Решение № 2177 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9030/2018 г.

Решение № 2177 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9030/2018 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Мавропулос, ЛНЧ [номер], притежаващ удостоверение за пребиваване №[номер] издадено на 31.10.2016 г. от МВР-Полиция, срещу решение № 3584 от 30.05.2018 г. по адм. д. № 12090/2017 г. по описа на Административен съд София град,. Със същото е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка, обективирана чрез принудително задържане на лек автомобил чрез поставяне на устройство тип "скоба", според съобщение №В0673286/10.10.2017 г. на Център за градска мобилност ЕАД /ЦГМ ЕАД/. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване и прилагане на чл. 99 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и Правилника за прилагането на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/ - чл. 49 и чл. 50. Моли да бъде отменено решението и вместо него да се отмени като незаконосъобразна приложената ПАМ. В съдебно заседание се представлява от адв. Георгиев. Поддържа жалбата, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът – "Контрольор автомобилен транспорт – той и шофьор", сектор "Принудително задържане", отдел "Паркиране", дирекция "Паркиране и мобилност" към Център за градска мобилност ЕАД, редовно уведомен, се представлява от адв. Григорова със становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата, поради липса на наведеното в нея касационно основание. Върховният административен съд, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. С решението е разделено на основание чл. 206, ал. 1 от АПК производството по адм. д. № 12090/2017 г. по описа на АССГ като е отделен за самостоятелно разглеждане искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 30 лева в резултат на незаконосъобразно приложената ПАМ. Безспорно е по делото, че касаторът е паркирал своето МПС на ул. "Цанко Церковски", която попада в зона в режим на платено паркиране "зелена зона", подзона 6, съгласно заповед №РД-95-555/29.09.2017 г. на кмета на Столична община. В заповедта е описан обхватът на зелената зона, поради което не е необходимо да се обозначава всяка част от тази територия с пътни знаци и табели. Правилно е становището на АССГ, че не е наложително на кръстовището на ул. "Цанко Церковски" и ул. "Деница" да има обозначение за зелена зона, след като на кръстовището на ул. "Крум Попов" и ул. "Цанко Церковски" е имало такова и касаторът, навлизайки по него, е видял обозначението. С право съдът е приел за неоснователно възражението, че забраната за паркиране важи до следващото кръстовище на основание чл. 50 от ППЗДвП. Указателните табели за въвеждане на такъв режим на платено паркиране не спадат към посочените в разпоредбата пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, чието действие е до следващото кръстовище, ако липсва знак за изрична отмяна на забраната. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините: 1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана; 2. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2015 г.) използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. В ЗДвП, чл. 99, ал. 1 е предвидено, че в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗДвП, местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. В ал. 3 на чл. 99 ЗДвП е предвидено, че общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план. В съответствие с чл. 99, ал. 1 от ЗДвП със заповедта на кмета на Столична община за определената територия "зелена зона", в определените граници е предвидено почасово платено паркиране без да са предвидени изключения на части от тази територия. При паркиране в тези зони е дължима цената по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Съответното лице има задължението да заплати цената на чл. 99, ал. 3 от ЗДвП в случаи на паркиране в зоните за платено паркиране респективно това налага прилагането на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, когато посоченото задължение не е изпълнено. С разпоредбата на чл. 99 ЗДвП се цели да бъде ограничено движението и паркирането в зоните за платено паркиране до случаите на съответна необходимост. В случаите на допуснати нарушения по чл. 99 ЗДвП се прилага ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Както правилно е установил АССГ, лицето управлявайки МПС по еднопосочната улица е преминало покрай обозначителни знаци и маркировка за зелена зона, с оглед на което няма как да се приеме за обосновано възражението му, че мястото, на което е паркирало е извън тази зона, тъй като конкретно на него няма знак и маркировка. Изложеното води до извод за законосъобразност на приложената ПАМ. Като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като на ответника по касация предвид изхода на спора и своевременно предявената претенция, се присъдят разноски по делото в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение