Решение № 7080 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14846/2010 г.

Решение № 7080 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14846/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството поделото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Химем" ЕООД - гр. Враца чрез Емил Иванов Минев като управител и едноличен собственик на капитала срещу решение № 432/25.10.2010 г., постановено по адм. дело № 360/2010 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против мълчалив отказ на началника на Митница - Лом по искане, вх. № 28-00-4910/28.12.2006 г. за прихващане или възстановяване на акциз, потвърден при условията на чл. 27, ал. 4 ЗАДС от директора на РМД - гр. Русе. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, както и че са му нарушени конституционни права, а също и Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Иска отмяна на решението и уважаване на жалбата му против мълчаливия отказ за прихващане или възстановяване на акциз. Позовава се на трайна съдебна практика на Върховния административен съд по идентични дела на неговата фирма. Претендира и за съдебни разноски. Ответникът началника на Митница - Лом в писмен отговор я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като процесуално допустима и по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на "Химем" ЕООД против мълчаливия отказ на началника на Митница - Лом по искането му за прихващане/възстановяване на акциз, подадено на 28.12.2006 г. за периода 1.01.2001 г. - 31.10.2002 г. Съдът е обсъдил приложимите материалноправни норми за процесните периоди - Закон за акцизите (отм.), като съгласно чл. 7 е приел, че лицата, които произвеждат стоки или извършват услуги по тарифата, внасят в републиканския бюджет начисления през месеца акциз до 14-то число на следващия месец. За приложените към искането фактури за месеците 01, 02 и т. н. 2001 г. акцизът е следвало да бъде внесен според съда до 14-то число на месеците 02, 03 и т. н. 2001 г. Съдът е изложил мотиви, че след внасянето на акциза възниква правото на същия да бъде възстановен. В този смисъл съдът е приел, че чл. 129 ДОПК е приложим с оглед на това, че процесуалните норми действат занапред, както и че искането е подадено в 5-годишния срок, като срокът започва да се брои от 01.01.2002 г. По същество съдът е обсъдил представените с искането за прихващане/възстановяване фактури, от които съдът е установил, че с тях се е продавал спирт, за който е заплатен акциз, но според съда той не подлежи на възстановяване, тъй като няма доказателства да е заплатен за суровина, за която законът предвижда възстановяване на акциз. В този смисъл съдът се е позовал на чл. 32 ППЗА. Обжалваното решение е неправилно. Установено е по делото, че първоначално с решение № 224/29.04.2009 г. по адм. дело № 129/2009 г. по описа на Великотърновския административен съд е била отхвърлена жалбата на "Химем" ЕООД срещу мълчаливия отказ на Митница - Лом по искане, вх. № 28-00-4910/28.12.2006 г. за възстановяване/прихващане на акциз в размер на 57636,50 лв. за периода 01.01.2001 г. - 31.10.2002 г., потвърден мълчаливо от директора на РМД - гр. Русе. Съдът е приел, че не следва да се прилагат разпоредбите на отменения ЗА, а ЗАДС, тъй като в случая няма започнало производство по възстановяване на акциз към 30.06.2006 г. - § 2, ал. 1 ЗАДС. По ЗАДС съдът е приел, че при производство за възстановяване на платен акциз, започнало след 01.07.2006 г., законодателят е лимитирал хипотезите за това в § 2а от ПЗР на ЗАДС и това законодателно решение съдът е счел, че не подлежи на преценка. С решение № 6169/12.05.2010 г. по адм. дело № 8774/2009 г. на Върховния административен съд, IА отделение е отменено горното решение и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касационният съд е приел, че приложим закон в конкретния казус е не ЗАДС, а отменения ЗА. Дадени са указания за извършване на преценка кой процесуален закон е приложим, тъй като съдът не бил изложил мотиви в тази насока. В този смисъл са дадени указания при новото разглеждане да се извърши такава преценка относно това приложим ли е чл. 129, ал. 1 ДОПК. При новото разглеждане отново е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Химем" ЕООД. Съобразно указанията на отменителното решение на ВАС, IА отделение съдът е изложил мотиви, че чл. 129 ДОПК е приложим, тъй като искането е подадено на 28.12.2006 г. при действието на ДОПК, като се има предвид, че процесуалните норми действат само занапред и срокът за възстановяване/прихващане в случая започва да тече от 1.01.2002 г., тъй като това е годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, но по същество е приел, че искането за възстановяване на акциз е неоснователно, позовавайки се на чл. 32, респ. чл. 33 ППЗА (отм.). Няма спор по делото и ноторно известно е на съда с оглед многобройните дела по идентични казуси на "Химем" ЕООД, че дружеството притежава патент като производител на абсолютен етилов алкохол, до който се достига чрез преработката на чист спирт предвид наличието на техническа обосновка за реактив абсолютен етилов алкохол и удостоверение от Министерството на здравеопазването на основание чл. 38, ал. 3 ППЗА (отм.), които са представени по делото. Следователно, произвежданият продукт - чист етилов алкохол от "Химем" ЕООД не представлява спиртна напитка по смисъла на § 2, т. 11 ДР ЗА, нито лекарствено средство или хранителна стока и не е налице втората предвидена хипотеза в чл. 11г, ал. 1 ЗА. Произвежданият продукт не е "алкохолосъдържаща суровина" по смисъла на § 2, т. 7 ДР ЗА, тъй като представлява "абсолютен етилов алкохол", който се получава чрез обработка по патентован метод, а не обикновен "етилов алкохол" по смисъла, използван в цитираната разпоредба. След като не се съдържа определение за съдържанието на понятието "стока" по смисъла на Закона за акцизите и с оглед приложението на разпоредбата на чл. 11г, ал. 1 ЗА, следва да се приеме, че под стока се имат предвид всички други продукти, които не представляват алхоколосъдържаща суровина и които са предназначени за потребление. В случая абсолютния етилов алкохол се използва като чист за анализи реактив или разтворител, от което следва, че е стока, използвана при анализи и в специфични производства. Поради това, в случая е налице хипотезата на чл. 11г, ал. 1, изречение първо ЗА. Макар в разпоредбата да е предвидено, че акцизът в тези случаи се възстановява след денатурирането на алкохолосъдържащите суровини, вложени в производството на стоките, в разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ППЗА е предвидено едно изключение, при което внесеният акциз се възстановява, когато не може да се използва денатуриращ препарат. Денатуриране, според легалното определение на § 2, т. 14 ДР ЗА, представлява процес, при който към спирта се прибавят отровни или неприятни за вкуса или за обонянието вещества, което го прави опасен за здравето или негоден за пиене. Пак от многобройните решения на ВАС, I и IА отделения, приложени за сведение по делото се установява, че с удостоверение изх. № 26-00-113 от 16.07.2003 г. от Министерството на здравеопазването относно производството на химически чист реактив абсолютен етилов алкохол, чист за анализи, за който не може да се използва денатуриращ препарат поради това, че денатурирането на изходната суровина спирт 95%, ще доведе до намаляване на чистотата на суровината и ще попречи на технологичния процес за получаването на абсолютния етилов алкохол. Според разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ППЗА, в случаите, когато не може да се използва денатуриращ препарат, лицата по ал. 2 (притежателите на алкохолосъдържащи суровини) представят техническа обосновка, която в случая е налице, тъй като е представена по делото и удостоверение от Министерството на здравеопазването. Както е посочено по-горе, предвидено е изключение от изискването по чл. 11г, ал. 1, изр. първо ЗА (отм.) за денатуриране на алкохолосъдържащите суровини, които се влагат в производството на стоки, различни от стоките посочени в изречение второ на същата разпоредба (спиртни напитки, лекарствени средства и хранителни стоки), което дава възможност за възстановяване на акциза при наличието на предвидените предпоставки. Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно и подлежи на отмяна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго решение, с което се отмени мълчаливия отказ за възстановяване/прихващане на платения акциз и да се върне преписката на административния орган, който да извърши възстановяването/прихващането на акциза. Претенцията на ответника за разноски е недоказана и затова неоснователна, и затова не следва да се уважава. Същият не е представил доказателства за упълномощен процесуален представител по смисъла на чл. 32 ГПК и затова няма данни по делото за направени разноски за адвокат или юрисконсулт. Представения консултантски договор визира договорено, а не изплатено възнаграждение. Воден от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, първо отделение