Решение № 5121 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7703/2008 г.

Решение № 5121 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7703/2008 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите са обжалвали решението от 4.03.2008 г., постановено по адм. д. № 236/2007 г. на Смолянския административен съд, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ДК-10-25/19.10.2007 г. на началника на РДНСК гр. Смолян, с която е отменен акт за узаконяване № 4/29.09.2007 г., издаден от главния архитект на община гр. Неделино за строеж "Магазини и офиси" в УПИ II - 946, кв. 118 по плана на града като неоснователна. Ответникът Регионална дирекция на национален и строителен контрол гр. Смолян изразява писмено становище за законосъобразност на решението. Останалите ответници физически лица не депозират становище. Представителят на Върховната административен прокуратура дава заключение за правилност на съдебния акт и предлага да остане в сила. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Въз основа на събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност са направени обосновани изводи за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. С оглед на влязлото в сила решение № 68/10.04.2006 г. по адм. д. № 340/2005 г. на Смолянския окръжен съд, заповед № ДК-10-13/24.10.2005 г. на началника на РДНСК гр. Смолян, с която е отменен акт за узаконяване № 2/30.08.2005 г. е влязла в сила, по който въпрос страните не спорят. Ето защо правилно съдът е приел, че не е налице правна възможност за повторно произнасяне с акт за узаконяване на процесния строеж строеж, след като липсват данни преписката да е върната на главния архитект за ново произнасяне, поради което законосъобразно административния орган е отменил новия акт за узаконяване № 4/2007 г. Наред с това узаконяването на строителството е било недопустимо с оглед липсата на предпоставките за узаконяване по смисъла на § 184, ал. 1 ПЗР на ЗУТ и допуснатите нарушения на ал. 3 на цитираната разпоредба. Най-вече след като този въпрос е решен с влязлото в сила съдебно решение, което е задължително за страните и съда съгласно нормата на чл. 220 от ГПК (отм.), издаденият акт за узаконяване на главния архитект № 4/2007 г. е в противоречие с това решение и съгласно чл. 177, ал. 2 АПК е нищожен, за това без правно значение е дали са налице основания на § 184, ал. 2 и 6 ПЗР ЗУТ и чл. 183, ал. 1 ЗУТ. Възприемайки изводите за законосъобразност на оспорената заповед, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират със събраните и обсъдени факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховния административен съд, второ отделение и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК