Решение № 4311 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15318/2009 г.

Решение № 4311 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15318/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митница Пловдив и директор на Агенция Митници, подадена чрез процесуалния им представител, срещу решение № 1218 от 29.09.2009 г., постановено по адм. дело № 886 по описа за 2008 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение за определяне на нов тарифен номер № 443/22.02.2008 г. на началника митница Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0263/9.04.2008 г. на директора на РМД - Пловдив. Касаторът поддържа в касационната си жалба, че решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу решението на началника митница Пловдив. Ответникът по касационна жалба - "Акварел" ООД, с. Оризари, не взима становище. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - Пловдив, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение, като прецени разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с решението за определяне на нов тарифен номер незаконосъобразно е определено антидъмпингово мито за внесени на 11.05.2007 г. от "Акварел" ООД стока - "механизъм за папка с 2 ринга" с произход Китай, тъй като окончателното антидъмпингово мито за вноса на механизъм за подвързване с халки с произход Китай се дължи на основание Регламент /ЕО/ № 2074/2004 на Съвета от 29.11.2004 г., предхождащ присъединяването ни към ЕС. Същият регламент е публикуван на български език в печатното издание на Официален вестник на ЕО на 4.12.2007 г. и е неприложим за внос, извършен от Китай в България преди тази дата. Решението като краен резултат е постановено в съответствие с приложимото материално право. В чл. 2 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Р България и Румъния в ЕС е предвидено, че от датата на присъединяването разпоредбите на Учредителните договори и актовете, които са приети от институциите преди присъединяването, са задължителни за Р България и Румъния и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в договорите и в този протокол, а в чл. 58 е предвидено, че текстовете на актовете на институциите, приети преди присъединяването и изготвени на български и на румънски език от Съвета, Комисията или ЕЦБ, са автентични при същите условия както текстовете, изготвени на настоящите официални езици от датата на присъединяването; те се публикуват в Официален вестник на ЕС, ако текстовете на настоящите езици също са били публикувани по този начин. Условие за прилагане на общностното право по отношение на частноправните субекти в присъединените държави, е то да бъде публикувано на националния език на съответната държава-членка, който е и официален език на ЕС, в специалното издание на Официален вестник на ЕС. Принципът на правна сигурност налага изискването правните норми на европейските институции, включително регламента като акт на вторичното право, да бъдат доведени до знанието на частноправните субекти чрез адекватна публичност, за каквато се приема публикуването в хартиеното издание на Официален вестник на ЕС, за да бъдат прилагани тези правни норми по отношение на частноправните субекти. Публикуването на актовете на националния език на присъединената държава-членка е предпоставка за прилагането на принципите на върховенството и на директния ефект на общностните правни норми. В този смисъл е решение на Съда на Европейските общности по дело С-161/06 Skoma-Lux sro срещу Celni reditelstvi Olomouc /Регионална митническа дирекция/. В решението изрично е прието, чл. 58 от Акта относно условията за присъединяване към ЕС на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша и Република Словакия /идентичен с текста на чл. 58 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в ЕС/ не допуска задълженията, предвидени в общностната правна уредба, която не е публикувана в Официален вестник на ЕС на езика на дадената нова държава членка, а той е един от официалните езици на ЕС /какъвто е и българският език/, да могат да се налагат на субекти на частното право в нея, макар лицата да са можели да се запознаят с тази правна уредба по друг начин. Това решение на СЕО е постановено по запитване за преюдициално заключение по реда на чл. 234 от Договора за създаване на Европейската общност, отправено от национален съд на държава - членка до Съда на Европейските общности по правен казус, със сходна фактическа обстановка като тази по настоящото дело. Решенията на СЕО, постановено в производство по чл. 234 ДЕО са задължителни освен за съда, който е отправил запитването, така и за европейските институции и за всички държави - членки, включително за всички правоприлагащи органи в тези държави. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо "А" отделение,