Решение № 4192 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7708/2015 г.

Решение № 4192 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7708/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Михаил Николов Трифонов, от гр. Монтана против решение № 300/15.05.2015 г. по адм. дело № 520/2014 г. на Административен съд - Монтана. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО) - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи за противоречие на разпоредбите на КСО с тези от Договора за Европейския съюз и неотчитане примата на последните. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - гр. Монтана не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 300/15.05.2015 г. по адм. дело № 520/2014 г. Административен съд - Монтана е отхвърлил като неоснователна жалбата на Михаил Николов Трифонов, от гр. Монтана срещу решение № 33/03.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Монтана. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че актовете на пенсионните органи, с които е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото няма спор по фактите. Със заявление вх. № МП-11512/31.07.2014 г. Михаил Николов Трифонов, от гр. Монтана е поискал отпускане на ЛПОСВ. Представил е изискуемите по закон документи и е установил осигурителен стаж, както следва: от втора категория труд 18 години, 02 месеца и 28 дни и от трета категория 05 години, 08 месеца и 15 дни. Общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд е 28 години, 06 месеца и 05 дни. Навършената възраст на жалбоподателя към датата на подаване на заявлението е 62 години, 07 месеца и 24 дни. При така изяснените факти административният съд е издирил и приложил точно материалния закон. Съгласно § 4, ал. 1 ПЗР на КСО до 31.12.2014 г. включително лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Фактите сочат, че не са налице материалноправните основания за ранно пенсиониране, тъй като жалбоподателят не притежава минимално изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст. Административният съд и органите на НОИ законосъобразно са изследвали и установили, че не са налице и основанията за придобиване на ЛПОСВ по общия ред, предвиден в чл. 68 КСО. По този ред на жалбоподателя не му достигат възраст (63 години и 8 месеца) и осигурителен стаж (37 години и 8 месеца). Законосъобразно административният съд е установил, че не е налице колизия между разпоредби на КСО и бланкетно заявените от жалбоподателя актове на международното право. Такава колизия липсва и с общностното право. Михаил Трифонов е придобил осигурителния си стаж на длъжност шофьор в СО "Хидрострой" София и "Хидростроителство" ЕООД и не е налице общностен елемент по неговите осигурителни правоотношения, за да се изследва противоречие между нормите на българското осигурително право и европейското. Общностното право е автономен правен порядък и се прилага непосредствено на територията на държавите - членки. Принципът за върховенство на общностното право прави неприложима всяка противоречаща му разпоредба на вътрешното законодателство, независимо от ранга на нормативния акт, в който тя се съдържа. Прилагането на този принцип задължава националния съд по конкретно разглеждан от него спор с общностен елемент да прилага правото на общността в рамките на своята компетентност и да остави по собствена инициатива неприложена разпоредба от националното законодателство, която му противоречи, без да изчаква нейната отмяна. Този ред на правоприлагане е различен от предвидения от чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, който осигурява пряко действие на ратифицираните международните договори в качеството им на вътрешно право. Последните както и общностното право не намират приложение по настоящия спор. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение