Решение № 15515 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7819/2016 г.

Решение № 15515 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7819/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Общински съвет - К., чрез неговия председател К. Г. срещу решение № 235 от 16.05.2016 г., постановено по адм. д. № 11/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е прогласено за нищожно решение № 32 на Общински съвет (ОбС) - К., прието с протокол № 5 от заседание, проведено на 17.12.2015 г. В касационната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение изразяваща се в неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение, като вместо него бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу решението на Общински съвет - К.. Моли за присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - Сдружение "АСК Л. 4х4 Екстрийм" - община К., с. Л. в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез председателя на сдружението Ц. Д. И. оспорва касационната жалба и иска от съда да остави в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура намира решението за правилно, не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е обявил за нищожно решение № 32 на Общински съвет - К., прието с протокол № 5 от заседание проведено на 17.12.2015 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 във вр. с т. 23, предложение първо и чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. От фактическа страна съдът е установил, че оспореният административен акт съдържа две разпореждания - по т. 1. задължава Ц. Д. И., в срок от 20 календарни дни от датата на вземане на решението да вземе всички необходими действия, относно подписването на договор по законоустановената форма въз основа на който собствеността върху моторното превозно средство - лек автомобил марка ВАЗ, модел 21214, с рег. № ЕН 83 56 ВК да се прехвърли върху О. К. поради липса на основание за вземане на положително становище от Общински съвет - К. за приемане на Докладна записка с вх. № 1357/13.08.2015 г. от Ц. Д. И., и по т. 2 ОбС е приел, че в случай на доброволно изпълнение по т. 1 от решението, Общински съвет - К. задължава кмета на О. К. да предприеме всички необходими действия, включително и да инициира подходящо производство, водещо до прехвърляне на собствеността на движимата вещ върху О. К.. Въз основа на така установеното съдът е приел, че т. 1 от оспореното решение на Общински съвет - К. в частта, с която се задължава Ц. Д. И. да прехвърли в собственост на О. К. лекия автомобил е прието при липса на компетентност и на материалноправно основание, тъй като Ц. Д. И. не е собственик на лекия автомобил и в това си качество не е в правомощията му да извърши възложените със заповедта действия. Направил е извод, че в тази част решението е нищожно. Приел е също, че т. 2 от оспореното решение, с която се задължава кмета на общината да предприеме действия, водещи до прехвърлянето на собствеността на автомобила с оглед на посоченото в нея условие "в случай на доброволно изпълнение по т. 1" е неясна и безпредметна, тъй като в нея не посочено конкретно какви действия трябва да предприеме кмета на О. К. и какво производство да инициира, за да прехвърли автомобила, който в хипотезата на "доброволно изпълнение" по т. 1 би трябвало да бъде вече собственост на общината. Въз основа на тези изводи съдът е прогласил нищожността на процесното решение на Общински съвет - К. Решението на Административен съд - П. е правилно и законосъобразно, постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби и е обосновано. Не се установи, при постановяването, му да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е мотивирал своя извод за нищожност на оспореното решение като е приел, че съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета във връзка с тези правни действия. Обоснован е извода на съда, че така регламентираните от закона правомощия не включват правото на ОбС да задължава конкретни лица да извършват правни действия по прехвърляне в собственост на общината на притежавано от тях имущество. Правилно решаващият съд е приел, че в конкретния случай ОбС е взел решение, с което се цели да се реши едно облигационно правоотношение, като разрешаването на този вид спорове са извън компетентността на ОсС и не е налице предвидената в чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА предпоставка за взимане на такова решение. Посоченото от съда в мотивите на съдебния акт, че споровете по действителността на сключените сделки за прехвърляне на имущества от облигационен характер са подсъдни на общите съдилища е правилен и се споделя от настоящата касационна инстанция на ВАС. При този изход на делото и след като ответникът по делото "АСК Л. 4х4 Екстрийм", чрез процесуалния си представител, адв. Шарабански е направил своевременно искане за разноски, представил е Договор за правна защита и съдействие от 16.10.2017 г. и списък за направени такива, съдът следва да присъди съдебни разноски в размер на 600 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд