Решение № 14772 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9632/2012 г.

Решение № 14772 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9632/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1332 от 19.05.2012 г., постановено по адм. д. № 2741/10 г. Варненският административен съд, първо адм. отд., VIII-ми състав, е допълнил решение № 893 от 15.04.2011 г. по адм. д. № 2741/2010 г. на същия съд, като е отменил ревизионен акт № 0301000119/08.04.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 388 от 12.07.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна, в частта, с която за 2007 г. на "НИПО"-ЕООД-гр. Варна са установени задължения за корпоративен данък в размер на 2 455,98 лв. и лихви в размер на 663,24 лв. поради увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО със сумата от 24 559,78 лв. С решението съдът е осъдил Д "ОУИ" - гр. Варна да заплати на "Нипо"-ЕООД разноски по делото в размер на 6 043,31 лв., от които 30 18,31 лв. по компенсация за първата инстанция и 3 025,00 лв. за втората инстанция. С определение № 2972 от 28.06.2012 г. по същото дело съдът е оставил без уважение искането на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна за изменение на горепосоченото решение в частта му за разноските. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Албена Атанасова Кирова в качеството й на пълномощник на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и постанови друго такова по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на дружеството в посочената част. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Нипо" - ЕООД - гр. Варна не е взело становище. Срещу постановеното определение № 2972 от 28.06.2012 г. е подадена частна жалба от Светла Златева Георгиева в качеството й на изпълняващ длъжността директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че постановеното определение е неправилно поради противоречие с материалния закон, като се излагат съответни доводи. Моли Върховния административен съд да отмени определението и да измени горепосоченото решение в частта му за разноските, като намали същите. Ответното по частната жалба дружество "Нипо" - ЕООД - гр. Варна не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната и частната жалби са процесуално допустими, а по същество са основателни. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: По касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският административен съд е отменил ревизионен акт № 0301000119/08.04.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 388 от 12.07.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, в частта, с която за 2007 г. на "НИПО" - ЕООД - гр. Варна са установени задължения за корпоративен данък в размер на 2 455,98 лв. и лихви в размер на 663,24 лв. поради увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО със сумата от 24 559,78 лв. След като е съобразил предмета на решение № 4756 от 02.04.2012 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 7994/2011 г., с което е частично отменено, съответно оставено в сила, решение № 893 от 15.04.2011 г. по адм. д. № 274/2010 г., административният съд е посочил, че предмет на допълнителното решение пред него е частта от процесния ревизионен акт, с която за 2007 г. е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО със сумата от 24 559,78 лв., в резултат на което са определени задължения за корпоративен данък в размер на 2 455,98 лв. и съответни лихви за забава. Административният съд е описал фактическата обстановка по тази част от спора и основанията на органа по приходите за определяне на допълнителни задължения - при производство на мебели са отчетени по-големи разходи от обичайните, т. е. налице е загуба, като отчетените по-големи разходи нарушават принципа на съпоставимост на приходите и разходите и е налице хипотезата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Първоинстанционният съд е приел, че този извод на органа по приходите е необоснован и в противоречие с материалния закон. Изложени са мотиви, че отчитането на повече разходи през ревизирания период не обосновава извода, че е нарушен принципа за съпоставимост на приходите и разходите, заложен в чл. 4, ал. 2, т. 2 от ЗСч. Отбелязано е, че счетоводното законодателство не съдържа нормативи /задължителни правила/ за размера на влаганите материали в производството на мебели, както и норматив, определящ обичайната печалба при реализацията им, в който смисъл е и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е цитирал и съдебната практика на ВАС в подкрепа на извода, че реализирането на загуба само по себе си не означава нарушение на принципа за съпоставимост на приходите и разходите. Изложени са мотиви, че макар и ревизионното производство да се е развило по реда на чл. 122 от ДОПК, извън хипотезите на чл. 123 от същия закон при определяне на основата за облагане по правилата на ЗКПО в тежест на органа по приходите е да установи приложеното от него основание за преобразуване. Допълнително е отбелязано, че за да докаже нарушение на принципа за съпоставимост на приходите и разходите органът по приходите следва да обоснове, че отчетените разходите не съответстват на отчетените приходи по период и икономически смисъл, доказателства в която насока не са ангажирани, както и не е доказано осчетоводяването на разходи, несвързано с производството и получените приходи от него. Направен е краен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част, което обуславя и неговата отмяна. