Решение № 6642 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1357/2010 г.

Решение № 6642 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1357/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Стоянов Йончев от гр. Пловдив против решение № 1273 от 15.10.2009 г. на Административен съд-Пловдив, постановено по адм. дело № 1321/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-Пд-19/23.04.2008 г. на началника на РДНСК-Пловдив, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Масивна сграда", находящ се в имот № 100430, местн. "Терзиите", землище на Пловдив-запад, изпълнен без изискващите се строителни книжа. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решение поради противоречие на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане, евентуално за отмяна на атакуваната заповед. Ответната страна Сектор Пловдив при РДНСК Южен централен район, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Красимира Георгиева Йончева не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна на изложеното основание за издаването й и при липса на някое от основанията по чл. 146 АПК вр. чл. 219, ал. 3 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установено е, че процесният строеж е извършен от жалбоподателя след м. март 2007 г. в земеделски имот без изискващите се строителни книжа, без предвиждане по действащ за имота ПУП-ПРЗ и промяна предназначението на имота, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Липсата на изискуемите се книжа не е опровергана от жалбоподателя в хода на съдебното производство. С оглед периода на извършване строежът не би могъл да се приеме за търпим по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ, както и да бъде узаконен при липса на правна възможност за това. В този смисъл незаконният строеж подлежи на премахване, както правилно и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби приемат административният орган и съдът. Правилен и обоснован е изводът на съда, че няма допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. Нередовностите при съставяне и връчване на констативния акт не са и не могат да повлияят върху съдържанието на акта. Констатациите на техническите органи са потвърдени и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. показанията на актосъставителите. Правото на защита на жалбоподателя е упражнено чрез подаване на жалбата срещу заповедта. Съпругата му не е вписана като собственик в нотариалния акт за имота, респ. в имотния регистър, поради което за административния орган не е възможно, а и не е задължително да изследва режима на собственост, както и да конституира в производството други лица извън извършителя на строежа. С подаването на жалбата срещу заповедта, съпругът упражнява правото на управление на вещта, която е съпружеска имуществена общност, с което са защитени и правата на неучастващия съпруг. Дори да е налице допуснато нарушение, предявяването на чужди права от участващия по делото съпруг е недопустимо. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,