е на лице „подходящност“ на използвания от митническите органи метод по смисъла на разясненията на СЕС в Решението по дело С-292/2022 г. В тази му част се кредитират и експертните изводи на вещото лице доц. д-р Момчилова. В случая обаче, не това е същността на проблема, който е доказва ли всъщност дори така приложеният метод „текстуриране“ на процесната стока (както е прието от митническите органи и от съда и се отрича от касатора) или въпросното „текстуриране“ всъщност е изключено посредством анализа на продукта, проведен по метода на ренгеноструктурния анализ (както настоява касатора, респ. не е обсъдено от състава на АССГ и не отрича от митническите органи). Съставът на АССГ е дал положителен отговор на така формулирания спорен въпрос по делото, възприемайки изцяло становището на митническата администрация, че посредством приложения метод е доказана търсената от митническите органи „по-напреднала допълнителна обработка“ в частност текстуриране, който извод е изведен въз основа на приетото заключение на вещото лице доц. д-р Момчилова по допуснатата повторна двойна СХЕ. Тези изводи настоящата инстанция намира за необосновани, като споделя възраженията на касатора. От приетото по делото заключение на първоначално допуснатата СХЕ, изготвено от вещото лице инж. Григорова, е видно, че част от спорната проба е подложена на ренгеноструктурен анализ в лабораторията по ренгеноструктурен анализ при Физическия Факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Така въз основа на ренгеновите диафрактограми се установява, че линии при 3.8 Å и 4.2 Å отсъстват; почти липсва и линия съответстваща на междуплоскостни разслоения 4.6 Å; като линията почти 4 Å е значително встрани от типичната позиция на пика при 3.8 Å на β' фазата и не може еднозначно да се определи като произтичаща от нея; въз основа на което е заключено, че тази проба не може да се класифицира като „шортънинг“, тъй като съдържа в очевидно доминантно количество течноподобна фаза, присъстват в случаен порядък много малки количества от най-стабилната β кристална форма, с присъствие на евентуално минимално или дори никакво „замърсяване“ от β' фаза, а и тази проба показва най-малко или дори никакво структуриране от всички изследвани досега проби масла в лабораторията. Въз основа на така проведеното изследване вещото лице инж. Григорова е категорична, че процесният продукт представлява единствено палмово масло – рафинирано, избелено и дезодорирано, което не е претърпяло допълнителна обработка. Данните от проведеното на 01.06.2025 г. изследване, се потвърждават и от проведеното изследване на контролната проба от същата стока отново по метода на ренгеноструктурния анализ, сторено през месец Ноември 2024 г. в Института по полимери към БАН, съобразно което е установено наличието на три изявени дифракционни пика при 6.50 ° (13,57 Å), 19.32 ° (4,58 Å) и 22,81° (3,89 Å) и седем значително по-слабо изявени пикове (цитирани на л. 612), при което въз основа на „обстойна литературна справка в специализираната научна литература, която включва научни публикации в реномирани международни списания (също описани) са изведени следните изводи: 1. Алфа (α) кристална форма не е детектиран, като според научните публикации тя се характеризира с дифракционен пик при 4.12 Å; 2. Пикът при 19.32 ° (4,58 Å) се отнася към бета (β) формата. Според посочените публикации той се характеризира с дифракционен пик при 4.6 Å, което е в добро съответствие с експерименталните данни; 3. След направена изчерпателна справка в научната литература е установено, че β' формата се характеризира с два дифракционни пика при 3.81 Å и 4,20 Å, като от процесната проба не е установено наличие на дифракционни пикове при тези междуплоскостни разстояния, а установената позиция при дифракционен пик 22,81° (3,89 Å), е отместен с 8 Å спрямо установената в литературата позиция, която е характерна за β' формата при 3,81 Å, което наред с цитираната научна литература е дало основание да се приеме, че дифракционният пик при 22,81° (3,89 Å) не може еднозначно да бъде отнесен и квалифициран към β' полиморфната форма; 4. С оглед на така установените резултати от направения ренгеноструктурен анализ и цитираната научна литература може да се заключи, че анализираният продукт е палмово масло, което не е претърпяло промяна на кристалната структура в резултат на структуриране. Така сторените изследвания по научно доказан и всъщност по-прецизен от приложения от митниците метод, резултатите от които са интерпретирани съобразно множество научни публикации, необосновано са напълно игнорирани от състава на АССГ. В тази насока не могат да се приемат за обосновани и експертните изводи на вещото лице доц. д-р Момчилова, която само маркира, че анализът, сторен в Института по полимери към БАН бил с „техническа грешка за разликата между установения при 3,89 Å и характерен за бета-прим формата (3,81 Å)“, но въобще не уточнява какво разбира и в какво се изразява въпросната „техническа грешка“, както и, макар и да посочва, че по данни в научната литература пикът при 13,57 Å да е характерен за много добре подредени структури, каквито са текстурираните мазнини, не отрича при разпита си, че основните два пика, които показват бета-прим кристална структура са 3,8 Å и 4,2 Å, които са показателни за тази структура, както и че „шортънингът“ принципно се характеризира с бета-прим кристална структура. Но видно от доказателствата по делото тези два пика липсват в кумулативност в изследваната проба. Това вещо лице отрича и резултатите дадени в изследването, сторено в рамките на настоящото дело, в лабораторията по ренгеноструктурен анализ при Физическия Факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, с аргументи че липсва цитирана научна литература (а такава е изрично посочена, бел. моя), както и че „вероятно се има в предвид бета-прим фаза, без да се отчита, че това е само една от възможните предпоставки за желани характеристики на шортънинга, но не е задължително условие, особено като се знае, че има и течни шортънинги“. Всъщност процесният продукт не е „течен“, самите митници поддържат наличието на изявена бета-прим кристална структура, а и очевидно това влиза в противоречие с изнесеното при разпита на експерта. Или нищо по делото не подлага на съмнение данните от двата независими ренгеноструктурни анализа и изведените въз основа на тях и то научно обосновани експертни изводи, които са еднозначни, а именно, че процесният продукт представлява единствено палмово масло – рафинирано, избелено и дезодорирано, което не е претърпяло допълнителна обработка, вкл. и не е доказано да е било текстурирано. Няма как да бъде даден превес на изготвен от Митницата вътрешно лабораторен метод, пред научно доказан такъв. В обобщение и след като при действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на митническия орган е да установи характеристики и качества на внесената от „Глобъл Линкс“ ЕООД стока, които да я дисквалифицират от позиция 1511 и да са основание за класирането й в позицията от разпоредителната част на решението му, както и за възникване на допълнителните публични задължения за мито и ДДС, следва да се приеме, че същите не са се справили с нея. Като не е съобразил горното съставът на АССГ е постановил съдебен акт, който страда от релевираните в касационната жалба пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК (съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон), поради което и подлежи на отмяна. Касационната инстанция счита, че спорът е разрешен от фактическа и правна страна, което не налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, като по изложените по-горе съображения се следва отмяна на обжалвания по съдебен ред административен акт като незаконосъобразен. По въпроса за разноските. При този изход на спора незаконосъобразен е съдебният акт и в частта с която са присъдени разноски в полза на Агенция Митници, поради което и следва да се отмени. Това обосновава извода и за неоснователност на искането за допълване на Решението в частта му разноските, на ответника по касация. Съответно основателна е претенцията на касатора за присъждане на сторените в съдебното производство разноски, за всички съдебни инстанции (тя е своевременно заявена), които се констатираха в общ размер от 2 435,34 евро за производството пред АССГ и в размер на 590,40 евро за касационното производство (така доказателства за внеса ДТ по сметка на АССГ и на ВАС, депозити за вещо лице и уговорен и изплатен адвокатски хонорар в размер на 960 лева за първата инстанция и 490,80 евро за касационната, и двата с вкл. ДДС) и следва да бъдат присъдени в тяхната цялост. Разноските се възлагат в тежест на Агенция „Митници“ на основание § 1 т. 6 от ДР на АПК. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Извън това, че възражението е бланкетно и само по себе си необосновано, при съобразяване на фактическата и правна сложност на казуса и осъществения обем процесуално представителство, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не може да се възприеме като прекомерно. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,