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се развиват в касационната жалба, са за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е приел, че не е допуснато нарушение на принципа за съпоставимост на приходите и разходите, като не е съобразил, че анализът на приходната администрация е изграден на база на справки, които са представени от задълженото лице по време на ревизията, като последното само е посочило, че при изготвяне на разходните норми е използвало като база за сравнение отчетния период. Направените оплаквания са неоснователни. От данните по делото е видно, че при идентична фактическа обстановка органът по приходите е извършил преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2005 г. и 2006 г. и е определил допълнителни задължения за корпоративен данък ведно с лихви за забава. Тази част от ревизионния акт е била отменена по аналогични мотиви с решение № 893 от 15.04.2011 г. по адм. д. № 274/2010 г. на същия съд и е оставено в сила в същата част с решение № 4756 от 02.04.2012 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 7994/2011 г. В този смисъл, решавайки спора за 2007 г. по идентичен начин, Варненският административен съд е съобразил тълкуването на материалния закон, дадено от Върховния административен съд. Направените оплаквания в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения по отношение на диспозитива на съдебния акт, също са неоснователни. Първоинстанционният съд ясно е посочил, че се отменя онази част от ревизионния акт, в която в резултат на преобразуване на финансовия резултат за 2007 г. на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО със сумата от 24 559,78 лв. са установени задължения за корпоративен данък в размер на 2 455,98 лв. и лихви в размер на 663,24 лв. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че допълнителното решение на административния съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С посоченото решение Варненския административен съд е осъдил Д"ОУИ"-гр. Варна да заплати на "Нипо"-ЕООД разноски по делото в размер на 6 043,31 лв., от които 30 18,31 лв. по компенсация за първата инстанция и 3 025,00 лв. за втората инстанция. Изложени са мотиви /повече от една страница/ в подкрепа на присъдения размер разноски, като в табличен вид е посочен размера на установените задължения, уважената и отхвърлената част от жалбата. Съобразени са и указанията на Върховния административен съд, че първоинстанционния съд следва да се произнесе за разноските за двете инстанции След постановяване на решението по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК от страна на Д "ОУИ" - гр. Варна е депозирано искане за изменение на решението в частта му за разноските, основният довод по което е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар предвид на фактическата и правната сложност на спора. С обжалваното определение административният съд е оставил искането без уважение. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се изразяват в следното: 1.искането за намаляване на разноските поради прекомерност е направено несвоевременно; 2.не е налице прекомерност предвид разпоредбата на чл. 36 от ЗАдв. И Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения; 3. присъдените възнаграждение са за една инстанция, като и двете са под трикратния размер по § 2 от ДР на цитираната Наредба № 1; 4. неоснователно е възражението, че не е налице фактическа и правна сложност. Определението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване е за допуснато нарушение на материалния закон, като отново се твърди, че предвид на фактическата и правната сложност на делото присъдения размер на адвокатското възнаграждение се явява завишен. Направеното оплакване е неоснователно. Първоинстанционният съд много добре е обосновал изводите си защо е налице фактическа правна сложност по спора и защо присъденият адвокатски хонорар не е завишен и е в нормативно установените граници. Същите се споделят от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Не без значение е и обстоятелството, че възражение за прекомерност е направено несвоевременно, поради което е следвало да бъде оставено без разглеждане, а не да бъде обсъждано по същество, както добросъвестно е постъпил административния съд. Като правилно и законосъобразно определението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,