Решение № 5443 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9554/2012 г.

Решение № 5443 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9554/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Митница Пловдив, срещу решение № 1474/18.06.2012 г. по адм. дело № 158/2012 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение за промяна на митническа стойност № 1890/22.12.2011 г., издадено от началника на митница Пловдив. Касаторът подържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу решението на началник митница Пловдив. Ответникът по касационната жалба - "Садат" ООД, гр. Пловдив, чрез юрк. Гацова, представя писмени бележки по делото, в които е развито становище, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира разноски. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП, гр. Пловдив, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ, е приел за установено, че с обжалваното пред него решение на началник митница Пловдив незаконосъобразно е определена митническата стойност на стока - перилен препарат, непригоден за продажба на дребно с нето тегло 44000 кг., внесени от ответника по касационна жалба от Турция на 17.03.2010 г. и поставени под режим допускане за свободно обращение с крайно потребление. Според митническите органи декларираната стойност на стоките не е тази по чл. 29 от Митническия кодекс на общността /МКО/, която фигурира в представената пред тях фактура № 331476-А и фактура № 331476-В от 17.03.2010 г. на обща стойност 10 120 евро с равностойност 19 793 лв. с условие на доставката "СРТ Пловдив", а е тази по фактура със същия номер и дата на издаване, изпратена им от турските митнически власти - 30 008 щатски долара с левова равностойност 42 758.70 лв. с условие на доставката "CER България". Началникът на митницата незаконосъобразно е приел, че са налице основанията за коригиране на митническата стойност, тъй като подлежаща на плащане цена според него е тази по фактурата, представена при износа от турското дружество пред турските митнически власти и вписаната в износната митническа декларация. Тези си изводи АС е мотивирал със събраните по делото доказателства, представената от жалбоподателя фактура и квитанция за платена сума, в която е вписана същата стойност - 10 120 евро от турския съконтрагент като платени по фактурата, в които се включват и транспортните разходи до Пловдив съгласно вписването във фактурата "СРТ Пловдив", което кореспондира и на условията по договора. Сама по себе си фактурата с по-високата стойност е частен документ, не е съпроводен с официален удостоверителен документ - писмото от турските митници, в което да е удостоверена стойността на износа. Същата не оборва представените от жалбоподателя доказателства, а не са и оборени представените от него доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че турските износители с определена декларирана стойност на износа получават кредити при преференциални условия. Съдът намира за обоснован изводът, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от жалбоподателя равностойност на 10 120 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив, поради което не са налице и условията чл. 32, § 1, буква "д" от МКО за увеличаването и с транспортни разходи. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си и като не го е направил, правилно е понесъл последиците от недоказването им. Ирелевантен е фактът, че турският износител е представил своя вариант на фактурата пред турските митнически власти преди българският вносител да представи документите си пред българската митница. Настоящият съдебен състав също като касатора счита, че няма причина митническата стойност да не бъде определена по реда на чл. 29 МКО, но предвид представените от жалбоподателя доказателства, митническите органи е следвало безспорно да докажат, че платената или подлежаща на плащане цена е твърдяната от тях, което не са направили - няма платежни нареждания, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, нито е ангажирана СИЕ в тази насока, не е оспорено и съдържанието на квитанцията за размера на платената сума. Предвид всичко изложено решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 592,07 лв. юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение