Решение № 9668 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14454/2017 г.

Решение № 9668 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14454/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Н. М., гражданин на Ирак, против решение № 736/10.11.2017 г., постановено по адм. дело № 847/2017 г. по описа на Административен съд - Х.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Н. Н. М., не се явява. Представлява се от адв. Д. Д., който поддържа касационната жалба, а по същество иска отмяна на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в жалбата и устно - в хода по същество. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. Г. М., която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалвания с нея съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. Н. М., гражданин на Ирак, против решение № 12589/20.06.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити по чл. 59 от АПК, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Съдът е намерил за неоснователно оплакването за нарушение на правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, тъй като от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не е установил пропуск от страна на органа да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на чужденеца. Административният съд е приел, че изложените от жалбоподателя причини за напускане на страната му по произход не съставляват материалноправно основание за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Установил е, че от изявленията на жалбоподателя, дадени в хода на проведеното интервю, е видно, че същият, респ. неговото семейство, не са били лично преследвани в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение, като не се обосновава и наличие на реална опасност от бъдещо такова в страната му на произход при някоя от хипотезите, изложени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е приел, че причината, поради която оспорващият е напуснал Ирак е търсене на по-добър стандарт на живот, което обаче не е основание за предоставяне на молителя на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е приел, че спрямо жалбоподателя не се установят и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като чужденецът не е бил принуден да напусне държавата си по произход поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът е приел, че в разглеждания случай чужденецът не навежда като причина за на страната си по произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Съдът е приел за основателен и обоснован извода на административния орган, че нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, визираща наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, не намира приложение в конкретния случай. Съдът е заключил, че въпреки наличието на данни за конфликт в Ирак, то с оглед неговия характер, обхванатите територии и текущото развитие на обстановката - по данните от съдържащата се в административната преписка справка вх. № МД-270/2.03.2017 г., не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут единствено поради общата ситуация в Ирак. С оглед на изложеното в справката, както и в допълнително представената такава с вх. № МД-1126/2.10.2017 г. относно положението в Ирак съдът е приел, че са налице региони, в които не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, поради което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там, което е основание за отказване на хуманитарен статут, предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. По горните съображения Административен съд - Х. е заключил, че жалбоподателят не може да се ползва и от субсидиарната защитата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. П. А. съд - Х., изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Няма данни и липсват твърдения от чужденеца - жалбоподател в производството, останалите членове на неговото семейство да са подали молба за закрила въз основа на бежанска история, различна от тази на настоящия жалбоподател. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Изнесените от Н. Н. М. факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. В настоящия случай от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че търсещият закрила е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и/ или религиозна принадлежност. Жалбоподателят не твърди за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната му по произход жалбоподателят да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. При установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване и на молбата на Н. Н. М. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От бежанската история на касатора не се установява същият да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. На база тези данни, както и на база справка вх. № МД-270/2.03.2017 г. и справка вх. № МД-1126/2.10.2017 г. за ситуацията в страната на произход на Н. Н. М. към 2017 г., съдът обосновано е приел, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива . Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Кандидатът не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Жалбоподателят изрично е заявил, че не е бил арестуван и осъждан в държавата му по произход и не са отправяни тежки лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Обосновано съдът е приел, че въпреки наличието на данни за конфликт в Ирак, не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут единствено поради общата ситуация в Ирак, имайки предвид характера на конфликта, териториите, които обхваща и текущото развитие на обстановката. Правилно съдът е приел, че за чужденеца съществува възможност да се засели в по-безопасни райони, в които не съществува реален риск да понесе тежки посегателства, което е достатъчно основание за отказване на статут, предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство справка МД-436/11.05.2018 г. за актуалната обществено-политическа обстановка в Ирак, И. К. и по-конкретно гр. С., която, предвид спецификата на производството по ЗУБ настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена субсидиарна закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от тази справка, хуманитарното положение в Ирак значително се е подобрило от 2017 г. до този момент, а броят на иракските цивилни, убити при актове на насилие от началото на настоящата година значително е намалял, главно поради поражението на "Ислямска държава", като се отбелязва спад с 80 % в смъртните случаи на цивилни през първите пет месеца от 2018 г. в сравнение със същия период на миналата година. Над 2 млн. иракчани са в положение на вътрешно разселение за сметка на 3,8 млн. души, които са се завърнали по домовете си. Макар да се наблюдава отделни конфликти в държавата на произход на жалбоподателя, обосновано първоинстанционният съд е приел, че не се установява спрямо него да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Ирак той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, тъй като в страната по произход на чужденеца има възможност за вътрешно разселване, което само по себе си е основание за отказ на хуманитарен статут. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. По горните съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Х. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение