Решение № 7536 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4940/2013 г.

Решение № 7536 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4940/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на РДНСК - Северозападен район, гр. Враца, чрез пълномощника му - юрисконсулт Владимир Иванов, против Решение № 122/15.02.2013 г. по адм. д. № 582/2012 г. на Административен съд - гр. Монтана, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - "Близу Медия енд Броудбенд" ЕАД, чрез пълномощника му - юрисконсулт Димитров, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение, като необосновано. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Монтана е отменил Заповед № ДК-02-СЗР-157/23.10.2012 г. на вр. и. д. началник на РДНСК - СЗР, гр. Враца, с която на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "въздушна кабелна мрежа", находяща се по ул. "Живовци" от пресечката с ул. "Стефан Стамболов" до улица с о. т. 643-645, гр. Берковица, област - Монтана, с извършител - "Близу Медия енд Броудбенд" ЕАД. За да постанови решението си съдът е приел, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, за който обаче не е установен собственикът и извършителят, както и времето на извършването му. Поради недоказаност на "нарушителя", в лицето на оспорващото дружество, немотивираност на заповедта и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно по своя резултат. Касационната инстанция не споделя направените от първоинстанционният съд изводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради отсъствие на представител на оспорващото дружество при проверката от РДНСК, за която са съставени КА № 59 и № 60 от 28.09.2012 г., както и поради невръчването им. Константна е съдебната практика, че нередовностите при връчване на КА на адресата му, представлява нарушение, което обаче не е от вида на съществените такива, тъй като адресата е имал възможност да възрази и представи доказателствата си в производството по оспорване на заповедта по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, както е в случая. Освен това по делото има данни, че КА-ве са връчени на адреса на дружеството своевременно, което връчване е и уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК. Неспазването на всички реквизити при оформяне на известието - обратна разписка до ответника не означава, че то не е получено, или че органа не е изпълнил задължението си по чл. 225, ал. 3, изр. 2 от ЗУТ. Правилни са обаче другите изводи на съда, че касаторът, върху когото лежи доказателствената тежест за установяване на всички факти и обстоятелства, не е успял да докаже онези от тях, касаещи собствеността върху строежа, извършителя му, както и времето на извършването му, съобразно констатациите в заповедта. Това е така, тъй като с жалбата пред съда, ответникът е оспорил всички тези констатации, вкл. и съставените два броя КА № 59 и № 60, поради което и в съответствие със служебното начало, съдът е изискал доказването им от органа - чл. 170, ал. 1 от АПК. От данните по делото, правилно е установено, че такова доказване на тези обстоятелства липсва. При невъзможност да бъде направена връзка между съществуващия на място незаконен строеж - предмет на заповедта и лицето - адресат на заповедта, последната се явява незаконосъобразна, тъй като неблагоприятните правни последици от премахването му, не могат да бъдат възложени на лице, за когото няма данни да е извършител, респ. собственик. Не могат да служат за такива данни показанията на св. Григоров, както правилно е възприето и от съда, тъй като не установяват конкретни факти, възприети лично от него, а по-скоро почиват на предположения, за времето - м. юни 2012 г., поради това, че не е ползвал услугите на ответника, като кабелен оператор. Изложеното обуславя неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Съобразно този резултат и направеното искане от ответника, на същия следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за касационната инстанция, на основание чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК