Решение № 9318 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6390/2012 г.

Решение № 9318 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6390/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Гео Стефанов обжалва решение № 121/15.03.2012 г. постановено по адм. д. № 18/2011 г. на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № РД - 14-439/17.03.2006 г. на началника на ДНСК като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответникът ДНСК чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото и прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна, заповедта предмет на оспорване на посоченото за издаването й основание- чл. 225, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Съответни на доказателствата по делото са съображенията на съда, изведени от доказателствата по делото за наличие на незаконен строеж " автоканал и мивка за автомобили". Неговата незаконност е констатирана с констативен акт, чието съдържание не е опровергано с други доказателства, както в хода на административното производство, а така също и в това пред съда. Данните са сочили, че строежа извършен без наличие на необходимите строителни книжа- разрешение за строеж и инвестиционен проект, и при липса на писмени доказателства, каквито закона изисква, правилен е извода за липсата на приложимост на разпоредбата на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което е била налице хипотезата на чл. 224, ал., 1, т. 3 ЗУТ / разпоредба действала по време на извършването му / респ. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и законосъобразно е прието, че подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ При съобщаването на акта не допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от административния орган. Липсва законно изискване акта да се съставя единствено в присъствие на нарушителя, а след като съобщаването му е извършено по реда на ГПК- чл. 41, ал. 3 8 отм ./ наведеното оплакване за нарушение на сочените правила е неоснователно. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и е изградено въз основа на тях и закона. Оплакването за наличие на непълнота на доказателствата при постановяването му не е касационно основание за отмяната му. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение