Решение № 8052 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4443/2017 г.

Решение № 8052 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4443/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуален представител, против решение № 2411/27.02.2017 г. по адм. д. № 11698/2016 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение, с което е отхвърлено оспорване по жалба на дружеството против заповед № 327/16.09.2016 г. на министъра на труда и социалната политика. Касаторът излага твърдение за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, неправилно първоинстанционният състав на ВАС е приел, че в настоящия случай липсва противоречие с материалноправни разпоредби поради липса на административно нарушение. Неправилно е прието, че прекратяването на регистрацията на дружеството е последица от извършването на административно нарушение, а не представлява отделна санкция. Решението на първоинстанционния състав на ВАС е необосновано, тъй като не е мотивирано. Иска отмяна на съдебния акт и претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба – министър на труда и социалната политика, чрез процесуален представител в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, като прецени релевираните от касатора оплаквания, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. С решение № 2411/27.02.2017 г. по адм. д. № 11698/2016 г. тричленен състав на шесто отделение на ВАС е отхвърлил оспорване по жалба на [фирма] против заповед № 327/16.09.2016 г. на министъра на труда и социалната политика. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че дружеството-жалбоподател е регистрирано да извършва посредническа дейност по наемане на работа за морски специалисти като предоставя посреднически услуги, описани в точки 1-4 от приложеното по делото удостоверение. По делото е приложено и НП № 03-005603/14.10.2015 г. в което е описано нарушение на изискванията за осъществяване на дейността от дружеството, изразяващо се в това, че в индивидуалния трудов договор сключен между Е. Л. Г. не се съдържа дата и място на сключването му, като нарушението е извършено на 27.08.2015 г. Квалификацията на нарушението е по чл. 37, ал. 4, т. 3 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, поради което е наложено административно наказание "имуществена санкция". Наказателното постановление е влязло в сила на 06.06.2016 г. Същата фактическа обстановка е описана в мотивите на обжалваната заповед. В разпоредбата на чл. 13 от Наредбата е посочено, че регистрацията се прекратява със заповед на министъра на труда и социалната политика или от упълномощено от него длъжностно лице по искане на посредника и в случаите на чл. 15, ал. 1 от същата наредба. В чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата се предвижда, че регистрацията се прекратява кагато посредникът има влязло в сила наказателно постановление за налагане на административно наказание за нарушение на чл. 37 от Наредбата. За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че не са налице основания за отмяна по реда на чл. 146 от АПК. Решението е правилно. Твърдението на касатора, че с издаването на процесния административен акт е налице повторно наказание за извършване на едно и също нарушение по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания, респ. доводите на тричленния състав в обратния смисъл, е неоснователен. По смисъла на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, изразено чрез действие или бездействие, което е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В конкретния случай се споделят съображенията на тричленния състав на ВАС, че процесният акт не съставлява наказание за извършване на административно нарушение. Неизпълнението на нормата, визирана в чл. 37 от Наредбата не съставлява административно нарушение по смисъла на ЗАНН, тъй като то не е изрично признато от закона за такова, не е осъществена процедура по смисъла на ЗАНН със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение, нито е налице последващо издаване на Наказателно постановление. Напротив, по арг. от чл. 21 на АПК издаването на административен акт може да засегне правната сфера на жалбоподателя както по благоприятен начин (издаване на разрешение), така и по неблагоприятен начин (отказ за издаване на разрешение или отнемане на разрешително) като в никой случай последното следва да се отъждествява с административно наказание по смисъла на ЗАНН. При наличие на предпоставките на чл. 15, ал. 3 от Наредбата административният орган е упражнил правомощията си при условията на обвързана компетентност и е издал индивидуален административен акт в съответствие с чл. 13, т. 2 от Наредбата. В този смисъл останалите доводи на касатора, касаещи наличие на повторно наложено наказание за извършване на административно нарушение също са неоснователни. Твърдяното противоречие между на чл. 15, ал. 1, т. 3 и чл. 15, ал. 1, т. 6 е некоректно тъй като двата текста, както впрочем и останалите текстове на чл. 15, т. 1, 2, 4 и 5 от Наредбата предвиждат един и същи резултат – прекратяване на регистрация за извършване на посредническа дейност, но осъществим при различни предпоставки. Правопораждащият юридически факт, относим към процесния спор е издадено на основание чл. 37 от Наредбата и влязло в сила наказателно постановление, в този смисъл се споделят изводите на първоинстанционния състав че на административния орган не се дава възможност да преценява дали прекрати регистрацията, а е налице задължение да го направи при наличие на формалните изисквания. Твърденията на касатора, че съдът е следвало да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност и действителност на влязлото в сила наказателно постановление в първоинстанционното производство са неоснователни, доколкото подобен контрол е недопустим. Следва да се отбележи, че в теорията е прието, че наказателните постановления имат правораздавателен характер. Същите са индивидуални административни актове, поради което разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК за косвения съдебен контрол върху административните актове не се отнася до тях. Неоснователен е и доводът на касатора, че съдебният акт не е мотивиран. От съда са изложени достатъчни съображения, които обосновават крайния му извод за законосъобразност на процесния административен акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в полза на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия