Решение № 540 от 12.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1642/2012 г.

Решение № 540 от 12.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1642/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова Постъпила е касационна жалба от подсъдимия С. В. П. против решение № 235 от 22.06.2012 г., постановено по внохд № 536/12 г. на Апелативния съд - гр. София. Възразява се наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и се иска намаляване на наказанието. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му поддържат жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С оспореното решение САС потвърдил присъдата на Окръжния съд-гр. София, постановена по нохд № 84/12 г., с която за деяние, извършено на 04.10.2011 г., подс. П. е осъден на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 198, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 29, ал. 1, б. "а", чл. 58а, ал. 1 НК и чл. 373, ал. 2 НПК на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като е зачетено предварителното задържане на подс. П. от 05.10.2011 г. до влизане на присъдата в сила. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Идентично възражение е било поставено на вниманието на САС, който е извършил проверката си в пределите по чл. 314, ал. 1 НПК - изцяло, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Доколкото първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по реда на глава 27 от НПК, в частност - по чл. 371, т. 2 НПК САС е констатирал липсата на незаконосъобразност при провеждане на особените правила, в това число и тези по чл. 373, ал. 4, чл. 373, ал. 3 и ал. 4 НПК, като изложените в мотивите на въззивното решение съображения, изцяло се възприемат от ВКС. Приложението на особените правила е предопределило индивидуализация на наказанието на подсъдимия по реда на чл. 58а НК, като правилно САС е достигнал до отрицателен извод относно наличието на предпоставките на чл. 55 НК. Данните по делото не указват на наличието на която й да било от последните - не са налице нито изключителни и/или многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, нито може да се направи извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание (пет години лишаване от свобода) е несъразмерно тежко. Обстоятелствата, относно време и място на извършване на инкриминираното престъпление, предмет на същото, съдебното минало на подсъдимия, неговата възраст и семейно положение, са анализирани съответно на обективното им значение, като не се установява обстоятелство, от значение за обема на отговорността на жалбоподателя, да е игнорирано. При казаното дотук, наказанието на подс. П. правилно е определено по реда на чл. 58а, ал. 1 НК и по вид и размер е съответно на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такова е справедливо. Отделно от това кумулативно предвиденото в закона наказание - конфискация, не е наложено на подсъдимия. Водим от горното на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение