Решение № 4183 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10531/2013 г.

Решение № 4183 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10531/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Боникс" ООД, представено от адв. Валери Стойков, срещу решение № 3854/10.06.2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 6115/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2021109248/20.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, установяващ в тежест на "Боникс" ООД допълнителни задължения за ДДС и за закъснителна лихва заради отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 160 151.39 лева в данъчни периоди м. м. 03, 05, 06, 07, 08, 10 и 11.2010 г. и м. 01.2011 г. Касаторът твърди пороци на съдебния акт поради опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите за отсъствие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Иска отмяна на решението и на РА /това искане е заявено имплицитно с желанието след отмяната на решението спорът да се реши по същество/. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация, директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, чрез повереника си юрисконсулт Кирова, изразява становище на неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските в касационното производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на "Боникс" ООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 160 141.39 лева и закъснителна лихва в размер 19 618.56 лева заради отказа на приходната администрация да признае правото на дружеството на приспадане на данъчен кредит:

1. в размер 30 534.65 лева по доставки на "Стоби С Сървис" ЕООД, за които са издадени 13 фактури в данъчни периоди м. 08, 10 и 11.2010 г. и м. 01.2011 г. с предмет различни видове услуги - изготвяне на интериорен проект, проектантска услуга, транспортни услуги, СМР, консултантски услуги, бояджийски услуги и др.;

1. в размер 45 882.84 лева по доставки на "Афитос" ЕООД, за които са издадени 10 фактури в д. п. м. 03, 05, 06 и 07.2010 г. с предмет проекти за обзавеждане на бани, консултантски услуги, проектиране изготвяне на растери за лепене на плочи, вътрешен дизайн, транспорт и други услуги;

1. в размер 45 333.33 лева по доставки на "Юро Къмпани Т. М. И." ЕООД, за които са издадени 15 фактури в данъчни периоди м. 10. и 11.2010 г. и м. 01.2011 г. с предмет транспортна дейност, проектиране, консултантски услуги, вътрешен дизайн и хотелско оборудване, обновяване на интернет сайт, изготвяне на рекламни продукти, презентиране на продукти и др.;

1. в размер 13 566 лева по доставки на "Вулкаин" ЕООД, за които са издадени 7 фактури в данъчни периоди м. 06 и 07.2010 г. с предмет аванс за стоки, стоки и транспорт;

1. в размер 16 000 лева по доставки на "Кайо 2005" ЕООД, за които са издадени 6 фактури в данъчни периоди м. 05 и 06.2010 г. с предмет транспортна услуга, СМР и монтаж на саморазливни подове.

Отказът е обоснован с резултатите от насрещни проверки на преките доставчици и предходните на тях. Общите са мотивите в РД и РА за отсъствието на техническа, технологична и кадрова обезпеченост. Установяванията в РА са по доставчици и за всяка доставка. Обсъдени и съпоставени са представените от ревизираното лице и от третите лица при насрещните проверки писмени доказателствени средства. Общото правно основание за отричане на претендираното данъчно предимство са разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.

За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е възприел напълно изводите по фактите и правото на органите по приходите. Установяванията му са за доставките и по доставчици.

Във връзка с доставката на транспортни услуги са обсъдени рамковите договори за превоз на стоки от 0.08.2010 г. със "Стоби С сървис" ЕООД, от 28.04.2010 г. с "Кайо 2005" ЕООД, от 4.06.2010 г. с "Вулкаин" ЕООД, от 3.10.2010 г. с "Юро къмпани Т. М. И" ЕООД и от 15.07.2010 г. с "Афитос" ЕООД и наличието на договори за наем, сключени от някои от доставчиците за получаване на възмездното ползване на превозни средства. Изключено е осъществяването на превоза заради липсата на информация за извършването му - пътни листове, товарителници, данни за вида на стоката, кадрова обезпеченост за извършване на превоза.

Според съда не е доказано извършването на консултантски услуги от "Стоби С Сървис" ЕООД по договора от 2.08.2010 г., включително с изготвянето на протокол за приемане по чл. 10 от договора. Приемо-предавателни протоколи съществуват за предаване на работата от предходните на прекия доставчик, но без да е установено жалбоподателят да е наел лица, по отношение на които да се проведе обучението и да се дадат разяснения от консултанта във връзка с продажбата на подови и стенни плочки, техническите особености при полагане на саморазливни настилки и др. Не са налични и представени проекти за оформление и аранжиране на мострена зала в ЦУМ, 4 ет., което също е предмет на договора от 2.08.2010 г. Идентични са заключенията на съда и по доставката на консултантски услуги от "Юро къмпани Т. М. И" ЕООД по договора от 3.10.2010 г.

Съдът е обосновал изводи за липса на доставка на различни видове строителни услуги от доставчиците с липсата на доказателствени източници са съществуването на резултата от услугите; на кадрова и техническа обезпеченост за осъществяване на услугите. Не е прието за убедително установяването на извършени СМР от "Стоби С сървис" ЕООД с представените 2 броя протоколи обр. 19 с аргументи, че е неясно мястото на извършване на дейностите и изпълнителя.

В обхвата на съдебния контрол по чл. 160, ал. 2 от ДОПК е изключено допускане от администрацията на нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието. При отнасяне към тежестта на жалбоподателя на установяванията на предпоставките на правото на приспадане, с неуспеха на доказването е обосновано съответствието на РА с материалния закон.

Оспореният съдебен акт е правилен.

Упреците на касатора към процесуалната дейност на съда по преценка на доказателствата са твърде общи и се основават на несъгласието му с формираните въз основа на тази преценка изводи на съда по фактите. Касаторът не предлага собствена преценка и основана на нея различна интерпретация на фактите.

Оценъчната дейност на съда е детерминирана от активността на страните по въвеждане на твърдения за осъществяването на юридическите факти, с чието осъществяване обвързват благоприятните за себе си правни последици. Това е съдържанието на състезателното начало в процеса /вж. чл. 8, ал. 2 от ГПК/. Спецификата на установяване на публични задължения с ревизионен акт предполага твърдението на администрацията за фактите да се обективира в акт от извънсъдебната фаза на производството - мотивите на РА /чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК/. В оспорения пред АССГ РА органите по приходите отричат доставките, тъй като изключват възможността доставчиците да са ги извършили.

Твърдението на ДЗЛ за съществуващо право на приспадане на данъчен кредит, чийто субект е то, се въвежда с включване на размера на данъчния кредит в СД за съответния период по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС и посочване на документа по чл. 71 в дневника за покупките за този период. С арг. от чл. 68 от действащия ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС/. При тази си обвързаност в ревизионното производство и пред първата инстанция данъчният субект не е провел главно пълно доказване на релевантните за претендираното право на данъчен кредит обстоятелства по доставките на стоки и услуги /обратно на поддържаното от касатора част от доставките "Вулкаин" ЕООД са на стоки/.

Сочените в касационната жалба договори с доставчиците установяват съществуването на правната им връзка с получателя, чието съдържание са задълженията на доставчика да извърши услугата. Изпълнението обаче, на задължението, е релевантно за възникването на данъчното събитие по правилото на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Доказателствени източници за изпълнение на част от строителните услуги са протоколите обр. 19 /по доставки на "Стоби С Сървис" ЕООД и на "Кайо 2005" ЕООД/. Убеждаващото им въздействие е разколебано от приходната администрация със средствата на насрещното доказване предвид установяванията за недостатъчен брой заети лица и активи за извършване на услугите. Липсата на материален и персонален субстрат у доставчика за извършване на облагаемата доставка на услуга е индиция за несъществуваща доставка без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит - вж. т. т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С-324/11 /"... Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател."/. При процесуалната пасивност на жалбоподателя не е установено съществуването на резултата от строителните услуги. Това опущение не се преодолява от съществуването на информационна следа за съответните стопански операции в счетоводството на ДЗЛ.

Не съществуват информационни следи за извършването на транспортните, консултантските и другите услуги предмет на спорните доставки. Приходната администрация е трето лице за правоотношението между доставчика и получателя, поради което за съществуването, съдържанието и развитието му формира представи от създадените от страните информационни източници. При липсата на такива, както администрацията, така и съда при упражняването на контрол за законосъобразност на постановените от администрацията актове, формират представите си за наличието на релевантните за съществуването на спорните публични задължения юридически факти от тези доказателствени източници или от факта на тяхното отсъствие.

В обхвата на преценката на съда по чл. 236, ал. 2 от ГПК са включени всички събрани доказателства. Не се основава на позитивното право очакването на касатора за указания от съда относно доказателствените средства за установяване на релевантните за спора факти. В съответствие със задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК съдът е указал значимите факти и субекта на тежестта за доказването им. Субективно право на страната е да посочи както фактите, на които основава исканията си, така и да представи доказателства за осъществяването им /чл. 8, ал. 2 от ГПК/. Правомощие на съда е да допусне и събере само тези доказателства, които са допустими, относими и необходими. При преценката по чл. 236, ал. 2 от ГПК и формирането на вътрешното убеждение по чл. 12 от ГПК, като съобрази доказателствените средства с материална доказателствена сила и доказателствената стойност на другите доказателствени източници, основавайки се на логическите и опитните правила формира изводи за действителното фактическо положение. Липсата на проведено оспорване от администрацията на представените от жалбоподателя писмени доказателствени средства не влияе върху интензитета на убеждаващото им въздействие /доказателствената им стойност/. Както се посочи по-горе, касаторът не е предложил различен резултат от извършена от него логическа и познавателна дейност по преценката на доказателствата.

Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение.

При този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски /на администрацията такива са присъдени в първоинстанционното производство/.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение